Джеймс Патерсън
Криеница (96)

94.

Нейтън Бейлфорд се изправи и със страст, достойна за тази на прокурора, очерта защитата. И при двете речи ми се струваше, че адвокатите говорят за някой друг — отново се върна тази откъснатост от настоящия момент, която чувствах, откакто бях обвинена в убийството на Уил.

— Районният прокурор обрисува образа на един хладнокръвен убиец — каза Нейтън дрезгаво и пресипнало. — Доста страшничък, а може би когато става въпрос за убийци, той дава една доста точна представа. Но тя не отговаря на образа на Маджи Брадфорд, както ще разберете, когато чуете приятелите й, близките й колеги и самата нея.

Изпънах се цялата на стола. Веднага надрасках бележка до Бари: Разбрахме се, че няма да свидетелствам. Няма да го направя!

А той ми написа в отговор: Добре. Тогава ни кажи защо застреля Уил!!!

А аз: Не. И това не мога да направя.

Бях им повтаряла непрекъснато, че няма да свидетелствам. Не можех. Имах причини да запазя мълчание — дори да ме вкарат в затвора за останалата част от живота ми.