Джеймс Патерсън
Криеница (50)

48.

Къщата ми бе разположена точно до един от най-добрите кънтри клубове в Уестчестър — „Лейк Клъб“ в Бедфорд. Членовете му плащаха астрономически вноски и такси, за да наемат най-добрите готвачи и градинари. Внимателно подстриганите ливади и градини ми напомняха за Гстаад, Лейк Форест, Сен Тропе — места, които бях посетила по време на концертните ми турнета в Европа.

Присъствах на празненство в клуба в края на септември. Беше едно от първите ми излизания в обществото.

Трябваше да поспра, за да си поема въздух на края на стръмните каменни стъпала, които водеха от входа до главната сграда. Последният голям прием, на който присъствах, бе откриването на „Корнелия“ и споменът за Патрик веднага напълни очите ми със сълзи.

— По дяволите! — прошепнах си тихо. Стегни се, Маджи.

Красивата морава бе пълна с хора. Смътно забелязах бар и малък джазов състав, който свиреше тихо отвътре. Поздравих няколко съседи от Бедфорд, усмихнах се на други, чиито имена би трябвало да знам, но не си спомнях. Някакъв продуцент от Бродуей ме хвана под ръка и ме отведе, за да настоява да назова цената си за участие в шоупрограма. Обясних му, че предложението му ме ласкае, но е малко преждевременно и че ще му се обадя, когато се почувствам готова. Въпреки това, настойчивото му предложение ме притесни и започнах да усещам как толкова добре познатите ми опасения отново нарастват.

Отшелницата от Грийнбрайър Роуд се появява отново!, помислих си аз. Прекалено бързо ставаше всичко. Не трябваше да идвам. По дяволите, по дяволите!

Скоро се извиних и се отдалечих сама в градината, която ограждаше полето за езда на клуба. Почувствах се като абсолютна глупачка, неудачница, прокудена особнячка. Спомних си как се чувствах непрекъснато по този начин, когато бях млада — прекалено висока за повечето момчета и на всичко отгоре — заекваща.

В градината нямаше никой. Вдъхнах дълбоко ароматния въздух и се отпуснах със смътно задоволство. Така бе по-добре.

— Да изгубиш милостта е най-тъжното нещо… но милостта може да бъде спечелена отново, Маджи.

Моите думи, прошепнати точно зад мен. Обърнах се, за да видя мъжа, който ги каза.

Уил Шепърд стоеше пред мен.

Направо подскочих.