Джеймс Патерсън
Криеница (107)

105.

Норма Брин дъвчеше бонбони, вкусни бонбони с портокалов аромат, докато седеше в съда и слушаше заключителните дебати. Знаеше тайна, която би взривила процеса, и трябваше да прехапе език, за да не я изтърси.

Може би бихме могли да зарежем този скапан процес, помисли си Норма, докато седеше на последния ред за зрителите. Или може би, независимо от всички свидетели, Маджи ще бъде оправдана. Може би съдебните заседатели ще разберат, че тя е трябвало да убие, и ще намерят начин да я освободят. Или поне ще й дадат възможно най-леката присъда, позволена от закона? А може би Мел Гибсън ще ме покани на среща, докато си седя на доста порасналия си задник. Човек никога не знае, нали?

Норма бе решила, че най-добрата й стратегия бе да изчака присъдата. И сега, докато слушаше доказателствата на Нейтън Бейлфорд, опровергаващи обвинението, искрица надежда заблестя в сърцето й. Тази жена е добра. Опазете я. Това е единственото справедливо решение. Направете необходимото, а?

В речта си Нейтън тълкуваше фактите така сбито и ясно, че Норма придоби впечатлението, че Маджи е жертвата, а Уил — убиецът.

И все пак адвокатът на защитата не можеше да промени факта, че Уил бе мъртъв, а Маджи — жива. И не можеше да разреши другия важен въпрос: ако не го е направила Маджи, тогава кой всъщност е убил Уил?

Тогава прокурорът стана и веднага омаловажи твърденията на Нейтън като обикновена димна завеса. Убийството си е убийство. А то е било точно това и няма как да бъде наречено по друг начин. Убийство с един-единствен мотив — отмъщение. И тъй като Маджи бе взела пушката и бе отишла с нея напълно съзнателно в стаята на дъщеря си, то това е било предварително обмислено убийство и заслужава максималното наказание — доживотна присъда.

Но въпреки всичко това, мислеше Норма, има нещо ужасно нередно в този процес.

Тя все още се чувстваше притеснена. Изпитваше абсолютно същото убеждение, което я тревожеше от самото начало. Маджи не бе убила Уил Шепърд. Сигурна бе в това. Уил се бе самоубил, нали? Според Маджи, а дори и според Палмър, той от години заплашвал да го направи. Това е било неговото последно, ужасно отмъщение за Маджи.

Може би ако бяха поставили Маджи на свидетелската скамейка, щеше да се разкрие причината. Норма с определено нежелание се бе съгласила с Бари и Нейтън, че такава стратегия е грешка. Маджи можеше само да потвърди изявлението си пред полицията: че не знае със сигурност какво се е случило и че може и да го е убила, но за това вече бе късно и сега Норма повторно обмисляше всичко около положените от защитата усилия. Всичко.

Е, добре, вече бе прекалено късно за ново премисляне. Нейтън Бейлфорд бе приключил заключителната си реч и изтощено се отпусна на стола си.

Четирийсет и шест дневната драма най-после приключи.

По лицата на съдебните заседатели бе почти невъзможно да се отгатнат чувствата им.

И все пак Норма се досещаше: Маджи Брадфорд щеше да бъде осъдена за убийство.

И тогава, каза си тя, истинската канонада може да започне.