Джеймс Патерсън
Криеница (43)

41.

Патрик почти влетя в болничната ми стая. Целият светеше. Забърза към леглото ми и ме целуна. Наистина бе Пол Нюман и Спенсър Трейси, слети в едно. Беше направо чудесен: внимателен, състрадателен, нежен и грижлив. Патрик искаше да се ожени за мен — вече ми бе предложил, но самата дума „венчавка“ и опитът, натрупан с Филип, ме накараха да го помоля да почака. Патрик отвърна, че ме разбира. Поне се надявах да е така. Но се надявах да ми предложи отново, и то скоро.

Нещо прошумоля в джоба на спортното му яке, когато ме прегърна. Бръкнах вътре любопитно.

— Този път направо прекали, негоднико — възкликнах засмяно и обърнах очи. — Пури? Нима си толкова старомоден?

— Такъв съм си. — Патрик сви рамене. — Пурите са за приятели. За неженения татко донесох ирландско уиски.

— Успя ли да видиш Али?

— Можеш да си сигурна. Да видиш тестисите му само! По-големи са от стъпалата му. Направо съм впечатлен.

Разсмях се весело:

— Предполагах, че това със сигурност ще те заинтересува.

— Помислих си, че би могло да представлява интерес и за майка му.

— Да знае, че синът й е добре екипиран за живота.

— Точно така. И е много добре сложен.

Патрик се протегна и нежно ме притисна към гърдите си. Чувах как сърцето му бие. От ден на ден започвах все повече да обичам това усещане.

Не бих могла да мечтая за по-добър баща на детето си.

После казах гласно същото, за да ме чуе и Патрик. Никога не съм била по-щастлива в живота си. Щях да се омъжа скоро за Патрик, сигурна бях. Но ние вече бяхме семейство, и то много по-щастливо от повечето, които познавах.

Тази нощ пях за първи път на малкия Али.