Джеймс Патерсън
Криеница (63)

61.

Актьорският състав на „Иглика“ бе събран целият, с изключение на Сюзън Пурсел, която нямаше да се появи в първата сцена и щеше да дойде на снимачната площадка в типично неин стил и според собствената си програма. В края на краищата тя бе звездата. Часът бе пет и половина сутринта в леко хълмистите равнини на Пърт.

Това бе самото начало на снимките: сцена първа, дубъл първи; операторът Нестор Керести; продуцентът Майкъл Ленъкс Капуто. Всички таяха огромни надежди за филма. Надяваха се да изкара може би четиристотин милиона и да стане световноизвестен. Романът все още бе номер едно в света.

Уил, Капуто и няколко техници се бяха наблъскали в неотоплената каравана, която служеше на Уил като стая за преобличане. Всички чакаха темпераментния гений Нестор Керести да нагласи осветлението. Да разположи на най-подходящото място предните и задните прожектори, за да създаде усещането за ранна утрин в тексаски фермерски двор. Истинско изкуство.

В първата сцена на филма Норт Даунинг трябваше да изроди едно жребче на светлината на фенер в разнебитен хамбар. Точно тази сцена очевидно бе грабнала милиони читатели на книгата. Норт Даунинг бе „последният американски каубой“, но също чувствителен любовник и съпруг.

— Искам да ми обещаеш нещо — каза Уил и дръпна Капуто настрани. — Искам съвсем сериозно обещание, Майкъл. И ще те държа отговорен за спазването му.

Продуцентът се намръщи. Актьорите го бяха карали да обещава най-странни неща, а това момче тук бе новак. И все пак бе доста добре сложен и силен, а същевременно бе и доста темпераментен.

— Давай. Всичко, което кажеш, Уил.

— Днес искам да ме накараш да се потя и здравата да се потрудя там отвън. Когато нося онова жребче, искам това да изглежда трудно, сякаш мен ме боли толкова, колкото и жребчето, когато е излизало. Искам да ме направиш актьор.

Капуто се усмихна и се опита да сдържи смеха си. Прехапа силно устната си. Никой никога досега не беше го молил за такова нещо.

— Значи не вярваш, че само красива външност е достатъчна?

— Не. Ни най-малко. Исусе, та Том Круз изглежда добре.

— Публиката ще се интересува само от това, Уил. Имай ми доверие. Стилът е най-важното в наши дни.

— Изобщо не ми пука за публиката и никога не ми е пукало. Бях най-добрият във футбола. Сега искам да бъда най-добрият на екрана. И ще стана. Можеш да си сигурен в това.

Майкъл Капуто погледна Уил, стъписан от абсурдната му, наивна молба. Той е същинско дете, помисли си Капуто, но каза само:

— Ще се опитам.

— Само за това те моля. С останалото ще се справя сам. И ще те накарам да глътнеш тази снизходителна усмивка, с която ме погледна преди малко.

— Ще се радвам да го направя — отвърна Капуто и отново се усмихна. Всъщност харесваше Уил Шепърд и му се искаше той да се справи добре.

В първата сцена Норт Даунинг трябваше да изроди жребчето, а после да пресече двора пред хамбара и да отиде при жена си Ели. Тази сутрин щяха да заснемат само сцената с раждането и преминаването на Норт през двора. По-нататък щяха да снимат сцената с Ели.

Направиха двайсет и два дубъла. В началото Уил бе скован въпреки многобройните репетиции, концентрирайки се много повече върху инструкциите на Капуто, отколкото върху неуловимите чувства, необходими за потенциално сантименталната сцена.

Капуто го тероризираше безмилостно, опитвайки се да измъкне от него истински емоции, а Уил откри, че се поти толкова много, че трябваше да му слагат нов грим след всеки дубъл. Направиха го както трябва на двайсет и първия път. Стана направо идеално.

— Още веднъж — обади се Капуто. — За по-голяма сигурност.

Уил седеше зад коня и пое жребчето с доволно сумтене, като усмихнато и с любов го вдигна в ръцете си. Препъвайки се, той излезе от хамбара, пресече по заледената пътечка и влезе през една врата във фасадата, изобразяваща предната стена на дома на Даунинг.

Уил спря. Усмихна се, а после се разсмя с глас. Боже, и това си го биваше! Направо страхотно.

В дъното на фасадата, точно извън обсега на камерите, стоеше една жена. Когато Уил влезе с жребчето на ръце, тя разкъса блузата си и му показа гърдите си.

Той почти щеше да изпусне жребчето. В очите й имаше невероятно удоволствие и покана.

Маджи, помисли си той. Никога няма да ми прости. Ако изчукам тази жена, ще се прецакам сам. Тя ще разруши живота ми.

Но не можеше да престане да я гледа. Беше толкова красива. Всъщност направо дъхът му секна. А той бе имал много от най-известните красавици на света.

— Добре дошъл в „Иглика“ — каза Сюзън Пурсел.