Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hide and Seek, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Петя Димитрова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2024 г.)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън
Заглавие: Криеница
Преводач: Петя Димитрова
Година на превод: 1999
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1999
Тип: роман
Националност: американска
Редактор: Пламен Тотев
Коректор: Недялка Георгиева
ISBN: 954-459-578-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/20185
История
- — Добавяне
II.
Понякога се чувствам, сякаш нося ужасяваща алена буква на гърдите си, само че буквата е У за Убийца. Знам, че това чувство никога няма да изчезне напълно, а изглежда толкова несправедливо. И наистина е несправедливо. Нечовешко и нередно.
Спомените ми са накъсани и хаотични, но финалът им е толкова ярък и ужасяващ, че се е врязал неизличимо в съзнанието ми. И винаги ще бъде неделима част от мен.
Ще ви разкажа всичко, без да спестявам абсолютно нищо. Знам, че искате да чуете историята. Знам, че това е „голяма новина“. Знам какво значи да бъдеш „новина“. А вие имате ли си представа какво значи това? Можете ли да си се представите като новина, като голямо черно заглавие, което всички четат и обсъждат?
Местните вестници в Нюбърг, Корнуол и Мидълтаун нарекоха първото ми убийство най-страшната „семейна трагедия“ в историята на Уест Пойнт. По онова време на мен самата ми се струваше, сякаш всичко се бе случило с някой друг. Не с Джени и с мен, дори не с Филип, въпреки че той си го заслужаваше.
Въпреки това, дванайсет години по-късно, след като времето и естествената защитна реакция на паметта бяха замъглили осезателно спомените ми за събитията и най-вече чувствата ми, свързани с тях, едно второ убийство ме накара да си спомня Уест Пойнт с ужасяваща яснота.
Не можех да мисля за нищо друго, освен за непрестанно терзаещите ме въпроси: Дали съм убийца?
Наистина ли убих, и то не един, а двамата си съпрузи?
Вече не знам. Просто не знам! Колкото и налудничаво да ви звучи, честно казано, наистина не знам.
Понякога тук става ужасно студено, почти толкова, колкото бе през онази Бъдни вечер, когато Филип умря. Всичко, което мога да правя в момента, е да седя в тази затворническа килия, да се самоизмъчвам и да чакам процесът да започне.
Реших да запиша случилото се. Ще го направя за себе си, но и за вас. Ще ви разкажа всичко.
Когато го прочетете, ще трябва сами да прецените. Нали точно така работи нашата система? С безпристрастни съдебни заседатели.
И освен това, аз ви вярвам. Доверчив човек съм. Вероятно точно затова съм тук, забъркана в тази ужасна каша.