Джеймс Патерсън
Криеница (75)

73.

Това трябва да бе кошмар. Не би могло да бъде друго. Не бях в действителност будна, нали?

Манхатънската полиция дойде у дома някъде към полунощ. Съобщиха ми учтиво, но любезността и тактът им не можеха да облекчат болката ми. Трябваше веднага да седна. Помислих, че ще припадна или ще ми стане лошо. Бях в шок.

Най-после бях в състояние да се обадя на Уини Лорънс. Той живееше наблизо. Двамата отидохме до болницата „Сейнт Винсънт“ в Ню Йорк.

Разрешиха ми да видя Уил само за кратко. Той спеше, упоен от успокоителните, а лицето му бе обвито с бинтове. Изглеждаше ужасно.

Имах чувството, че сънувам. Каквото и да се случваше, не можеше да е истина. Какво бе станало с мъжа, за когото се бях омъжила, с човека, когото обичах? Това смазано човешко тяло не можеше да е Уил!

Към нас се приближи детектив Никълс, полицейският офицер, който бе дошъл в Бедфорд да ми съобщи новината. Не исках да говоря с никого, нито пък да се срещам с хора.

— Доста са го пребили, но не е толкова зле, колкото изглежда — обади се Никълс. — Докторите казват, че ще минат няколко седмици, преди да напусне болницата. Съжалявам, госпожо Брадфорд. Не знаем как е станало. Или кой го е направил. Досега не са се появили никакви свидетели.

— Вчера той трябваше да започне да се снима в един филм — констатира Уини Лорънс.

— Голям късмет. — Детективът се усмихна сухо. — Ако ролята му е в „Роки VI“, може би ще успее да се справи с нея.

— Исусе Христе! — възкликна Уини и тръгна към една телефонна кабинка.

Детектив Никълс се обърна към мен. Приличаше на Ал Пачино, само че бе с по-голям гърбав нос. Бялата му коса бе зализана назад.

— Имате ли някаква представа защо е бил нападнат, госпожо Брадфорд? Знаете ли с кого е бил миналата нощ?

Поклатих глава отрицателно:

— Съжалявам. Не знам, детективе. Точно сега не съм на себе си. Съжалявам, съжалявам! — Опитах се да сдържа сълзите си.

Никълс кимна съчувствено.

— Тогава той сигурно не е бил с вас снощи?

За какво намеква детективът? Защо защитавам Уил?, зачудих се аз. Защото е мой съпруг и го обичам.

— Ще е трудно да открием мъжете, които са го пребили. — Никълс бе извадил черно бележниче, но сега го прибра. — Ако господин Шепърд не успее да ги опише, ние не можем да направим кой знае какво. Ще се върна веднага щом той е в състояние да говори. Ще поддържаме връзка.

Той стисна ръката ми и си тръгна с думите да му се обадя, ако науча нещо. Един вбесен Уини се присъедини към мен в чакалнята.

— Ще заместят Уил — обясни той. — Казват, че не могат да си позволят да го чакат да се възстанови от случилото се. Какво, по дяволите, е станало с него?

Вдигнах рамене, чувствайки се вкочанена от студ. Новината не бе нито добра, нито лоша. Изведнъж една плашеща мисъл мина през ума ми. Аз просто не познавам съпруга си.

— Уил ще побеснее заради филма — каза Уини.

— Не съм сигурна, Уини. — Почувствах да ме залива вълна на тъга, наслоила се върху умората ми. — Мисля, че може да се почувства облекчен.