Джеймс Патерсън
Криеница (12)

10.

Така че бях момичето за поръчки, но знаете ли какво — това бе много по-добре от предишния ми начин на живот. Е, понякога ми писваше, мразех тези жалки прибежки до магазина за деликатеси, мразех да ме наричат „блондинката с шлифера“, но едновременно с това всичко някак си ми харесваше. Обичах творенето, композирането и научаването на нови неща. Бях част от нещо, което понякога ставаше красиво и вълнуващо.

Една сутрин във „фабриката за музика“ приятелката ми Лин Нейдъм надникна в малката ми кабинка.

— Захвърляй всичко, може би с изключение на това горещо кафе. Господин Прекрасния те вика.

Бари се опитваше да отделя по малко от времето си в края на деня, така че това привикване бе необичайно. Забързах към офиса му. Времето му все още бе скъпоценно.

— Имам добри и, за нещастие, лоши новини — каза Бари, когато влязох в стаята, където някога ме бе прослушал и наел за момиче за всичко.

Усетих как сърцето ми се разтуптя. Кажи ми какво се е случило! Не го протакай.

— Изпратих една от песните ти в Калифорния — продължи той. — „Изгубих милостта“. Преработения вариант, който ми показа миналата седмица. Някой там го е харесал. И иска да го запише.

Скочих импулсивно и го прегърнах. Никога преди това не бях го правила. Съвсем сигурна съм.

Той се засмя и леко ме отблъсна. После ме погледна право в очите.

— А сега лошите новини. Този „някой“ иска да я изпее сам.

Но това бе моята песен.

— Откажи му — отвърнах аз. Изведнъж се оклюмах. — Не. Моля те, Бари.

— Не искаш ли да знаеш кой е? Самият аз съм принуден да призная, че тя може да я изпее. Това наклони везните.

Изведнъж ме сполетя кошмарна представа за някаква третокласна певица, която щеше да съсипе песента ми.

— Разбира се, че искам да разбера коя е. Но ако обърка нещата, ще я убия! — Предполагам, че изборът ми на думи бе доста неподходящ.

— Мисля, че тя ще се справи. — Бари се засмя и стана приветливият човек, в който се превръщаше понякога. — Барбара Стрейзънд е. Желае да запише „Изгубих милостта“. И иска ти да отидеш при нея.

Отново прегърнах Бари. Притиснах го силно и го целунах по двете бузи. Сбогом на мъкненето на кафе и сандвичи с пастърма! Здравей, Холивуд!