Джеймс Патерсън
Криеница (37)

35.

Следобеда, когато трябваше да се проведе финалът за световната купа, температурата се вдигна до трийсет и осем градуса по сипкавите бели пясъчни плажове на Копакабана и Ипанема. В началото денят бе спокоен — национален празник в чест на световната купа. И бедни, и богати почиваха, събирайки енергия за най-известното спортно събитие на света.

После изведнъж денят се стопи в пренаселена, гореща като в джунглата нощ. Сякаш цяло Рио де Жанейро се бе изсипало по улиците, за да присъства и участва в националната игра „фютбол“.

По широките булеварди на южноамериканския град се понесе неуправляем и опасен карнавал. Клаксоните на колите свиреха Бра-зи-ли-я! Бра-зи-ли-я! По „Авенида Бразил“ и „Кастело Бранко“ студентите от университета предизвикателно се бяха увили в национални флагове. Всички рейсове и таксита бяха украсени с ярко оцветени серпентини. Жените танцуваха импровизирано по улиците с блузки, прилепнали по гърдите, и поли, въртящи се вихрено.

До седем часа тълпата се съсредоточи на легендарния стадион „Маракана“, където полицията не пускаше никого без билет, и въпреки това мнозина успяха да се вмъкнат в стадиона и да намерят удобни места за гледане.

Вътре над сто хиляди фанатизирани кариоки размахваха многоцветни знамена и плакати с призиви за спортна победа и социална революция, крещяха в такт с ритъма на десет хиляди самба-тъпани и два пъти повече мощни касетофони.

В края на рампата, заедно с останалите от отбора, всред оглушителния шум, стоеше Уил и слушаше.

Чуваше как собственото му сърце бие в гърдите му. Чуваше…

Номер девет… от Америка… Уил… Шепърд! — чу се от високоговорителя.

При обявяването се разнесоха продължителни освирквания, викове „клоун“. Но дори в Рио имаше аплодисменти за Уил Шепърд. Някои от тълпата ценяха артистичността повече от фанатизма, а постиженията на Уил бяха истинско изкуство. Четирима голи до кръста мъже изтичаха на игрището. Всеки един имаше номер девет, боядисан на гърдите.

Продължиха да го приветстват, докато Уил тичаше по полето с високо вдигнат над разветите руси кичури юмрук. В главата му се бяха объркали звуци и образи, фантазии и мечти. Едва успяваше да си поеме въздух.

Чувстваше как възбудата обхваща всяка частица от тялото му.

Никой не би могъл да го спре тази вечер.

Щеше да твори спортна история пред половината свят. Никой нямаше да го забрави след тази специална нощ в Рио.