Лусинда Райли
Среднощна роза (22)

20

Неочакваната среднощна поява на Джак беше най-горещата клюка на снимачната площадка сутринта. Гримьорките изпаднаха в захлас, когато влезе в стаята им да потърси Ребека. Той моментално включи чара си в действие, омагьосвайки ги до една.

— Ах, ти, щастливка такава! — възкликна Криси, главната гримьорка. — На живо е още по-неустоим, отколкото на екрана — коментира тя, след като Джак беше целунал Ребека по главата и беше отишъл да закуси при микробуса на фирмата за кетъринг.

— Той пък кога се появи? — попита Джеймс, докато заемаха местата си на снимачната площадка един час по-късно. — Снощи не ми спомена, че ще идва.

— Не знаех. Чакаше ме отпред, когато слязох от колата. За жалост, е видял как ме прегръщаш и си е представил най-лошото — въздъхна Ребека.

— Разбирам. Е, преди да ме е предизвикал на дуел в защита на честта ви, милейди, възнамерявам да му изясня нещата — пошегува се Джеймс. — Ще му кажа, че съм имал огромното желание да се възползвам от прелестите ти, но за зла участ ти си отхвърлила набезите ми. — Той й хвърли една от палавите си усмивчици. — Определено е голям хубавец. Ако имах съревнователен дух, несъмнено щях да се чувствам застрашен. За щастие обаче, случаят не е такъв.

До обяд Джак бе възвърнал обичайната си живост и се наслаждаваше на всеобщото внимание.

— Много се радвам, че дойдох, Бекс — отбеляза той, гълтайки от бирата, която Стив беше успял да му намери. — С чудесни хора работиш.

— Да, всички са много любезни.

— И нямам търпение да бръкна под полата ти по-късно, за да докосна копринените чорапи и жартиера ти — прошепна й той. — Косата ти също ми допада. Имам чувството, че съм се сдобил с чисто ново момиче.

След обяд Джак издърпа Ребека в къщата.

— Хайде, време е за следобедна дрямка — каза той и двамата се заизкачваха по стълбите към стаята й.

— Ребека, ще бъдеш ли така добра да ме запознаеш с госта си? — попита строг глас иззад тях.

— Здравей, Антъни — обърна се към него Ребека, мъчейки се да прикрие гузната си съвест. — Извинявай, още не съм ти представила приятеля ми. Пристигна неочаквано късно снощи и госпожа Треватън каза, че вече спиш. Това е Джак Хейуърд. Джак, запознай се с лорд Антъни Естбъри.

— Здравейте, сър… тоест лорд Антъни — каза Джак, загубил обичайната си самоувереност. Върна се надолу по стълбите и протегна ръка към Антъни. — Благодаря ви, че ми позволихте да отседна в дома ви без предварителна уговорка.

Антъни го погледна с каменно лице.

— Не бих казал, че имах дума по въпроса, но въпреки това сте добре дошъл.

— Благодаря ви. И нямам нищо против с Бекс да се изнесем в хотел, ако така ви се струва редно.

— Предполагам госпожа Треватън вече ви е подсигурила стая?

— О, не, сър… лорд Антъни. Спах при Бекс… тоест в нейната стая.

На Ребека й досмеша от видимото смущение на Джак.

— Разбирам. — Антъни вдигна едната си вежда. — Е, ако имате нужда от нещо друго, моля, обърнете се към госпожа Треватън. Предполагам, Ребека, че днес няма да вечеряш с мен? Както знаеш, господин Малик ще ми гостува.

— Не, съжалявам, Антъни. С Джак трябва да обсъдим някои неща.

— Разбира се. — Той им кимна и се отдалечи.

— Божичко, а аз си мислех, че икономката е смахната! — коментира Джак, като продължиха да изкачват стълбището.

— Всъщност е много симпатичен, когато го опознаеш. Просто не го бива в контактите с хора.

— Искаш да кажеш, че е социопат? — засмя се Джак, отваряйки вратата на стаята.

— Искам да кажа, че живее тук сам и рядко общува с хора — поправи го с отбранителен тон тя.

— Именно, пълна откачалка. И очевидно не одобрява, че спя в една стая с теб. Не ми казвай, че вярва само в секса след сватбата? — каза Джак, плъзвайки ръка нагоре по бедрото й до ръба на копринения й чорап.

— Не знам дали изобщо вярва в секса — изкиска се Ребека, а Джак я хвърли на леглото и заглуши смеха й с целувка.

 

 

По-късно същия ден Ребека трябваше да заснеме сложна сцена, която щеше да й отнеме няколко часа. Джак обяви, че възнамерява да се разходи до хотела на Джеймс, за да използва тамошния безжичен интернет.

— А аз си мислих, че ме баламосваш за липсата на какъвто и да е сигнал тук — каза той, целувайки я по носа. — Джеймс ме покани на питие, за да се реваншира, задето ми остави грешно впечатление миналата нощ. Спокойно, Бекс, вярвам ти и съжалявам, че си направих прибързано заключение.

— Напълно разбираемо е. И аз съжалявам.

— Джеймс твърди, че трябва да опитам местната бира. Аз лично предпочитам да ударя водка — две.

— Приятно прекарване — пожела му тя с усмивка. Колко иронично, че Джак се сприятеляваше с Джеймс. Всъщност двамата доста си приличаха и на Ребека не й се мислеше как щеше да реагира местното женско съсловие, когато се появяха заедно в бара.

 

 

— Изглеждаш по-свежа тази вечер, скъпа — намигна й Робърт, когато Ребека пристигна на снимачната площадка половин час по-късно. — Прегледах пробните снимки и определено сияеш на екрана. Може би трябва да включим присъствието на годеника ти в евентуалните ни бъдещи договори. Шегувам се, скъпа. Е, да започваме.

За нейна изненада успяха да заснемат сцената с неочаквана скорост и до седем и половина Ребека вече се беше преоблякла в дънки и издирваше Антъни на долния етаж. Искаше да му се извини за спонтанната поява на Джак, преди да е седнал на вечеря с Ари. Тъй като очакваше да го намери в градината, слезе по стълбите на терасата. Вместо това завари Ари да седи на пейката край розовите лехи. Той вдигна поглед към нея.

— Здравей, Ребека.

— Здрасти, защо стоиш сам отвън?

— Госпожа Треватън ми каза, че Антъни още не бил слязъл от стаята си и можело да се разходя в градината, докато го чакам. Честно казано, май не ме харесва. — Той въздъхна.

— Като че ли не харесва никого, ако нарушава установения й ред — каза Ребека.

— Искаш ли да се поразходим заедно? — предложи Ари, ставайки от пейката.

— Защо не.

— Толкова е красиво тук, нали? Английската провинция е толкова — Ари потърси подходящата дума, докато крачеха по ливадата — идилична. Подобно нещо е рядкост в Мумбай.

— Както и в Ню Йорк — каза Ребека.

— Там ли живееш?

— Да.

— В Индия не разполагаме с такъв простор. Градовете на родината ми са препълнени — всеки се бори за своите квадратни сантиметри пространство. А улиците бучат ден и нощ. Дори в храмовете ни хората пеят и говорят все едно са навън. Почти невъзможно е да намериш спокойствие.

— Никога не съм ходила в Индия — каза Ребека. — Всъщност рядко напускам Щатите. Но е странно, че я описваш толкова шумна. В книгите, които съм чела, хората посещават Индия в търсене на вътрешен мир.

— О, и това не й липсва — съгласи се Ари. — Но ако живееш в една стая с възрастните ти роднини, съпруга и децата ти и разполагаш само с няколко рупии за ориз, ще ти е нужна голяма вяра. Тук, в Запада, вярата в нещо по-голямо от човека вече не е толкова необходима. Физическият комфорт — материализмът, да го наречем — е най-върлият враг на духовността. Когато ни е топло и стомасите ни са пълни, можем да оцелеем дори с празни души. А това, както установих неотдавна, е най-жестоката бедност на света — добави той с въздишка.

— Никога не съм го възприемала така, но имаш право.

— Е, може би съм дошъл в Англия да търся душата си — каза Ари с лека усмивка, взирайки се в гаснещото кехлибарено зарево на залеза.

— Тъжно е, но не познавам много истински щастливи хора — каза Ребека. — Всички са толкова алчни. Никога не се задоволяват с онова, което имат.

— В моята страна ни учат, че нирвана се постига, когато се откажеш от всичките си земни притежания. Хубавото е, че ако си беден индиец, така или иначе нямаш много. Смятам, че всичко до голяма степен зависи от очакванията ни за живота. Колкото по-малко очакваш от него, толкова по-щастлив си. Виждаш ли? — Ари отвори ръце да обгърне с тях вселената. — Създаваме си свой собствен ашрам^[1] на територията на английско имение.

Ребека се усмихна.

— Захладнява — каза Ари, — да се връщаме ли?

— Да.

— Ще вечеряш ли с нас?

— Не, имам гост. Приятелят ми пристигна най-неочаквано снощи — обясни тя.

— Разбирам. А предвид разговора ни в Дартмор онзи ден, как се чувстваш? — попита я Ари.

— Чувствам се… добре. По-добре, отколкото бих предположила.

— Чудесно. Е, пожелай ми успех на вечеря. Дано историята на прабаба ми не е разстроила Антъни.

— Тъй като не знам как продължава, не мога да коментирам — каза Ребека на влизане във вестибюла.

— Някой ден ще ти я разкажа, но ако сега не побързам, ще закъснея за вечеря, а това няма да ми е от помощ в разследването ми.

— Успех — каза тя, запътвайки се към стълбището.

— Благодаря.

Ари се обърна и влезе в трапезарията.

Антъни вдигна поглед, като го чу да влиза.

— Здравей, господин Малик. Моля, затвори вратата, преди да седнеш. Предпочитам да запазим разговора си в тайна. Как се чувстваш?

— Добре, благодаря — отвърна Ари, изпълнявайки инструкциите на Антъни, преди да се присъедини към него на масата. — Ти?

— Откровено казано, шокиран от прочетеното дотук.

— Да — потвърди Ари, усещайки напрежението на събеседника си.

Антъни му наля вино.

— Е — въздъхна после, — време е да поговорим за миналото…