Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (50)

Бележка на автора

Научен факт или художествена измислица?

Както в предишните книги от поредицата за „Сигма“, и тук се опитвам в края на историята да очертая границата между фактите и измислиците. Обичам да правя това не за друго, а за да предложа няколко трошички информация на онези любознателни читатели, които проявяват интерес към науката, историята и различните места, посетени от Тъкър и Каин.

И така, нека започнем с тази колоритна двойка.

Армейските кучета и техните водачи

Първото документирано използване на кучета по време на бойни действия датира от 4000 г. пр.н.е., когато египтяните ги използвали в едно сражение. Американската армия започва да прибягва към услугите на специално обучени кучета по време на Първата световна война. Оттогава те се превръщат в неразделна част от въоръжените сили на Съединените щати, включително кучето Кайро, взело участие в ликвидирането на Осама бен Ладен.

По време на една обиколка из Ирак и Кувейт, организирана от Обединените организации за обслужване на въоръжените сили^[1], имах възможността да наблюдавам няколко такива екипа в действие. В Багдад срещнах мой състудент от ветеринарния институт, който служеше във Ветеринарния корпус на американската армия. Той ми разказа подробно за технологията на обучение и действие на подобни екипи, за психологическите аспекти на тази дейност, за съдбата на тези уникални екипи след напускането на активна военна служба.

Технологията на обучение и действие на военните кучета (наричани MWD от military working dog или военно работно куче) съответства напълно на истината, като започнем от подсиления с кевлар тактически елек марка „Сторм К9“, носен от Каин, и стигнем до модерните средства за комуникация, с които разполага той. Опитах се да предам и уникалната и близка психологическа връзка между кучето и неговия водач, тъй като с течение на времето двамата започват да разчитат своите емоции и да се разбират един друг много по-добре, отколкото са в състояние да го направят който и да било жест или гласова команда. Разбрах още, че не само хората, но и кучетата страдат от т.нар. посттравматичен стресов синдром, и научих какви усилия полагат специалистите, за да лекуват не само хората, но и четириногите им партньори.

Що се отнася до необикновените способности, демонстрирани от Каин, те се базират на действителни събития. Речникът, с който борави Каин, изглежда наистина удивителен, но подобни умения вече бяха демонстрирани от кучето Чейзър, порода бордър коли, което показа, че разбира над хиляда думи и дори умее да борави с граматически структури.

И накрая, след трийсетгодишна практика като ветеринарен лекар, аз самият имах желание да представя тези истински герои от войната такива, каквито са — не като обикновени четирикраки войници, а като истински кучета. Затова в тази книга включих сцени, които са написани от гледната точка на Каин. Направих го, защото искам читателите да разберат по-добре какво означава да си военно куче, да влязат в неговата кожа, искам да пресъздам възможно най-точно начина, по който кучето възприема света, да покажа как взаимодейства то в битка и как влага в нея уникалните си сетива и способности. Надявам се да съм се справил с тази задача.

По отношение на научната идея и заплаха в тази книга…

ПУОП и цианобактериите

Последният универсален общ предтеча (ПУОП) е научна теория, свързана с произхода на живота и по-точно с онова митично „семе“, от което се е родил животът на планетата. Има множество теории за това какво точно е представлявала тази праисторическа форма на живот, дали произходът й се крие в ДНК, или в РНК, дали се е нуждаела от екстремни, или от умерени температури, за да оцелее, и прочее. Голяма част от тези неща остават загадка. Що се отнася до идеята за цианобактериите като прародител на съвременните растения, всички научни факти и подробности, изложени на страниците на тази книга, съответстват на истината, включително наличието на цианобактерии във всяка природна ниша, дори по козината на южноамериканските ленивци.

Заплахата, която представляват инвазивните видове

Тази заплаха е съвсем реална, нещо повече, светът около нас е пълен с подобни примери на нахлуване на инвазивни видове в добре балансирани екосистеми и предизвикването на екологични катастрофи. Такъв е случаят с бирманските питони, пуснати в Евърглейдс, където тези змии нанасят неописуеми щети, или с азиатския шаран в Мисисипи, който унищожава местните видове риба и напредва на север към Големите езера^[2]. Напълно възможно е подобни инвазивни видове да бъдат използвани като биологични оръжия от терористите, тъй като появата на такива зловредни видове на определени места може да причини големи щети и на природата, и на икономиката, да предизвика промени, които обикновено са необратими.

Да преминем сега на въпросите от историята…

Бурските войни

Всички изложени тук подробности от този кръвопролитен конфликт отговарят на истината, включително военната тактика, използвана в пролога, както и въоръжението на двете армии (като например пушките „Краг“). Образът на бурския генерал Мани Рооса е заимстван от реално съществувал бурски водач — Мани Мариц. Подобни „джобни крепости“ на бурите, разположени в пещери в Южна Африка, наистина са съществували, а руините на техните фортове все още могат да бъдат открити на различни места в страната.

Арзамас-16

Руснаците наистина са имали научни градчета със закрит режим на достъп, включително Арзамас-16, където са създадени първите съветски атомни оръжия. Американските разузнавателни служби наистина са наричали Арзамас-16 Руския Лос Аламос.

И накрая…

Местоположението,

местоположението,

местоположението

Едно от най-вълнуващите неща, свързани с писането на книги, е възможността авторът да хвърли повече светлина върху различни кътчета от света. „Семето на апокалипсиса“ не прави изключение в това отношение. Двамата с Грант положихме доста усилия всяка подробност от всяко място да бъде възможно най-точна и информативна: от живота в сибирските села до историческото величие на Казанския кремъл. Дори такива подробности като екотуровете с подводници по река Волга съответстват на действителността. Исках да представя точна картина и на Южна Африка, на нейната природа, фауна, на междуособните проблеми в Намибия, както и да пресъздам суровата красота на планините Гроот Карас. В процеса на писане на тази книга се влюбих истински в тези места, затова се надявам пътуването из тях да е доставило удоволствие и на вас.

И накрая, позволете ми да подчертая още един, последен факт: Тъкър и Каин ще се завърнат, защото истинските им приключения тепърва започват!