Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (5)

4.

7 март, 10:42

Москва, Русия

Едрият мъж заобиколи бюрото си и се настани на стола. Кожената тапицерия изскърца под тялото му. Прехвърлил бе разговора на високоговорителя. Не се притесняваше, че някой би могъл да го подслуша. Никой не би посмял да направи подобно нещо, особено тук.

— Къде е мишената? — попита той. Службата му бе получила информация, че оперативен агент — американски наемник, придружаван от куче — е натоварен със задачата да помогне на доктор Буколов да напусне Русия.

„Не бива да допуснем това.“

— Пътува на запад — отвърна събеседничката му, която говореше руски със силен шведски акцент. — Взел е Транссибирския експрес. Знаем, че билетът му е до Перм, но нямаме представа дали това наистина е крайната му спирка.

— Какво ви кара да смятате, че ще слезе на друга гара?

— Този тип определено е добре обучен. Не смятам, че би си купил билет, който да го отведе директно до мястото, на което отива. Прекалено умен е за това.

— Под какво име пътува?

— Работим по въпроса — отвърна сприхаво шведката.

— А къде си ти в момента?

— Карам към Хабаровск. Направихме опит да се качим на влака във Владивосток, но…

— Не успяхте, така ли?

— Да.

— Да разбирам ли, че един мъж и едно голямо куче са успели да се измъкнат и от теб, и от екипа ти? Успяха ли да ви видят?

— Не. В това поне сме сигурни. Той е добре обучен. Изключително предпазлив е. Какво друго успяхте да научите за него?

— Почти нищо. Отправих запитвания тук-там, проследявам финансите му, но като че ли използва кредитна карта, чиито трансакции не могат да бъдат проследени. Предполагам, че разполага с по-сериозни ресурси, отколкото изглежда на пръв поглед, или получава помощ от много влиятелен човек с неограничени възможности. А може би и двете. Какви са резултатите от претърсването на стаята му във Владивосток?

— Никакви. Изобщо не успяхме дори да се доберем до стаята. Работодателят му — онова копеле Богдан Федосеев — е наел целия етаж. Охраната е доста сериозна. Успеем ли да стигнем Хабаровск преди влака, ще се качим. Ако ли не…

Гласът на шведката замлъкна.

Никой от тях не изрече на глас проблемите, които биха произтекли от подобен провал.

От Хабаровск тръгваха множество железопътни линии, които водеха в най-различни посоки, включително към Китай и Монголия. Проследяването на мишената им в чужда държава — особено в Китай — би ги изправило пред сериозни проблеми.

Високоговорителят изпука и жената предложи изход от трудната ситуация:

— След като използва кредитни карти, които ни е трудно да проследим, би трябвало да предположим, че разполага с няколко паспорта и няколко комплекта документи, с които пътува. Ако имате контакти във ФГС, бихме могли да им изпратим негова снимка.

Той кимна и потри брадичка. Събеседничката му имаше предвид руската Федерална гранична служба.

— Както сам казахте — продължи шведката, — граничарите трудно могат да пропуснат мъж, който пътува с голямо куче.

— Ще видя какво мога да направя. Предпочитам в операцията да участва възможно най-малък брой хора. Затова наех именно вас. За съжаление започвам да си мисля, че допуснах грешка. Очаквам от вас резултати, в противен случай ще се наложи да направя някои промени. Разбирате какво имам предвид, нали?

Настъпи продължително мълчание, след което жената отвърна:

— Не се тревожете. Никога не съм се проваляла. Ще получите нужната информация, а той ще е мъртъв преди да стигне Перм.