Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (45)

44.

28 март, 19:49

Езерото Мичиган

— Има ли ранени? — извика Тъкър, когато се съвзе след щурото пикиране и катастрофата.

— Тече ми кръв… — промълви замаяно Ник. — От главата… Не е сериозно, но…

— Докторе?

— Добре сме. И Каин, и аз… мисля.

Тъкър, който се бе строполил на пода, се изправи и запълзя към салона отзад. Каин подскочи към него и го близна по лицето.

Буколов ахна:

— Божичко! От ухото ти тече кръв!

Тъкър опипа внимателно раната. Горната част на лявото му ухо бе клепнала надолу.

— Вземете комплекта за оказване на първа помощ… Намира се точно зад вас!

В този миг Ник изкрещя:

— Още един въоръжен тип!

— Къде?

— Отляво! Върви по палубата покрай релинга! Идва към нас!

„Което означава, че сме паднали на десния борд.“

Тъкър пропълзя върху краката на Буколов и се опита да отвори страничната врата. Беше заяла. Блъсна я няколко пъти с рамо и тя най-сетне се отвори. Претърколи се и падна лошо върху люка на един от товарните трюмове. Остана проснат за миг, после се претърколи по-далеч от мъжа, който вървеше по палубата. Когато стигна до ръба на издигнатия на около метър над палубата люк, се претърколи зад него.

Падна по гръб, разкопча якето си и извади картечния пистолет.

В мига, в който го видя, онзи насочи оръжието си към него, стреля и куршумите рикошираха от капака на товарния люк.

Тъкър извика на Каин:

— Дръж!

Чу овчарката да скача на палубата и да хуква към стрелеца. Изчака две секунди и подаде глава от скривалището си. Както бе очаквал, стрелецът насочи вниманието си към кучето. Тъкър стреля два пъти и го порази в гърдите и в лицето.

„Един по-малко…“

— Ела! — извика на Каин.

Овчарката се плъзна по покритата със сняг палуба, дотича при него и клекна в краката му.

„А сега да си разчистим сметките с онзи, който свали хеликоптера.“

Онзи с гранатомета бе стоял на покрива на надстройката на задната палуба. Но къде ли бе сега?

Откъм стълбата зад гърба на Тъкър отекна тропот на кубинки и той се обърна. Вторият стрелец бе опрял в рамо приклада на автомата си, но го бе насочил към хеликоптера. Явно при трескавото си слизане по стълбите бе пропуснал кратката престрелка и едва сега забеляза в тъмнината Тъкър, който лежеше скрит зад товарния люк на няколко метра от него.

Късмет, от който Тъкър непременно щеше да се възползва.

Изстреля кратък откос в гърдите на мъжа и той се просна по очи на палубата.

„Двама по-малко…“

Това означаваше, че ще трябва да се справи с Фелис и… колко още? Полицейският доклад съобщаваше, че на борда на моторницата са я придружавали трима мъже, но дали това бяха всичките й съучастници? Възможно ли бе други вече да са я очаквали на борда на кораба, дегизирани като членове на екипажа, за да улеснят превземането му? При всички случаи обаче най-належащият въпрос, на който трябваше да намери отговор, бе: „Къде е Фелис?“

Надигна глава и огледа палубата. Хеликоптерът се бе разбил непосредствено до надстройката на задната палуба, част от него лежеше върху люка на последния трюм. Обърна се и огледа обширната палуба, която го отделяше от кормилната рубка и каютите, разположени от двете страни на командния мостик.

Първата му работа бе да се добере дотам и да поеме контрол над кораба.

Имаше обаче един проблем.

Между него и мостика се простираха поне двеста метра открита палуба, която не предлагаше никакво прикритие, ако не се брояха четирите издигнати люка на товарните трюмове и няколкото лодбалки.

Което означаваше, че има два проблема.

Понеже на този кораб се криеше отличен снайперист.

Тъкър извика към хеликоптера.

— Ник… Докторе!

— Да — извикаха едновременно те от вътрешността на хеликоптера.

— Можете ли да дойдете при мен?

— А имаме ли избор? — отвърна Буколов.

Въпросът явно бе риторичен — и двамата побързаха да напуснат катастрофиралия хеликоптер. Ник помогна на Буколов, тъй като докторът бе затруднен от раницата на гърба си. Двамата бързо претичаха до Тъкър и приклекнаха.

Ник бе взел комплекта за оказване на първа помощ и го подаде на Тъкър.

— Мисля, че имаш нужда от това.

Тъкър бързо извади един широк лейкопласт, изправи ухото си и го прилепи към главата си.

— Чух нещо за взривяване на кораба. За какво става въпрос? — попита Ник.

— Просто за възможност. Добрата новина е, че все още не се е случило. Лошата е, че на този кораб има изключително опитна снайперистка и по всяка вероятност в момента тя търси къде да…

От капака на трюма зад Тъкър рикошира куршум.

Всички приклекнаха още по-ниско.

„Ето я и нея…“

Тъкър се обърна към останалите, без да надига глава.

— Ник, ти оставаш с доктора…

— Чакайте! Усетихте ли това? — извика Буколов.

Тъкър също бе почувствал силно разтърсване, дошло от дълбините на трюма. Добре знаеше какво означава това.

— Двигателите вдигат оборотите — каза той. — Освен това завиваме.

Бе прекарал последните два дни в изучаване на картата на т.нар. Горен полуостров на Мичиган. Извика я в съзнанието си, постави върху нея приблизителното местоположение на „Макома“ и се опита да си представи пристанището, към което бавно завиваше корабът. Изведнъж разбра защо „Макома“ завива.

Извади сателитния телефон и позвъни на Харпър. Тя вдигна мигновено.

— Тя е тук! — извика той. — На „Макома“. Знае, че е разкрита, и знае, че корабът няма да стигне до Чикаго, тъй като вече сме вдигнали тревога. Затова пристъпва към изпълнение на резервния си план, а той е да насочи кораба към сушата! Ще се опита да го блъсне в брега!

Това обясняваше и защо хората й все още не бяха атакували Тъкър и спътниците му. Явно Фелис Нилсон и съучастниците й бяха насочили вниманието си към командния мостик и най-вероятно се бяха барикадирали там, за да не би някой да им попречи да осъществят плана си.

— Ако Фелис наистина се опита да блъсне кораба в брега — заяви Харпър, — това може да се окаже добра новина.

— Добра ли? Защо?

— Защото означава, че не е имала време да постави експлозивите… а може дори да не разполага с експлозиви. Това няма значение. Насочвам всички екипи към вас. Щатската полиция и бреговата охрана също ще реагират, макар и с известно закъснение спрямо нас. При всички случаи обаче никой няма да успее да ви се притече на помощ през следващите двайсет минути.

— Не разполагаме с толкова време, Харпър!

— Направете каквото можете, за да я забавите. Помощта идва!

Тъкър прекъсна връзката.

— Колко време остава до сблъсъка ни с брега? — попита Буколов, който бе чул разговора им.

— Двайсет… най-много двайсет и пет минути.

Тъкър трябваше да скрие спътниците си на някое по-безопасно място. На палубата, недалеч от тях, се намираше люкът на друг товарен трюм. Издигаше се само на шейсетина сантиметра над нея, но предлагаше допълнителна защита както срещу вятъра, така и срещу директен обстрел откъм командния мостик, където най-вероятно бе застанала Фелис.

— Следвайте ме, но не се надигайте — каза Тъкър и ги поведе към новото им укритие.

Ник го смушка с лакът.

— Роден съм и съм израснал в Мичиган. Ако този кораб се насочва към брега, това означава, че ще навлезе в залива Гранд Травърс и ще се блъсне някъде в района на Олд Мишън Пойнт. Скалите там ще разпорят корпуса му.

— Вероятно затова е избрала този курс — отбеляза Буколов.

Тъкър се намръщи, после каза:

— Докторе, останете тук с Каин, подгответе апаратурата за неутрализиране на ПУОП и гледайте да не ви прострелят. Фелис се е скрила някъде на командния мостик заедно с кой знае още колко наемници. Твърдо е решила да поддържа този курс, докато корабът се разбие в скалите. Аз ще се опитам да я пипна, преди това да се е случило.

Тъкър предполагаше, че товарът в един или повече от трюмовете е вече заразен от Фелис Нилсон и екипа й. По време на престоя си във Форт Детрик бе обучил Каин да открива миризмата на ПУОП, която се отличаваше с необичайно високото си съдържание на сяра. Преди обаче да изпрати овчарката да открие ПУОП, трябваше да разчисти пътя й.

Надигна глава на не повече от два-три сантиметра над капака на трюма, надзърна през оптичния мерник на картечния пистолет и веднага се наведе. Три от прозорците на мостика гледаха право напред. Изглеждаха затворени, което означаваше, че Фелис е стреляла от някой от двата навигационни моста на кораба — единият минаваше отляво, по протежение на бакборда, а другият — отдясно, успоредно на щирборда. Стърчаха отстрани на командния мостик като муцуната на риба чук.

Той възнамеряваше да се възползва от това.

— Какъв е планът ти? — попита Буколов.

— Да тичам бързо и да се надявам да не ме уцели.

— Това не е никакъв план! Защо не слезем на долните палуби, където няма да ни вижда?

Тъкър поклати глава.

— Така лесно можем да се изгубим или да попаднем в капан. Освен това нямам представа с колко души разполага.

Единственото му предимство бе, че Фелис със сигурност би останала изненадана от фронтална атака. Големият въпрос бе колко време щеше да успее да му спечели подобен ход?

Тъкър въздъхна дълбоко и нареди:

— Не мърдате оттук. Когато всичко свърши, ще ви дам сигнал. — Погали Каин по врата и добави: — Това се отнася и за теб, приятелю.

Каин килна глава, сякаш се готвеше да възрази.

Тъкър повтори командата си, като посочи Ник и Буколов:

— Остани на място! Пази ги!

После огледа ширналата се като на длан палуба.

„А кой ще пази мен?“

 

 

20:04

Задиша дълбоко — както за да успокои нервите си, така и за да си напомни, че е жив и че трябва да остане жив.

Приготви се, присви крака, после се оттласна като спринтьор и затича, което не бе никак лесна работа при този сняг и вятър. Тъмнината и лошото време бяха на негова страна и той с радост се възползва от това. Междувременно не откъсваше поглед от командния мостик, за да реагира мигновено, ако забележи някакво движение там.

Подмина люка на последния трюм, направи няколко крачки вляво и хукна към прикритието, което му предлагаше следващият люк. Оставаха му шест метра до него, когато забеляза движение върху навигационния мост откъм щирборда. Хвърли се с главата напред и се удари в страничната стена на люка.

В капака над главата му се заби куршум.

Лошо!

Пропълзя надясно, стигна до ъгъла на люка и надникна. В същия миг втори куршум се заби в палубата до главата му.

„Не мога да остана тук…“

Запълзя наляво с надеждата да се измъкне от зоната на видимост, която се откриваше от навигационния мост на щирборда. Щом стигна до ъгъла, се изправи и отново хукна с наведена ниско глава.

Движение… но този път откъм навигационния мост на бакборда.

Фелис бе очаквала този ход от негова страна и успя да изстреля три куршума, докато той тичаше — но нямаше време да се прицели добре.

Тъкър изстреля тичешком кратък откос и куршумите се забиха в непосредствена близост до Фелис. Тя се дръпна назад и той видя кичур руса коса и шала, закрил долната част на лицето й.

Да, тя беше.

Тъкър продължи да тича и да стреля към мостика на всеки няколко крачки.

Движение!

Отново върху навигационния мост откъм щирборда.

Фелис отново бе минала от другата страна на мостика.

Тъкър свърна рязко надясно, хвърли се на палубата и се блъсна силно в люка на третия трюм. Поне за момента бе в безопасност.

Бе преодолял три люка, оставаха му още два.

Изпрати нов откос към навигационния мост откъм щирборда. В следващия миг нещо го опари по ръката, той изпусна оръжието и то се плъзна по палубата. Тъкър погледна ръката си. Куршумът на Фелис бе откъснал парче с размерите на монета точно под дясното му кутре. Тъкър впери смаян поглед в рукналата кръв. Връхлетя го вълна от остра болка и му причерня.

Мамка му!

Пое дълбоко дъх, преодоля болката и притисна ранената си ръка към гърдите си. Огледа се. Картечният пистолет лежеше на метър от него, близо до релинга.

Сякаш прочела мислите му, Фелис изпрати един куршум в приклада му. Оръжието му се плъзна по палубата, катурна се зад борда и падна във водата.

Фелис извика с приглушен от шала глас:

— Това е краят, Тъкър!