Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (43)

42.

26 март, 07:57

Фредерик, Мериленд

Зад гърба на Тъкър се разнесе съскането, характерно за пневматичните врати на шлюзовата камера, от която се влизаше в лабораторията с трето ниво на биологична защита. Бе облякъл специален костюм, досущ като всички останали мъже и жени, които работеха в тясното продълговато помещение. Предположи, че тук има повече доктори на науките, отколкото колби, а в лабораторията имаше мнооого колби.

Главно действащо лице в този хаос бе Аврам Буколов, влязъл в ролята на лудия диригент, който ръководи своя оркестър. Руският доктор се движеше непрекъснато от едно работно място на друго, жестикулираше тук, потупваше някой по рамото там, шепнеше нещо на един, караше се гръмогласно на друг.

„Горките хора ще трябва да си вземат почивка, след като това приключи.“

Биолабораторията се намираше в подземието на един от научноизследователските центрове във Форт Детрик, огромна военна база с площ от близо петстотин хектара, в която навремето Съединените щати разработваха биологични оръжия, преди да прекратят проучванията в тази област още през 1969 г. Наследството от онази епоха обаче бе живо и понастоящем Форт Детрик се бе превърнал в щабквартира на американската отбрана срещу биологични оръжия. Тук се намираха централите на множество правителствени агенции, включително Института за медицински изследвания в областта на инфекциозните болести към американската армия. Въпросният институт заемаше част от сградата, в която бе настанен и научноизследователският отдел за борба с болестите и плевелите от чуждестранен произход към американското министерство на земеделието.

По всичко изглеждаше, че американските военни са осъзнали заплахата за националната сигурност, която представляват инвазивните растителни видове. Тяхната предвидливост и предпазливост се отплатиха именно в този ден, тъй като за броени часове те успяха да мобилизират специалисти от всички институти и организации във Форт Детрик и да ги натоварят със задачата да неутрализират заплахата, която представляваше превърнатият в оръжие Последен универсален общ предтеча.

Буколов най-сетне забеляза Тъкър и вдигна ръка, за да го повика при себе си, а това се оказа нелека задача, тъй като докторът се запъти към другия край на лабораторията. Тъкър трябваше да си проправи път през целия този хаос и да сипе извинения наляво и надясно, докато най-сетне успее да настигне Буколов. Докторът стоеше до една работна маса, върху която имаше петлитрова стъкленица, в която капка по капка се стичаше дестилат, получен от някакъв апарат за кондензация. Течността имаше цвета на препечено кафе.

— Това е! — възкликна Буколов; гласът му бе приглушен от маската, която носеше.

— Какво е това?

Тъкър бе дошъл в лабораторията, тъй като докторът му бе позвънил сутринта и му бе заявил, че спешно трябва го види. Бе пристигнал в окръг Колумбия още преди три дни, но още нямаше представа с какво точно се занимават в тази лаборатория и дали са отбелязали някакъв напредък. Двамата с Буколов бяха отведени на територията на Форт Детрик с военна охрана.

— Успях да разгадая кода на лишеите — заяви Буколов и махна почти пренебрежително с ръка към екипа в лабораторията, за да покаже, че и те имат — макар и минимална — заслуга за успеха му. — Трябваше само да открия кое е онова вещество, което присъства в живия лишей, но в мъртвия става инертно или се разпада на други съставки. Няма да ви отегчавам с технически подробности, но ще ви кажа, че в крайна сметка успях да дестилирам съединенията, които при контакт изгарят и убиват клетките на ПУОП. Оказа се, че не става въпрос за едно съединение. А за комбинация, при това в точно определени пропорции, от сярна, хлорна и азотна киселина. Все киселини!

Погледът на Буколов блестеше тържествуващо, сякаш това, последното, бе особено важно. След като Тъкър не му зададе нито един въпрос, той го изгледа разочаровано и продължи:

— Това не само ни предоставя онзи антидот, който търсихме, но и обяснява защо ПУОП, който превъзхожда цианобактерията в генетично отношение, е загинал през архайската ера, а бактерията е оцеляла.

— И какъв е отговорът?

— Един от ключовите моменти в тази праисторическа ера е промяната в състава на атмосферата и насищането на околната среда с киселини. Не забравяйте, че по онова време още не е имало растения, които да фотосинтезират. Земята е представлявала един огромен отровен парник. Над повърхността й се изливали киселинни дъждове, киселини е имало в океанските вълни, а киселинни бури са изгаряли сушата.

— И защо това е толкова важно?

— Цианобактериите са били идеално подготвени да посрещнат нарасналата киселинност на околната среда. Те вече са били истински специалисти по органична химия, както свидетелства овладяването от тяхна страна на фотосинтезата — процеса на превръщане на слънчевата светлина в химическа енергия. Те са се изкачили на гребена на киселинната вълна и са се адаптирали към променените условия. За негово нещастие, ПУОП е бил специалист по генетика. Поставил обаче всичките си еволюционни яйца в една кошница и сгрешил. Не е издържал на промяната и е паднал от високия си клон в хранителната верига. А цианобактерията, досущ като акула, надушила кръв във водата, се е възползвала от тази промяна, включила е киселините в своя арсенал и е унищожила последните ниши, в които е оцелял ПУОП, за да го изпрати в историята на еволюцията.

Буколов посочи димящата тъмнокафява смес в стъкленицата.

— Това е киселина — каза той и в същия миг от дестилационната тръбичка се откъсна поредната капка, която падна в съда. — Ей такива дъждове са валели по времето, когато хората не са били дори едноклетъчни организми, плаващи в някоя кална локва. Това, което дестилираме тук, е дъжд, който не е валял от три и половина милиарда години!

— И този дъжд ще убие ПУОП.

— Извън всяко съмнение — увери го Буколов и го погледна в очите. — Въпреки това обаче, избухне ли някъде в природата екологичен „пожар“, причинен от ПУОП, трябва да реагираме максимално бързо, за да разчитаме на успех. Защото достигне ли той критична маса, ще се разпространи в околната среда със скоростта на експлозия, ще се превърне не в пожар, а в огнена буря, която дори този праисторически дъжд може да не успее да угаси.

— Което означава, че не спрем ли Харзин навреме, всичките ни усилия могат да се окажат напразни.

Буколов кимна бавно, вперил поглед в капките киселина, които бавно се стичаха в стъкленицата.

— Единствената добра новина е, че успяхме да извършим предварителна оценка на заплахата, която представлява онази единствена луковица, която попадна в ръцете на Харзин. Разбира се, в дългосрочен план той би могъл да направи опит да извлече от нея потомство, но това би изисквало доста търпение.

— А това е добродетел, който Харзин определено не притежава.

— В краткосрочен план смятаме, че би могъл да дестилира не повече от литър-два ПУОП, който може да бъде използван като биологично оръжие. Дори това количество обаче е достатъчно да разпали някъде пожар, който бързо да се превърне в огнена буря.

„В такъв случай единственият въпрос е кое място ще избере, за да драсне клечката.“

Тъкър знаеше кой може да му даде отговора на този въпрос.

Една безмилостна убийца.

Която определено не изгаряше от желание да му сътрудничи.

09:12

— Фелис Нилсон се е погрижила да не можем да проследим трансакциите, извършени с кредитните й карти — каза Харпър по телефона.

Тъкър разговаряше с нея, докато напускаше с бързи крачки лабораторията на доктор Буколов и се насочваше към другия край на Форт Детрик, където бе настанен.

— Очаквах го, Харпър. Трудно можеше да разчитаме на успех в тази насока.

Преди три дни бе уведомил „Сигма“ за разговорите си с Харзин по радиостанцията и за очебийното отсъствие на Фелис Нилсон от смъртоносната мисия в африканските планини. Харзин бе споменал, че на Фелис е възложена друга задача, което още тогава му се бе сторило странно. От самото начало шведската снайперистка бе основният оперативен играч на Харзин, преследвал Тъкър още от първата им среща във вагон-ресторанта на Транссибирския експрес. А когато екипът на Харзин трябваше да доведе операцията докрай — тоест да ликвидира Тъкър и да вземе образците от ПУОП, — тя изведнъж получаваше друго поръчение.

Защо? И къде?

Тъкър бе предположил, че Харзин е насочил русото си острие в друга посока, че най-вероятно е изпратил Фелис да подготви следващия етап от неговата операция… а може би не само да го подготви, но и да го осъществи.

— Идеята беше добра — каза Харпър. — Логично е да се опитаме да открием местоположението й, като проследим финансовите й трансакции. За момента обаче не сме постигнали никакъв успех с документите, които ти снима във влака. Няма и следа някой да е използвал четирите паспорта, петте кредитни карти, нито дори банковите сметки, които успя да откриеш. Тя най-вероятно разполага с друг комплект документи.

Тъкър въздъхна и си припомни точните си действия в купето й. Съвсем внимателно бе преровил вещите й, бе снимал документите й и бе върнал всичко по местата му.

— Вероятно не съм бил достатъчно предпазлив — каза той. — Нищо чудно да е разбрала, че някой е влизал в купето й.

— Или просто е минала в нелегалност — отвърна Харпър. — Ще продължим да я издирваме.

13:22

След като обядва, Тъкър посети за кратко Буколов и го завари да работи с някакъв инженер върху създаването на аерозолна система с флакон и дозатор за получената от него киселинна смес. Резултатът от съвместните им усилия наподобяваше лозарска пръскачка. До него обаче долетяха изрази от рода на „плътност и състав на флуидния поток“ и „праг на заразяване на филтрите“ — неща, от които не разбираше нищичко.

Буколов не разполагаше с много време за разговори, затова Тъкър си тръгна и реши да се заеме с нещо по-важно.

Затова сега стоеше на една широка поляна. Скри ръка зад гърба си, а после запрати червената топка към другия й край. Каин полетя като стрела и затанцува, като подскачаше във въздуха в синхрон с всяко тупване на топката. Настигна я, захапа я и я донесе на Тъкър, като преди това му изтанцува нещо като танца на победата, след което я остави пред краката му. После отскочи назад, долепи предницата си до земята и размаха опашка, готов за още един рунд от тази игра.

Тъкър се наслаждаваше на тази искрена демонстрация на радост, макар мания да би била по-точната дума, тъй като Каин бе луд по червените гумени топки. Тази игра помагаше на Тъкър да укроти черния облак, който се надигаше в него.

„Ако бях по-предпазлив…“

Поиграха още няколко минути, после тръгнаха към апартамента, в който бяха настанени. Тъкмо прекосяваха поляната, когато телефонът на Тъкър иззвъня. Отново се обаждаше Харпър.

— Мисля, че може да направиш кариера като специалист по квартирните кражби, капитан Уейн. Засякохме госпожица Нилсон.

— Къде?

— В Монреал, Канада. Надявам се с Каин да нямате нищо против студеното време.

Тъкър си представи лицето на Фелис, спомни си и тялото на Уткин, проснато върху пясъка в локва кръв.

— Ще си взема топло бельо.