Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (11)

10.

10 март, 06:45

Нерчинск, Сибир

Тъкър се събуди малко преди изгрев-слънце, навик, останал му от военната служба. Гърбът го болеше, ожуленият от куршума на Фелис врат пареше, но това не му попречи да се надигне от дъсченото легло и да стъпи бос на пода.

Предната вечер с Димитрий бяха домъкнали пияния пощальон от другия край на града до черквата. По пътя си се бяха натъкнали на трима войници от Спецназ, но те не им обърнаха никакво внимание, ако не се брояха шегите по повод безпомощното състояние на техния „приятел“. Когато се добраха до черквата, Димитрий предложи на Тъкър и Каин леглото си, след което разстла два сламеника за себе си и Фьодор.

Тъкър огледа тясната стаичка под тавана на черквата и осъзна, че е сам.

Фьодор и Димитрий бяха отишли някъде. Каин също липсваше.

Потисна надигащата се паника, слезе по стълбите и завари голия Фьодор, настанил се пред пламтящата печка, да седи в локвичка от собствената си пот. Отстрани бе оставена пластмасова кофа, пълна до половината с прозрачна течност. Изтрезнелият пощальон изглеждаше по-млад, отколкото му се бе сторил вчера, вероятно бе някъде между трийсет и пет и четирийсет. Имаше тъмна права коса, а широките му като на кечист плещи бяха покрити с гъсти косъмчета. Приличаше на руска мечка.

Каин се бе настанил на няколко крачки от него — клечеше на задните си лапи и го наблюдаваше с любопитство. Отбеляза появата на Тъкър с еднократно помахване с опашка.

Фьодор вдигна кофата и отпи голяма глътка.

Обърна се със замъглен поглед към Тъкър, разлюля кофата и каза с дрезгав глас:

— Вода. Натуральная вода.

Тъкър успя да си преведе думите му.

Чиста вода.

Това сигурно бе част от ритуала за изтрезняване на Фьодор: силна горещина и много вода.

— Поп казва летим — добави Фьодор на развален английски. — Летим с теб вечер.

Тъкър кимна.

— Спасибо!

— Да. Твой руски лош — каза Фьодор и стисна главата си с ръце. — Глава боли от твой руски.

„Не мисля, че причината е в лошия ми акцент“, каза си Тъкър.

— Твое куче хубаво. Харесвам твое куче. Може купи? Да, моля?

— Не, моля.

Фьодор сви рамене и пак отпи от кофата.

— Сменя полет за куче, да?

— Нет. Пари.

В този момент се появи Димитрий — носеше наръч дърва.

— Виждате ли, вече е доста по-добре. Трябва да обсъдим нещата. Аз ще превеждам. Така ще стане доста по-бързо. — Поговори с Фьодор, след което се обърна към Тъкър. — Ще летите тази вечер, но ще има допълнителни разходи.

— В смисъл?

— Трудно ми е да го преведа или обясня, но ще трябва да му платите бонус, понеже пропуска вечерта си за пиене. Освен това трябва да му платите бонус, защото сте чужденец. И накрая, още един бонус, защото онези типове от Москва ви издирват.

— Вие ли му казахте, че ме търсят?

— Разбира се, че не. Фьодор може да е алкохолик, но не е глупак.

— Има ли друго?

— Много харесва кучето ви и…

— Да забрави за това. Друго.

Димитрий попита Фьодор, изслуша отговора му и се обърна към Тъкър:

— Кога искате да тръгнете?

Тъкър вече бе обмислил отговора на този въпрос. Вероятно нямаше да успее да стигне до Перм със самолета на Фьодор. Разстоянието бе прекалено голямо. Освен това не искаше да издава крайната си дестинация. Най-доброто, на което можеше да се надява, бе Фьодор да го остави на летището в някой по-голям град, където да разполага с голям избор от възможности да отпътува за Перм.

— Трябва да стигна до Новосибирск — каза той.

— Много е далече — преведе му Димитрий. — Ще трябва много гориво.

Тъкър изчака с отговора си, тъй като Фьодор продължи да ломоти нещо, да брои театрално на пръсти и да криви лицето си в гримаси. Накрая заяви на английски:

— Девет хиляди рубла.

Тъкър пресметна наум — макар и приблизително — сумата. Получаваше се нещо от порядъка на двеста седемдесет и пет долара. Евтиния. Едва се сдържа да не се усмихне, помълча малко и вдигна рамене.

— Става.

Фьодор се изплю в дланта си и му подаде ръка.

Колкото и да не му се искаше на Тъкър, трябваше да я стисне.

 

 

13:15

След като пазарлъкът приключи, Тъкър и Каин прекараха останалата част от сутринта в черквата, докато Димитрий и Фьодор тичаха насам-натам, купуваха разни неща, подготвяха самолета…

Рано следобед Димитрий се върна с провизии и новини.

— Чух, че в района има още два екипа на ГРУ.

Тъкър, който седеше до печката, се изправи.

— Какво? Къде?

— Разположени са на запад оттук, близо до Чита. Но досущ като колегите си при нас не влагат особено старание, само пушат и киснат във фоайетата на хотелите.

Чита?

Това бе следващата по-значима спирка в маршрута на Транссибирския експрес. Какво означаваше това обаче? Тъкър обмисли различни варианти и стигна до единствено възможното заключение. Обстоятелството, че екипите за издирване не се бяха задействали на пълни обороти, означаваше само едно — Фелис не бе успяла да предупреди шефовете си, че Тъкър е скочил от влака. Вероятно се бе надявала уменията й на снайперист да поправят допуснатата грешка преди работодателите й да научат истината.

Това бе добре… поне за момента.

Щом влакът стигнеше Чита обаче и преследвачите му откриеха, че не е в него, щеше да започне активно широкомащабно издирване, в което щеше да се включи и екипът, изпратен в Нерчинск.

Тъкър извади разписанието на влака и си погледна часовника. Експресът щеше да спре на гарата в Чита след три часа, което правеше… приблизително четири часа преди залез-слънце. Това означаваше, че двамата с Фьодор не могат да чакат да се мръкне, за да излетят.

— Трябва да излетим по-рано — заяви той на Димитрий. — Ако можем, разбира се.

— Не е възможно, приятелю. Има някаква повреда в резервоара. Фьодор работи по него в момента.

— Колко време ще му отнеме?

— Нямам представа, но ще разбера.

Когато Димитрий излезе, Каин дойде при Тъкър, клекна и се облегна на крака му. Явно бе усетил, че партньорът му е напрегнат.

Тъкър погали Каин по врата, за да го успокои.

— Изпадали сме и в по-тежки ситуации.

„Не много по-тежки, но все пак по-тежки.“

Включи хронометъра на часовника си в режим на обратно броене.

Оставаха му три часа, докато преследвачите открият, че не пътува с Транссибирския експрес. Нерчинск щеше да се изпълни с войници от Спецназ, пристигнали със задачата да го издирят.

 

 

14:36

След час Димитрий влетя през вратата на черквата. Паниката, изписана на лицето му, накара Тъкър и Каин да скочат.

— Идват! — извика свещеникът и бързо затвори вратата. — Спецназовците!

Тъкър си погледна часовника. Беше прекалено рано. Влакът още не бе стигнал до Чита.

— Успокойте се. Обяснете ми какво става.

Димитрий отиде до него.

— Войниците патрулират из целия град. Не бързат, но един от тях идва насам.

Какво означаваше тази внезапна промяна? Ако екипът на ГРУ беше задействан, спецназовците щяха да започнат да отварят врати и да извеждат жителите на Нерчинск навън, за да претърсят къщите им. Най-вероятно местният им командир се опитваше да прогони скуката.

„Отегчените войници са неефективни войници“, напомни си Тъкър.

Това обаче нямаше никакво значение. Както бе заявил Димитрий, един от тях се бе запътил към черквата.

Тъкър събра багажа си и облече тактическия елек на Каин.

— Насам — подкани го свещеникът.

Поведе го към една ниша в храма и клекна пред застлана с покривка маса. Отмести я встрани, вдигна килима под нея, извади ловджийския си нож и вдигна част от дъските. Отдолу имаше цял тунел.

— Какво е това?

— Казаци, фашисти, Наполеон… кой знае? Изкопан е много преди да дойда тук. Влизайте вътре!

— Скачай, Каин — изкомандва Тъкър.

Овчарката скочи в дупката без никакво колебание, после тръгна наляво.

Тъкър я последва и видя, че тунелът е висок едва метър.

Димитрий се надвеси над отвора.

— Вървете през тунела. Излиза на двеста метра северно оттук. Тръгнете на изток покрай военновъздушната база и ме чакайте там. Има един участък, където оградата е порутена. Там ще намерите една барака. Лесно ще я откриете.

После затвори капака и малкото светлина, която се процеждаше през дъските, изчезна, тъй като свещеникът върна килима и масата по местата им.

До Тъкър достигна приглушено тропане по вратата на черквата.

Дъсченият под изскрибуца под стъпките на Димитрий, после се чу високият глас на свещеника:

— Добрый день!

Отвърна му приглушен глас, но Тъкър нямаше никакво намерение да остане, за да слуша разговора.

Наведе се и тръгна след Каин. След десетина крачки реши, че вече е безопасно да извади малък светодиоден фенер и да освети тунела.

Голите кални стени бяха прорязани от корени; таванът бе покрит с дъски, някои отдавна изгнили, други съвсем нови. Очевидно някой се грижеше за тунела.

Продължиха напред. Тунелът не създаваше никакви проблеми на Каин, който подтичваше отпред, за да разузнава обстановката. Тъкър обаче бе принуден да върви приведен и скоро бедрата му пламнаха от пареща болка. След десетина минути тунелът завърши с къса стълба, оплетена в корените на дърветата.

На няколко сантиметра над главата му имаше капак. Тъкър изви глава, опря ухо до дъските и се вслуша. Не чу нищо. Слезе при Каин и си погледна часовника.

Влакът щеше да пристигне в Чита след по-малко от час.

Дотогава Тъкър трябваше да е излетял.

Припомни си картата на района. Ако Димитрий не грешеше, отворът над главите им трябваше да ги отведе до горичката зад черквата. Разстоянието оттам до военновъздушната база бе около километър и половина — два, които трябваше да измине през рехави горички и открити поляни. В друг сезон това не би представлявало никакъв проблем, но сега означаваше, че ще трябва да се справи както с дълбоките снежни преспи, така и с хайката, организирана от патрулиращите войници.

Обикновено не бе песимист, но в случая нямаше как да пренебрегне логистичните проблеми, пред които бе изправен.

„Няма начин да успеем.“