Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (47)

46.

28 март, 20:22

Залив Гранд Травърс

Зад гърба на Тъкър се чуха стъпки. Някой се качваше по външната стълба. Той се обърна и видя мъж с пушка — помпа в ръце да се качва откъм щирборда. Явно неговите стъпки бе чул преди малко, а не тези на Фелис.

Когато мъжът стигна последното стъпало и насочи пушката напред, Каин изскочи на площадката. Козината му бе настръхнала, зъбите му бяха оголени.

Изненадващата поява на кучето стресна мъжа и той отстъпи крачка назад и насочи цевта към Каин.

Тъкър стреля и куршумът се заби в гърдите на мъжа. Изстрелът го отхвърли назад и той се претърколи надолу по стълбите. Тъкър хукна след него, насочил пистолета към главата му, но мъжът остана да лежи неподвижно.

Тъкър бързо пресметна наум. Бе застрелял трима души плюс Фелис. Това съответстваше на броя на хората, които според полицейския доклад бяха откраднали моторницата.

Но дали това бе целият екип на Фелис Нилсон?

Изчака цяла минута, но не се появи никой.

Това го устройваше чудесно. Той се качи на навигационния мост и сви шепи пред устата си:

— Докторе! Ник! Елате бързо!

Докато двамата тичаха през суграшицата и снега, за да се присъединят към него, Тъкър отлепи лейкопласта с марлята от ухото си, повика Каин и щом овчарката дойде, ги постави върху раната й и притисна здраво. За момента не можеше да направи нещо повече.

В същия миг дойде Буколов, огледа труповете и попита:

— Това ли са всички?

— Така мисля. Време е да се залавяме за работа. Вземете Каин и използвайте обонянието му, за да откриете кои трюмове са заразени от Фелис и екипа й.

Извади от вътрешния си джоб гъбичка, напоена с изпарения като тези от образците от ПУОП, които бе изследвал доктор Буколов, пъхна я под носа на Каин и каза:

— Търси!

После се обърна към Ник.

— Иди с тях. И ги пази.

— Разбрано!

Щом остана сам на мостика, Тъкър отиде до компютризирания пулт за управление на кораба. Надяваше се да открие начин да насочи „Макома“ по друг курс, да предотврати сблъсъка му със скалистия бряг.

В далечината проблесна светлина, успяла да пробие снежната пелена. Това сигурно бе Олд Мишън Пойнт. Намираше се точно пред носа на кораба.

„Остават две мили, може би дори по-малко…“

Погледна лага, който измерваше скоростта на кораба, и пресметна бързо наум.

До катастрофата оставаха осем минути.

Огледа пулта за управление. Той бе осеян с десетки ръчки, превключватели, индикатори и датчици, но никъде не се виждаше щурвал.

Вместо обичайното голямо кормило за управление на кораба откри нещо като джойстик, а до него — дисплей с пулсиращи точици, които показваха курса на „Макома“. Стисна здраво джойстика и го наклони леко надясно, без да откъсва поглед от екрана.

— Хайде… хайде…

Светлинките на дисплея изобщо не промениха местоположението си. Ядосан, Тъкър наклони джойстика плътно вдясно, но отново без резултат — „Макома“ продължи да се движи по курс, който го водеше право към брега.

Светлините отпред ставаха все по-ярки.

„Къде бъркам…?“

Отстъпи крачка назад, за да обмисли възможностите за действие, и единият му крак настъпи нещо. Той погледна надолу и видя от долния край на пулта за управление да стърчат кабели и интегрални схеми — бяха скъсани и счупени.

Фелис бе повредила системата за управление.

Продължаваше да го преследва и да осуетява плановете му дори от отвъдното.

На прага на командната рубка се появи Каин, последван от задъхания Буколов и Ник.

— Открихме го! — заяви Буколов. — По-скоро Каин го откри. Заразили са трюм номер пет, който се намира точно зад нас. Но люкът му е запечатан като банков сейф. Някой е повредил заключващия механизъм.

Фелис.

Ник погледна през прозореца. От онова, което видя, му призля.

— Това е Олд Мишън Пойнт — каза той. — Право пред нас.

— Ужасно близо е — каза Буколов. — Ако се блъснем, преди да успеем да обеззаразим трюма…

Последният универсален общ предтеча щеше да се озове на свобода.

 

 

20:27

След като разбра защо не е в състояние да управлява кораба, да завие или да намали скоростта му, Тъкър отдели няколко безценни минути, за да огледа командния пулт. През цялото време стискаше нервно юмруци. Трябваше да има нещо, което да спре „Макома“ — дублираща система за контрол, аварийна спирачка…

„Толкова ли няма някое копче, което да изключи всичко?“

Погледът му пробяга по таблото и спря на едно табло, на което пишеше:

ПРОТИВОПОЖАРНА СИСТЕМА

Тъкър се обърна към Ник и Буколов и викна:

— След мен!

И хукна надолу по стълбата, следван от двамата мъже. Каин използва външните стълби и се присъедини към тях на палубата. Когато слезе долу, Тъкър грабна пушката — помпа от ръцете на последния нападател, когото бе застрелял.

Ник се огледа и попита:

— Какво ще…?

— Трябва да намерим екипажа — отвърна Тъкър.

— Защо?

— Ще ти обясня по-късно. Каин може да ни помогне.

Тъкър надникна в първите няколко помещения по коридора и най-сетне откри каюта на член от екипажа. Грабна някакви мръсни дрехи от коша до вратата и ги тикна под носа на Каин. Дори ги разтърка, за да засили миризмата и да привлече вниманието на овчарката.

— Търси!

Каин зарови нос в дрехите, вдиша дълбоко, отстъпи крачка назад, вдигна високо нос във въздуха и хукна към вратата.

Тримата се затичаха след него. Каин ги поведе по коридора към вътрешността на кораба, спря пред една двойна врата и задуши трескаво прага й.

На вратата пишеше:

ТРАПЕЗАРИЯ

Тъкър потропа и извика:

— Има ли някой тук?

Отвърна му хор от гласове, изнервени и облекчени. Всички крещяха един през друг.

Тъкър натисна дръжката, но вратата беше заключена.

— Отдалечете се от вратата! И застанете колкото се може по-встрани от нея!

След като получи потвърждение, че инструкциите му са изпълнени, Тъкър махна с ръка на Буколов и Ник да вземат Каин и да се отдалечат по коридора. После насочи пушката към пантите на вратата, извърна глава и стреля от разстояние десетина сантиметра.

Изстрелът го оглуши.

Той незабавно насочи пушката към другите панти и стреля пак. Ушите му още пищяха, когато изрита вратата и я отвори.

В дъното на помещението се бяха скупчили седем-осем души. Вероятно Фелис ги бе заключила тук, когато Тъкър се бе появил с хеликоптера, тъй като бе разбрала, че плановете й да зарази товара в трюмовете, без никой да разбере, са се провалили.

Една висока жена с кестенява коса попита:

— Кои сте вие? Какво става?

— Няма време за обяснения — отвърна Тъкър. — Въпросът касае националната сигурност. Кой е главният механик?

Слаб жилав мъж с дебел вълнен пуловер и тиранти вдигна ръка.

— Аз съм. Казвам се Джон Харис.

— Познавате ли добре противопожарната система, която обслужва трюмовете? — попита Тъкър.

— Да, разбира се — отвърна главният механик. — Системата гаси пожарите с помощта на водни пръскачки с високо налягане.

— Къде се намира контролният пулт на тази система?

— На долната палуба. Точно под нас.

— Можете ли да изолирате трюм номер пет?

— Да.

— Чудесно. Това е доктор Буколов. Заведете го при резервоарите на противопожарната система, източете водата от тях и ги напълнете с течността, която ще ви даде той. Можете ли да го направите?

— Да, но…

Тъкър се обърна към Буколов и попита:

— Докторе, разполагаме с достатъчно количество антидот?

— Да, повече от достатъчно. Да действаме.

Докторът и механикът излязоха от столовата, а Тъкър се обърна към останалите:

— Кой е капитанът?

Високата жена отново пристъпи напред и се представи:

— Капитан Мейнард.

— Капитане, „Макома“ ще се блъсне в брега след около три минути, а пултът за управление на кораба не е в изправност. Кое е най-безопасното място на борда?

— На кърмата. Каютата с навигационните карти. Една палуба под мостика.

— Вървете там! — нареди им Тъкър.

Докато екипажът се изнизваше покрай него, Тъкър забеляза плешив мъж, който вървеше последен и куцукаше. Беше с бяла престилка — сигурно бе корабният готвач — и бе притиснал към устата си окървавена кърпа. Имаше дълбока рана на челото и засъхнала кръв покриваше веждите, носа и устата му.

Тъкър го попита:

— Какво се е случило с вас?

Мъжът изохка и махна кърпата от устата си. Устните му бяха разцепени, а носът — счупен.

Това също бе дело на Фелис и хората й.

— Ще се погрижа да ви окажат медицинска помощ колкото се може по-скоро. — Тъкър се обърна към Ник и му каза: — Помогни му.

Ник кимна, подхвана моряка и двамата забързаха след останалите.

Тъкър се обърна и слезе по стълбите до долната палуба, където се намираха Буколов и Харис, корабният механик. Завари ги пред контролен пулт, монтиран на стената, и резервоар с отворен люк. На пода стоеше пръскачката на Буколов и от нея до резервоара водеше тънък маркуч.

— Това са резервоарите на противопожарната система — обясни Буколов. — Току-що приключихме с поставянето на антидота в резервоара за пети трюм.

Тъкър си погледна часовника.

Две минути.

Обърна се към Буколов:

— Наистина ли ще свърши работа?

— В затворено пространство като корабен трюм? Несъмнено! Стига, разбира се, противопожарната им система да е в изправност.

— В изправност е — увери ги Харис и започна да натиска разни бутони, след което завъртя някаква ръчка по посока на часовниковата стрелка. Бутонът, означен с номер 5, започна да мига в червено. — Готово.

— Натисни го!

Харис натисна бутона. Откъм резервоара се разнесе съскане, последвано от бълбукане на течност.

— Действа — потвърди механикът.

— Колко време е необходимо, за да се изпразни резервоарът?

— Системата работи под високо налягане и през нея минават големи обеми вода за кратко време. Предполагам, че за четирийсет и пет секунди целият компост в трюм номер пет ще подгизне.

Тъкър го потупа по рамото.

— Браво. Хайде сега да отидем при другите.

Тръгнаха нагоре по стълбата. Каин ги чакаше. Забързаха по коридора, като Харис вървеше най-отпред.

Изведнъж палубата под краката им се разтърси и механикът извика:

— Килът стърже в плитчина!

— Тичайте!

Харис хукна към кърмата и те го последваха.

Изведнъж Тъкър долови с периферното си зрение някакво движение в коридора отдясно. За частица от секундата зърна човек с бяла престилка да тича в противоположната посока.

Носеше раница.

Тъкър спря, Каин също.

Раница…?

Буколов се обърна.

— Тъкър? Какво има?

— Продължавайте! По-бързо, по-бързо!

Тичащият човек с бялата престилка бе корабният готвач. Тъкър бе сигурен в това. Но защо?

Зави му се свят, когато си спомни пострадалото му лице и се опита да си го представи без раните… с побеляла коса, с мустаци, без кръв…

Генерал Харзин!

Не, не, не!

Спомни си уловката, към която бе прибягнал генералът при срещата им в Африка. Тогава Харзин бе пратил свой дубльор, който да заеме мястото му. Този път бе извъртял точно обратния номер — беше се дегизирал така, че да се представи за ранен член на екипажа. Обстоятелството, че моряците от „Макома“ възприемаха Харзин като член на екипажа, означаваше, че се е качил на кораба в някое предишно пристанище и че целта му е била да улесни групата на Фелис: да й помогне да се прехвърли незабелязана, да зарази товара в трюма, а най-вероятно и да й съдейства да напусне кораба, без никой я види.

Умно.

Появата на Тъкър обаче бе осуетила плановете им. Затова Фелис бе обезобразила „готвача“, за да го направи неузнаваем. Харзин бе последният коз, който трябваше да осигури успеха на мисията им. Ако Тъкър успеше да спаси кораба, Харзин пак можеше да се измъкне с последния останал му контейнер ПУОП и да предизвика екологична катастрофа.

Тъкър не можеше да допусне това.

Двамата с Каин се върнаха назад и щом стигнаха коридора, който вървеше успоредно на този, по който бе избягал Харзин, Тъкър спря и се огледа. Нямаше и следа от генерала, но някъде в далечината отекна трясък на стомана в стомана… като на люк, който се затръшва.

Тъкър затича. Палубата под краката му се разтресе пак и той залитна и се удари в стената на коридора.

Когато се изправи, чу стъпки по алуминиевата стълба.

Посочи напред и нареди на Каин:

— Търси!

Овчарката хукна по коридора, зави надясно и се втурна право напред. Коридорът свършваше със стълба, която водеше нагоре, към главната палуба.

Затичаха по нея. Вратата горе вече се затваряше.

Тъкър връхлетя върху вратата с всички сили, тя поддаде и се отвори и той се просна по лице на палубата.

Каин прелетя през прага и застана до него.

Тъкър се изправи и се огледа. Генерал Харзин тичаше по палубата вляво от тях.

Тъкър извика:

— Харзин!

Генералът изобщо не се обърна.

Тъкър хукна след него… и изведнъж палубата под краката му се люшна и той падна тежко по гръб. Палубата подскочи, прозвуча пронизително стържене на стомана в остри скали.

Тъкър и Каин полетяха във въздуха.