Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (36)

35.

21 март, 15:30

Планините Гроот Карас, Намибия

Напредваха бавно и неуморно, следвайки картата на Тъкър, като акцентът падаше върху бавно.

Кристофър подкара роувъра по черния път и скоро подминаха мястото, където бяха лагерували бунтовниците и където Тъкър и Каин бяха срещнали дивите кучета. След няколко километра следите от автомобили изчезнаха така постепенно и незабележимо, че едва след няколкостотин метра осъзнаха, че джипът им се движи сред пустош, в която няма и помен от път.

Ритъмът им на движение се промени рязко — започнаха ту да спират, ту да потеглят.

На всеки седемстотин-осемстотин метра Тъкър и Каин слизаха от колата, изкачваха се на най-високата точка околовръст и оглеждаха терена за следи от бунтовници или бандити. Избираха освен това най-подходящия маршрут за роувъра, като разчитаха не само на топографските карти, но и на очите си.

Докато управляваният от Кристофър роувър подскачаше толкова силно по дъното на една скалиста клисура, сякаш южноафриканецът искаше да провери здравината му, джипиесът на Тъкър изписука тихичко и той погледна екрана.

— Приближаваме координатите на Де Клерк. Остават ни около четиристотин метра — каза Тъкър и вдигна поглед от дисплея, за да огледа клисурата пред тях и да направи някои изчисления наум. — Пещерата би трябвало да е отвъд онзи проход.

Когато роувърът приближи въпросния проход, клисурата стана толкова тясна, че колата едва премина, но в крайна сметка преодоляха това препятствие и се изкачиха на широко равно плато.

— Спри тук — каза Тъкър.

Всички слязоха от колата, уморени, но развълнувани.

— Успяхме! — възкликна Аня. По гласа й личеше, че е изненадана от успеха им.

Пейзажът, ширнал се отвъд платото, приличаше на гигантска стълба, натрошена на парчета. Пред погледа им се издигаше каскада от високи скалисти плата, която се изкачваше все по-нагоре и по-нагоре. По-светлите скали отразяваха слънчевите лъчи и създаваха безброй водопади от светлина, спускащи се от планините като сребърни гирлянди.

Точно пред тях се извисяваше десетметрова скала. От двете й страни имаше широки проломи, достатъчно големи, за да може роувърът да мине през тях. Скалата имаше необичайна форма — приличаше на триъгълен нос с тъп връх. Стърчеше право пред тях, но склоновете й бяха прекалено стръмни, за да се изкачат.

Именно двата пролома привлякоха вниманието на Тъкър. Бяха същински близнаци, образуващи една гигантска буква V, чиито две рамена бяха леко извити, досущ като бивни… не, като глиги!

— Главата на глигана — промълви Буколов някак разочаровано.

Едва сега Тъкър забеляза, че издадената напред скала наистина наподобява сплесканата зурла на глиган, а двата каньона бяха неговите глиги.

Тъкър разбираше от какво е продиктувано разочарованието на доктора. Той самият си бе представял величествена глава на глиган, издадена над искрящ поток вода между глигите, която се спуска към бистър вир, заобиколен от пъстроцветни пустинни цветя.

Реалността обаче се бе оказала далеч по-скучна.

Но за сметка на това опасна.

Тъкър подкани останалите да нарамят багажа си и ги поведе нагоре. Посочи двата каньона, които заобикаляха скалата.

— Трябва да проверим и двата, докато още е светло. Доктор Буколов ще дойде с мен, Аня отива с Кристофър. Държим връзка по радиото. Въпроси?

Нямаше.

Тъкър и Буколов тръгнаха към дясната клисура, следвани от Каин. Другите двама се насочиха към пролуката вляво.

Тъкър навлезе първи в тясната клисура, последван от Буколов. Каньонът бе широк около два и половина — три метра, дъното му бе покрито с паднали камъни и пясък.

— Как ще открием вода тук? — учуди се Буколов.

— Каин!

Овчарката дойде при нето. Тъкър клекна, изсипа малко вода от манерката в шепата си и я поднесе към носа на Каин.

— Търси!

Каин се извърна и вдигна високо нос.

„Правил си го преди, приятелю. Направи го и сега.“

Каин сякаш прочете мислите му, хукна напред и навлезе в прохода.

— Надушил е нещо. Да вървим.

Последваха овчарката, но вървяха по-бавно от нея, тъй като се налагаше да заобикалят големи канари и купчини камъни, останали от срутвания.

Завариха Каин да стои пред един участък от скалната стена вляво. Когато Тъкър се появи, кучето излая, подскочи и опря предните си лапи върху скалата.

— Това означава ли, че е намерил нещо? — попита Буколов.

— Сега ще разберем.

Тъкър свали раницата и извади от нея малка сгъваема лопата. Разпъна дръжката й, отиде до скалата, заби острието й в нея и откърти парче варовик. Продължи да копае, докато не издълба дупка с дълбочина петнайсетина сантиметра. Отне му доста време и усилия, но бе възнаграден, когато забеляза, че цветът на камъка се променя. Протегна ръка и докосна по-тъмни червеникавокафяви песъчинки. Зрънцата като че ли бяха залепнали едно за друго.

— Тук има влага.

— Какво означава това? — попита Буколов.

Тъкър опря длан върху скалата.

— Означава, че някъде тук трябва да има вода.

— Например в пещера?

— Възможно е.

Буколов се намръщи.

— Но тази стена не е водопадът на Де Клерк!

— Така е, но източникът на вода е някъде наблизо — отвърна Тъкър и погали кучето. — Браво, Каин!

Овчарката обаче не се зарадва на похвалата. Подуши песъчинките, полепнали по пръстите на Тъкър, излая три пъти и скочи с предните лапи върху стената.

— Шшшт! — сгълча го Тъкър.

Каин се подчини, но не свали лапи от скалата и остана с вирнат нос.

„Какво се опитваш да ми кажеш?“

Тъкър отстъпи назад от скалата, заслони очи с длан и погледна нагоре.

Зад гърба му прозвуча гласът на Кристофър:

— Какво става?

Аня също бе дошла с него.

— Нашият каньон се оказа без изход. Чухме лай и дойдохме.

Когато приближиха, Тъкър видя, че младежът накуцва с левия крак.

— Стъпих върху една шиста, тя поддаде и си навехнах крака — обясни той. — Боли, но иначе съм добре.

Аня погледна Каин и попита:

— Какво е открил?

— Нямам…

И тогава разбра.

Извърна глава нагоре, после продължи навътре в каньона. Скоро откри това, което търсеше: купчина камъни, струпани срещу лявата страна на каньона.

Огледа ги и каза:

— Би трябвало да успея да се изкача.

— Защо? Какво става, по дяволите? — попита Буколов.

Тъкър се обърна към тях.

— Ще се кача горе. На върха има нещо, което вълнува Каин.

— И аз идвам с теб — заяви Аня.

Тъкър погледна гипсираната й ръка.

— Ще се справя — каза тя. — След като успях да се кача на върха на форта Клипкопи, това едва ли ще ме затрудни.

Кристофър се въздържа да му предложи помощта си — явно кракът му не му позволяваше да се катери.

— Остани при доктор Буколов — каза му Тъкър. — Само ще огледаме.

Не знаеше какво ги очаква горе, затова реши, че допълнителен чифт очи и уши няма да са излишни. Наведе се, взе Каин и го метна на рамо, както правят пожарникарите с хората, които измъкват от горящите къщи, и пое нагоре. Аня го последва. Изкачването ги затрудни на места, но в крайна сметка успяха да се изкатерят.

Платото бе осеяно с канари, които приличаха на останки от гигантски лабиринт. Добраха се до онази част от скалата, която бе разположена между двата каньона с формата на глиги. Платото отдясно завършваше със свинска зурла. Отляво се издигаха две по-високи площадки, които наподобяваха раменете на огромно чудовище.

— Стъпили сме на върха на Главата на глигана — каза Тъкър.

Това би трябвало да има някакво значение.

Тъкър свали Каин на земята и му нареди:

— Търси!

Каин не се поколеба и хукна към двете по-високи площадки, като лавираше между камъните. Тъкър и Аня го последваха и след няколко криволици и завоя го видяха да стои пред нещо като вир. Пред очите им изникна малък водопад, чиято искряща на слънцето водна струя се спускаше от двете съседни по-високи площадки.

Каин махаше щастливо с опашка, сякаш се опитваше да каже: „Точно това имах предвид“.

— Какво, за бога… — прошепна Аня и впери поглед във водата, която танцуваше над скалите. — Това ли е водопадът на Де Клерк? В такъв случай къде е пещерата?

— Нямам представа.

Тъкър се замисли. Опита се да се ориентира. Нещо не беше наред. Водният басейн, пред който стоеше Каин, имаше формата на бъбрек, широк не повече от два метра. Загледа се във водния поток, който се излизваше в него… който се бе изливал през целия дъждовен сезон. Басейнът бе прекалено малък, за да побере цялата вода.

„Защо не е прелял досега?“

В същия миг откри отговора.