Джеймс Ролинс, Грант Блекуд
Семето на апокалипсиса (13)

12.

11 март, 11:15

Новосибирск, Сибир

— Смяташ ли, че можеш да имаш доверие на Димитрий и Фьодор? — попита Рут Харпър.

Тъкър стоеше пред уличен телефон близо до открития рибен пазар. Студеният въздух бе пропит от натрапчива миризма на есетра, костур и корюшка. През изминалите десет минути бе описал на Харпър приключенията си във влака и Нерчинск. С изненада откри колко му е приятно да чуе южняшкия й акцент.

„Ако не е от Тенеси, тогава може би е…“

— Можеш ли да имаш доверие на тези руснаци? — настоя тя.

— Нямаше да водим този разговор, ако някой от тях ме беше предал. Освен това от два часа вече се разхождам по заснежените улици на Новосибирск. Чист съм. Остават ми обаче над хиляда и шестстотин километра до Перм. Дори някой да се залепи за мен, ще разполагам с достатъчно време, за да се отърва от всяка опашка.

— Въпреки това ще пристигнеш в последния момент.

— Буколов ще ни чака. Ако те — които и да са те — имаха представа къде да го открият, нямаше да ме преследват. Което ме навежда на друга мисъл. Успяхте ли да откриете откъде изтича информация?

— Не засега. От сведенията, които ми даде — особено от участието на ГРУ и Спецназ в операцията, — мога да заключа, че противникът ни разполага със солидни контакти в руското правителство или в армията. Ще се поровя във военното им министерство, а може би и в правителството.

— Най-добре да потърсиш направо и на двете места.

— Доста плашеща вероятност. Нуждаеш ли се от помощ?

Тъкър се замисли върху предложението.

— Засега не. Вече се появиха доста играчи. Ситуацията бездруго е доста объркана.

Освен това предпочиташе да работи сам — е, не съвсем сам.

Погали Каин, който бе клекнал до него.

— Ще те уведомя, Харпър, ако променя решението си.

— Непременно. Освен това точно в този момент не съм в състояние да ти изпратя подкрепление.

— Действате на вътрешния фронт?

— Както винаги. Светът е опасно място. Е, поне можем да ти предложим логистична подкрепа. Някакви желания, които мога да изпълня?

Да, Тъкър определено имаше нужда от някои неща. След като й продиктува списъка си, затвори телефона. Изпълнената му поръчка щеше да го очаква в Перм, на сигурно място.

Преди това обаче трябваше да стигне до Перм.

Харпър му бе уредила нови документи и изглеждаше доста уверена, че не е включен в списъка с издирвани лица на руските гранични и митнически власти, което означаваше, че няма проблем да лети със самолет. Нещо повече, екипът за поддръжка на „Сигма“ бе взел контрамерки и бе направил фалшиви резервации за билети, хотелски стаи и коли под наем. Тъкър Уейн бе навсякъде и никъде.

Въпреки това в резултат на присъщото си недоверие към всичко, свързано с правителството, а може би в резултат на решение, продиктувано от тактически съображения, Тъкър позвъни на една местна агенция за даване на автомобили под наем и резервира джип за еднодневна екскурзия до Омск, град, разположен на шестстотин километра западно от Новосибирск. Нямаше никакви основания да не се довери на „Сигма“, но не биваше да пренебрегва и суровата реалност на ситуацията, в която се намираше. Истината бе, че двамата с Каин бяха сами и не можеха да разчитат на подкрепление.

Пейнтър Кроу го бе натоварил със задачата да изведе Аврам Буколов от Русия и да го отведе в Съединените щати. Как точно щеше да стане това решаваше единствено Тъкър Уейн.

И това му харесваше.

Двамата с Каин, който бе вързан на каишка, извървяха пеша двата километра до офиса на фирмата за автомобили под наем и взеха джипа, който бяха резервирали. Колата се оказа рейндж роувър на почтена възраст, но двигателят мъркаше, а парното бълваше топлина.

Тъкър напусна Новосибирск по обед, след което пое по магистралата, която водеше на запад към Омск. След три часа отби от магистралата, пое на север и измина десетината километра, които го деляха от същинската му цел — Куйбишев.

Не пречеше да вземе и собствени мерки за безопасност.

Ориентира се по табелите и откри местното летище. Въпреки лошия си руски успя да вземе билет до Перм.

Колесниците на самолета докоснаха пистата на летище „Савино“ в Перм шестнайсет часа след като Тъкър бе напуснал Новосибирск. Той изчака край лентата за багажа да изведат Каин от товарното отделение на самолета и след около час двамата преминаха всички гранични и митнически формалности.

След броени минути се качиха в друг автомобил под наем — този път волво — и се насочиха към центъра на града.

Докато шофираше, Тъкър се обади в „Сигма“, за да ги уведоми, че е пристигнал в Перм.

— Все още не си включен в списъците за издирване на граничните и митническите служби — уведоми го Харпър. — Това означава, че използват други канали, ако все още продължават да те издирват активно.

„Или ми позволяват да стигна до Буколов, преди да щракнат капана.“

— Живее ли някой в явката, където отивам? — попита той с надеждата да вземе нужните му неща без никакво забавяне.

— Не, никой. Това е апартамент. Позвъни на телефона, който ти дадох, остави го да звънне три пъти, позвъни отново, но този път звънни два пъти, след което изчакай десет минути. Вратата ще бъде отключена. Можеш да останеш вътре пет минути, но нито секунда повече.

— Шегуваш ли се?

— Колкото по-просто, толкова по-добре, Тъкър, а това е много по-просто от среща на някоя пейка в парка, на която да отидеш с цвете в бутониерата и развързана връзка на лявата обувка.

Тъкър прие логиката в думите й. В интерес на истината един от акронимите, които рейнджърите следваха, гласеше Keep It Simple Stupid^[1], или просто KISS.

— Изглежда логично — отвърна Тъкър, след което премина на друг въпрос, който го вълнуваше.

— Южна Каролина, нали?

— Моля?

— Акцентът ти.

Тя въздъхна тежко, с което всъщност отговори на въпроса му.

„Не позна.“

— Тъкър, в явката ще намериш и подробности за срещата довечера.

— А свръзката ми?

— Ще откриеш името и повече подробности в досието, което те очаква.

— Ще ти се обадя, когато приключа.

— И умната.

— На двама ни ли говориш, или само на Каин?

— Каин е уникален.

Тъкър погледна партньора си и каза:

— Така е.

И затвори.

Сега предстоеше най-трудното — да измъкне Аврам Буколов, без да ги пипнат.