Иън Пиърс
Пръстът, който те сочи (13)

Тринадесета глава

Според обичая си англичаните погребват покойниците също така бързо, както и бесят. При нормални обстоятелства доктор Гроув вече щеше да бъде изложен в параклиса на Новия колеж, но под някакъв претекст ректорът отложи церемонията с цели два дни. Лоуър използва тази отсрочка, за да припира Щал, а аз останах съвършено свободен, тъй като господин Бойл бе заминал за Лондон, придобил особено очарование за него, откакто там се бе заселила любимата му сестра.

По-голямата част от деня прекарах при пациентката си, за да наблюдавам резултатите от опита. Още от прага с радост видях, че и нейното състояние, и съответно резултатите са добри. Госпожа Блънди не само се беше събудила в пълно съзнание, а и бе хапнала малко рядка супа. Треската бе изчезнала, урината бе придобила здравословен горчив вкус и което бе най-поразителното, появили се бяха признаци на заздравяване на раната. Много слаби, разбира се, но за пръв път състоянието й не се бе влошило след последната ми визита.

Бях възхитен и й отправих сияеща усмивка с всичката тържествуваща сърдечност, която лекар може да изпитва към послушен пациент.

— Драга моя — казах й, когато завърших прегледа, намазах я с мехлем и седнах на паянтовото столче. — Струва ми се, ще успеем да ви изтръгнем от лапите на смъртта. Как се чувствате?

— Малко по-добре, благодаря ви и хвала на Бог — отвърна тя. — Но се боя, че още не мога да се заловя за работа. И това ми е голяма грижа. С доктор Лоуър бяхте повече от добри и щедри, но няма да оцелеем, ако не мога да печеля пари.

— Дъщеря ви не печели ли достатъчно?

— Не толкова, че да се оправяме без дългове. Не й е лесно да намира работа, защото й се носи славата на избухлива и непокорна. Толкова е несправедливо! Нито една майка не е имала по-добра дъщеря.

— Понякога е по-смела в изказванията си, отколкото подобава на момиче в нейното положение.

— Не, господине, по-смела е в изказванията си, отколкото се позволява на момиче в нейното положение.

В слабия й глас прозвуча възражение, но смисълът на казаното не ми стана ясен на мига.

— Нима има разлика? — попитах.

— Сара е отгледана в общество на съвършено равенство между мъжете и жените. Трудно й е да приеме, че има неща, които са й забранени.

С труд потиснах насмешка, но си напомних, че тя е моя пациентка и трябва да я поддържам в добро разположение на духа. При това бях предприел пътуването си, за да уча нови неща, и макар от това тук да не можех да почерпя нещо полезно, по онова време бях достатъчно толерантен, та да не й противореча.

— Вероятно добър съпруг ще я научи на всичко, което има нужда да знае по въпроса — казах. — Стига да се намери такъв за нея.

— Да, няма да е лесно да се намери някой, когото тя би приела.

Тук вече не издържах и се разсмях на глас.

— Според мен би трябвало да приеме всеки, съгласен да я вземе, защото малко може да предложи в замяна.

— Само себе си. Ала това е много. Понякога ми се струва, че не я подготвихме правилно за живота — отвърна тя. — Нещата не се обърнаха както очаквахме. Сега е сама и родителите й са бреме, вместо подкрепа.

— Значи мъжът ви е жив?

— Не, господине. Но клеветите срещу него се отразяват на нея. По лицето ви виждам, че сте чували за него.

— Много малко и съм свикнал да не вярвам, когато чувам хули.

— В такъв случай сте рядка личност — изрече тя сериозно. — Нед беше любящ съпруг и прекрасен баща и посвети живота си да отстоява справедливостта в един жесток свят. Но той е в гроба, където скоро ще ида и аз.

— И тя си няма нищо и никого освен вас?

— Нед бе родом от Линкълншир, а аз от Кент. Всичките ми близки измряха, а неговите се пръснаха по света, когато блатата бяха пресушени и ги прогониха от земята им, без да им платят нито пени. Така че Сара няма роднини. Клеветата й отне надеждата за бъдеще, а малкото пари, които беше скътала за зестра, отидоха за мен, когато легнах болна. Щом умра, тя ще получи от мен само едно — свобода.

— Е, все някак ще се нареди — казах ободряващо. — Тя е млада и здрава, а умрете ли, ще се отнесете много зле към мен. Та аз правя всичко по силите си, за да ви спася живота. И не без успех, смея да твърдя.

— Навярно сте доволен, че лечението ви се оказа успешно. Странно е колко силно искам да живея.

— Е, радвам се, че ви бях в услуга. Мисля, че открихме метод с несравнимо значение. Жалко, че си нямате никого освен Сара. Ако разполагахме с повече време, щяхме да ви потърсим ковач. Само си представете: ако ви бяхме влели кръв от як мъж, вече щяхте да сте на крак. Но се боя, че духът, съдържащ се в женската кръв, не способства толкова бързо за зарастване на счупена кост. Може след седмица или две да повторим кръвопреливането.

Тя се усмихна и ми каза, че е съгласна на всичко, което бих могъл да изисквам от нея. И аз си тръгнах в отлично настроение, предоволен от себе си.

На разкаляната уличка срещнах Сара, понесла още дърва за огнището. Дори и нея поздравих приветливо и за мое учудване тя ми отговори със същото.

— Майка ти е много по-добре — казах й. — Аз съм просто във възторг.

Тя засия, за пръв път виждах на лицето й такова изражение.

— Господ ни се усмихна и ни прати вас, докторе — отвърна. — Дълбоко съм ви благодарна.

— Не ми благодари — отвърнах, все пак трогнат от отговора й. — Беше удивително интересно преживяване. При това, както разбираш, тя още не е напълно оздравяла. И е много слаба. По-слаба, отколкото й се струва на нея самата. И според мен ще е полезно да се продължи лечението. Трябва да следиш тя да не направи нещо, с което ще му попречи. Подозирам, че ще е трудна задача.

— Така е. Тя не е привикнала с бездействие.

Макар да бе настъпило затопляне и страната малко по малко да се изтръгваше от дългия зимен мрак, само щом задухаше вятър, студът ставаше непоносим и аз цял треперех под пронизващия повей.

— Трябва да поговоря с теб за всичко това — казах. — Не може ли да влезем някъде?

Тя ме осведоми, че зад ъгъла има пивница, където палят камина, и че можело да ида там, а тя щяла да отскочи до дома си, за да подсили огъня, да провери удобно ли е настанена майка й в леглото и после да дойде при мен.

Посочената от нея таверна никак не приличаше на просторното кафене на Тилярд, нито дори на големите странноприемници, отворени да обслужват пътниците на дилижанси, по-скоро беше кръчма за простолюдието и единственото й предимство беше камината. Съдържателката беше възрастна жена, която продаваше приготвен от нея ейл на местните жители, отбиващи се да се стоплят. Бях единственият посетител и очевидно не беше място, в което някога бе влизал джентълмен, та щом отворих вратата и пристъпих вътре, бях посрещнат с недружелюбно любопитство от страна на собственичката. Въпреки това се настаних до огъня и зачаках.

Сара се появи няколко минути по-късно и поздрави свойски бабата; беше добре дошла там, докато аз не бях.

— Тя е придружавала армията — поясни Сара.

Очевидно това изчерпваше всичко за жената и аз не попитах повече.

— А ти как си? — осведомих се, тъй като за мен бе важно да съм наясно не само за състоянието на получилия кръв, но и на този, който я е дал.

— Постоянно съм уморена — призна тя, — но това се изкупва многократно от подобрението у майка ми.

— Тя се безпокои за теб — казах. — А за нея това е вредно. Трябва да й се показваш весела и бодра.

— Старая се — кимна тя, — но невинаги е лесно. Вашето и на доктор Лоуър великодушие беше огромна помощ.

— Имаш ли работа?

— Понамира се. Почти всеки ден отново прислужвам в дома на Уд, а вечер понякога работя при майстора на ръкавици. Умело боравя с иглата, макар че да шиеш кожа, е по-трудно.

— Защо се разстрои толкова от новината за доктор Гроув?

Видях как изражението й се наостри веднага и уплашен, че отново мога да стана жертва на някое от нейните избухвания, предупредително вдигнах ръка.

— Моля те, не приемай въпроса ми като злонамерен. Задавам ти го със сериозни основания. Трябва да ти кажа, че смъртта му предизвика известна загриженост, а се говори, че са те видели в колежа същата вечер.

Тя продължаваше да ме гледа с каменно лице, така че аз продължих, донякъде учуден на себе си, че си правех този труд.

— Напълно е възможно някой друг да те попита за това.

— Какво значи „известна загриженост“?

— Съществува слаба вероятност да е умрял от отравяне.

При думите ми тя пребледня, сведе очи и се замисли за миг, а после отправи към мен празен поглед.

— О, така ли?

— Доколкото разбрах, била си му прислужница, но неотдавна те е освободил.

— Истина е. И то без причина.

— Ти ядоса ли се?

— Естествено, много при това. Кой не би се ядосал? Работех за него усърдно и добре, нямаше в какво да бъда упрекната.

— И ти дойде при него в кафенето. Защо?

— Вярвах, че ще се намери добрина в сърцето му да помогне на майка ми. Исках му пари назаем. — Тя ме изгледа гневно, сякаш отхвърляше и жалост, и порицание.

— И той ти отказа?

— Сам видяхте.

— Беше ли в стаята вечерта преди смъртта му?

— Някой твърди ли, че съм била?

— Да.

— Кой?

— Не знам. Ако обичаш, отговори на въпроса. Той е много важен. Къде беше онази вечер?

— Това не ви засяга.

Разбрах, че сме стигнали до задънена улица. Ако настоявах, тя щеше да си тръгне и по никой начин не би удовлетворила любопитството ми. И какви причини имаше за тази потайност? Никакви чак толкова важни, че заради тях да събужда подозрение към себе си, а до този момент вече би трябвало да е наясно, че се опитвам да й помогна. Пробвах за последен път и тя отново се изплъзна от отговор.

— Има ли някакво зрънце истина в слуховете?

— Не знам за никакви слухове. Кажете, нима някой твърди, че доктор Гроув е бил убит?

Поклатих глава.

— Мисля, че не. Засега няма основания да се смята така и той ще бъде погребан довечера. Щом това се случи, въпросът ще бъде приключен. Доколкото схващам, ректорът е искрено убеден, че няма нищо подозрително в смъртта му.

— А вие в какво сте убеден?

Отново вдигнах рамене.

— Често съм чувал за мъже на възрастта на Гроув, водили сходен начин на живот, които внезапно са умирали от апоплектичен удар. Така или иначе, мен това малко ме засяга. Основната ми грижа е майка ти и методът на лечение, който й приложих. Вече отдели ли изпражнения?

Тя поклати отрицателно глава.

— Когато се случи, запази ги — поръчах. — Ще са много важни за мен. Не й позволявай да става и не й давай да се мие. А най-важното, дръж я затоплена. И ако в състоянието й възникне промяна, незабавно ми съобщи.