Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (56)

55

Елин вярваше в призраци.

Просто не смяташе, че витаят денем.

Роуан стисна рамото й малко преди изгрева. Само един поглед към напрегнатото му лице я накара да се разбуди.

— Някой е проникнал в склада.

Той изхвърча от спалнята, въоръжен и готов за кръвопролития, преди Елин да е грабнала собствените си оръжия. Свещени богове — движеше се като вятъра. Още усещаше кучешките му зъби по врата си, лекото им драскане, внимателния им натиск…

Излезе от стаята с почти беззвучни стъпки и намери двама им с Едион пред вратата на апартамента. Държаха мечовете си в ръце, а мускулестите им, белязани гърбове бяха заели бойна поза. Прозорците — това беше най-добрият им шанс за бягство, ако долу наистина ги чакаше засада. Тя достигна двамата елфически воини тъкмо когато Роуан открехваше вратата, разкривайки отрязък от тъмното стълбище.

Еванджелин ридаеше свита на кълбо върху стълбищната площадка. След миг вдигна мъртвешки бледното си лице и изскочилите си от страх лимоненожълти очи към Роуан и Едион. Стотици килограми смъртоносни мускули и оголени зъби…

Елин си проправи път между тях и полетя по стълбите към уплашеното момиченце. Беше чиста, нямаше дори драскотина по себе си.

— Ранена ли си?

Тя поклати глава и червенозлатистата й коса проблесна на светлината от свещта в ръцете на Роуан. Стълбището се тресеше с всяка стъпка на двама им с Едион.

— Разкажи ми — подкани я задъхано Елин, молейки се положението да не е толкова лошо, колкото изглеждаше. — Разкажи ми всичко.

— Отведоха я, отведоха я, отведоха я.

— Кои? — попита Елин и отметна косата от лицето й. Зачуди се дали малката щеше да се уплаши, ако я прегърнеше.

— Хората на краля — прошепна Еванджелин. — Дойдоха с писмо от Аробин. В завещанието му пишело, че иска да проучат к-к-корените на Лизандра.

Сърцето на Елин спря. По-лошо — положението определено беше по-лошо, отколкото очакваше…

— Казаха, че била хамелеон. Отведоха я и щяха да вземат и мен, но тя им се нахвърли и ми извика да бягам, а Кларис просто си стоеше…

— Къде я отведоха?

— Не знам — проплака момиченцето. — Лизандра ми беше казала да дойда тук, ако се случи нещо лошо, да те предупредя…

Елин не можеше да диша, да разсъждава. Роуан коленичи до тях и прегърна Еванджелин. Огромната му длан покри почти цялата задна част на главата й. Тя зарови лице в татуираните му гърди и Роуан й зашепна утешително. После погледна Елин над косата й. Трябва да се изнесем от тук до десет минути — поне докато разберем дали не е предал и теб.

Сякаш чул беззвучните му думи, Едион се спусна към прозореца на склада, откъдето се беше промъкнала Еванджелин. Явно Лизандра бе научила повереницата си на някои неща.

Елин потри лицето си и се подпря на рамото на Роуан, за да стане. Кожата му беше топла и мека под мазолестите й пръсти.

— Бащата на Несрин. Него ще помолим да я гледа днес.

Аробин им отмъщаваше от гроба. Вадеше последната карта от ръкава си. Беше знаел за Лизандра — за приятелството им. А не обичаше да споделя притежанията си. Каол и Несрин влетяха в склада отдолу, а Едион скочи до тях, преди да осъзнаят, че е наблизо.

Носеха още вести. Един от хората на Рен току-що се беше свързал с тях — на следващия ден в Оуквалд щяла да се състои среща между краля, Дориан и предводителката на въздушната му кавалерия. Освен това се очаквало да предадат на кавалерията нова пленница за Морат.

— Трябва да я измъкнете от тунелите — нареди Елин на Каол и Несрин, препускайки надолу по стълбището. — Час по-скоро. Вие сте човеци, няма да ви усетят дълго време. Само вие можете да влезете в скривалището.

Каол и Несрин се спогледаха.

Елин спря пред тях.

— Трябва да я измъкнете веднага.

За част от секундата не стоеше в склада. Попадна в красива спалня, пред окървавено легло с безжизнено тяло отгоре.

Каол протегна ръце пред себе си.

— По-добре да вложим това време в планирането на засада.

Гласът му… Белегът на лицето му изпъкваше на смътната светлина. Елин сви ръката си в юмрук и ноктите й — същите нокти, които бяха раздрали кожата му, — се впиха в дланта й.

— В момента може да се хранят с нея — процеди тя.

Еванджелин простена зад гърба й. Ако правеха с Лизандра същото, което бяха сторили и на нея при сблъсъка й с валгския принц…

— Моля ви — пророни Елин с пресекващ глас.

В този момент Каол забеляза в коя част от лицето му се е втренчила. Мигновено пребледня и устата му зейна.

Несрин обаче хвана потната й ръка с фини, студени пръсти.

— Ще я измъкнем. Ще я спасим. Заедно.

Каол изопна рамене, без да откъсва поглед от очите й.

— Никога повече.

Искаше й се да му повярва.