Сара Дж. Маас
Кралица на сенките (44)

43

Елин се отпусна назад в стола си. Дори Роуан я зяпаше с изненада и раздразнение по лицето си. Лизандра умело се преструваше на смаяна — въпреки че именно тя й даде информацията, с помощта на която Елин усъвършенства плана, скициран на борда на кораба.

— Нямам представа за какво говориш — отвърна накрая с малка усмивчица.

— Така ли? — Аробин люшна виното в чашата си. — Искаш да кажеш, че не си потрошила „Подземието“, за да ощетиш вложенията ми в него и да отрежеш ежемесечния ми дял от печалбите на собствениците му? Не ме лъжи, че е било просто отмъщение за Сам.

— Хората на краля дойдоха. Трябваше да защитя живота си.

След като ги беше отвела от пристанището директно в пивницата, разбира се.

— И предполагам касата най-случайно е била разбита и отворена за посегателствата на тълпата?

Планът й беше сработил, и то толкова блестящо, че се учудваше как Аробин още не й се бе нахвърлил.

— Знаеш ги какви са онези отрепки. Видят ли малко суматоха, почват да се пенят около устата като бесни кучета.

Лизандра настръхна — звездно изпълнена роля на жена, станала свидетел на предателство.

— Да — потвърди Аробин. — Особено отрепките в заведения, от които получавам стабилна ежемесечна сума, нали така?

— Значи покани мен и приятелите ми тази вечер, за да ме обстрелваш с обвинения? А аз си мислех, че ме наемаш за свой личен ловец на Валги.

— Умишлено се маскира като Хинсол Кормак, един от най-лоялните ми клиенти и инвеститори, когато освобождаваше братовчед си — укори я Аробин. Едион ококори очи. — Бих го приел за съвпадение, ако един свидетел не твърдеше, че е извикал Кормак по време на тържеството и той му е помахал. Разказал е историята си и на краля — как е видял Кормак да върви към Едион точно преди взривовете. И какво съвпадение, че тъкмо в този ден две от наемните карети, собственост на двама ни с Кормак, изчезнаха безследно. После Кормак раздуха на всичките ми клиенти и партньори, че аз съм откарал Едион с една от тях, след като аз съм го освободил, преструвайки се на него, защото, както излиза, съм станал проклет привърженик на бунтовническата кауза и по цял ден скитам из града с вирнат нос.

Тя се осмели да надникне към Роуан, чието лице си оставаше безизразно, макар че лесно разчете думите по него: Ах, ти, хитроумна лисице. А ти си мислеше, че съм боядисала косата си в червено от суетност.

Повече не ще се усъмня в теб.

Тя се обърна към Аробин.

— Нямам вина, че предвзетите ти клиенти се настройват срещу теб при най-малката опасност.

— Кормак напусна града, но продължава да петни името ми. Цяло чудо е, че кралят още не е изпратил хората си да ме завлекат в двореца.

— Ако се притесняваш за финансовото си положение, може просто да продадеш имението. Или да спреш да използваш услугите на Лизандра.

Аробин изсъска гневно, а Роуан и Едион пъхнаха небрежно ръце под масата, подготвяйки се да грабнат скритите си оръжия.

— Какво трябва да направя, скъпа моя, за да спреш да ме тормозиш?

Ето ги и тях. Думите, които чакаше да чуе — причината да не го смачка изведнъж, а само да го подразни достатъчно.

Тя зачопли ноктите си.

— Има няколко неща, щом питаш.

* * *

Гостната беше възголяма, навярно побираше двадесет-тридесет души, и бе снабдена с множество дивани, кресла и шезлонги. Елин се разположи от едната страна на камината, а Аробин от другата. В очите му продължаваше да блещука ярост.

Елин усещаше, че Роуан и Едион следят от коридора всяка тяхна дума, всеки неин дъх. Чудеше се дали Аробин знаеше, че са пренебрегнали нареждането му да останат в трапезарията. Едва ли. Елфическите воини бяха тихи като призрачни леопарди. Но Елин не ги искаше в стаята при тях, не и докато не свършеше работата си.

Тя кръстоса крака, разкривайки семплите си обувки от черно кадифе и голите глезени над тях.

— Значи всичко това е било наказание за престъпление, което не съм извършил — подхвана Аробин.

Тя плъзна пръст по заобления подлакътник на креслото.

— На първо място, Аробин, хайде да не си губим времето с лъжи.

— Предполагам, че си казала на приятелите си истината?

— Свитата ми знае всичко за мен. И за твоите постъпки.

— Представяш се като жертва, а? Май забравяш, че не ти трябваха много уговорки, за да грабнеш ножовете.

— Истината си е истина. Но това не променя факта, че си бил наясно коя съм, когато си ме намерил. Взе семейната ми огърлица и ме увери, че ако някой дойде да ме търси, враговете ми ще го убият. — Тя не позволи на дъха си да пресекне, не биваше да му показва колко й е трудно да изрича тези думи. — Искаше да ме превърнеш в свое собствено оръжие. Защо?

— Защо не? Бях млад и гневен, а кралят току-що бе завзел кралството ми. Вярвах, че мога да ти осигуря начин да оцелееш и дори да го надвиеш някой ден. За това се върна, нали? Учудвам се, че двамата с капитана не сте го убили още. Нали и той това цели, поради което опита да си сътрудничи с мен? А може би държиш да му отсечеш главата сама?

— Наистина ли очакваш да повярвам, че си искал единствено да ми помогнеш да отмъстя за семейството си и да си върна трона?

— В какво щеше да се превърнеш без мен? В разглезена, придирчива принцеса.

Обичният ти братовчед щеше да те заключи в някоя кула и да изхвърли ключа.

Аз ти дадох свобода, дадох ти умението да повалиш мъж като Едион Ашривер с няколко удара. А в замяна получавам само презрение.

Тя стисна пръсти в юмрук, усещайки тежестта на камъчетата, които бе занесла на гроба на Сам тази сутрин.

— Е, какво друго си ми намислила, о, Всемогъща кралице? Да ти спестя ли грижите и да ти кажа направо по какви други начини можеш да ме тормозиш пълноценно?

— Знаеш, че дългът ти далеч не е изплатен.

— Дълг? За какво? Задето опитах да те освободя от Ендовиер? А когато не успях, направих всичко по силите си да те облекча? Подкупвах стражите и чиновниците с мои лични пари, за да не те нараняват прекомерно. Докато през цялото време търсех начини да те измъкна — цяла година.

Примесваше лъжи с истината, както беше учил и нея. Да, беше подкупвал стражите и чиновниците, за да се увери, че няма да бъде осакатена, когато я освободят. Но в писмото си Уесли обясняваше подробно колко малко усилия бе положил Аробин, след като разбрал, че я изпращат в Ендовиер. Как променил плановете си, доволен, че ще прекършат духа й в мините.

— Ами Сам? — прошепна тя.

— Сам загина в ръцете на садист, който безполезният ми телохранител реши да убие. Знаеш, че не можех да си затворя очите за такова нещо. Все пак трябваше да запазя работните си отношения с Разбойническия главатар.

Истина и лъжи, лъжи и истина. Тя поклати глава и надникна към прозореца — обърканото, умислено протеже, приело отровните думи на господаря си.

— Кажи какво трябва да направя, за да ме разбереш — продължи той. — Знаеш ли защо те накарах да ми заловиш оня демон? Защото исках и двамата да чуем какво има за казване. За да сме достатъчно осведомени, когато тръгнем на война срещу краля. Не се ли питаш защо те пуснах в килията? Заедно ще свалим онова чудовище от трона, преди да е сложило пръстени на всички ни. Можеш да извикаш дори приятеля си, капитана.

— И очакваш да повярвам на всичко това?

— Имах дълго, дълго време да помисля върху ужасните неща, които ти причиних, Селена.

— Елин — тросна му се тя. — Името ми е Елин. И можеш да започнеш да ми доказваш, че си се променил, като ми върнеш семейния амулет. И като ми позволиш да използвам хората ти.

Почти чуваше как зъбните колела се завъртат в студената му, пресметлива глава.

— За какво?

Нито дума за амулета — не отричаше, че е у него.

— Искаш да свалим краля — прошепна тя, сякаш не желаеше елфическите воини пред вратата да я чуят. — Е, да го свалим тогава. Но трябва да стане по моя начин. Капитанът и моята свита няма да участват.

— А какво печеля аз? Живеем в опасни времена. Ето, днес например един от най-големите търговци на опиати бе заловен и убит от кралската стража. Много жалко, измъкнал се от трагедията, разиграла се на Пазара на сенките, но само за да го хванат, докато си купувал вечеря на няколко пресечки оттам.

Още излишни приказки, предвиден и да отвлекат вниманието й от основното.

— Няма да изпратя на краля анонимни сведения за това място, за дейността и клиентите ти. Нито пък за демона в тъмницата ти, чиято кръв вечно ще си остане там. — Тя се поусмихна. — Опитвала съм, кръвта им не се отмива.

— Заплахи ли ми отправяш, Елин? Ами ако аз започна? Какво ще стане, ако спомена пред хората на краля, че генералът и капитанът посещават често един склад? Ако ми се изплъзне от езика, че по улиците на града му скита елфически воин? Или още по-лошо — че смъртният му враг живее в бедняшкия квартал?

— В такъв случай май ще се състезаваме до двореца. За твоя беда обаче, капитанът е изпратил свои хора до самите порти с послания в ръце, готови да ги предадат по мой сигнал.

— Ще трябва да се измъкнеш жива оттук, за да дадеш сигнал.

— Опасявам се, че сигналът е именно в това, че няма да се върнем обратно. И тримата.

Аробин отново впи студен поглед в нея.

— Колко жестока и безскрупулна си станала, любов моя. Но дали няма да се превърнеш и в тиранин? Може би е време и ти да окичиш с пръстени ръцете на последователите си.

Той бръкна в деколтето на туниката си. Елин дори не трепна, когато дългите му бели пръсти се усукаха около златна верижка, нещо издрънча глухо и…

Амулетът си беше същият, какъвто го помнеше.

Последно го бе държала с детските си ръце и с детските си очи бе гледала небесносинята му лицева страна, украсена с елен от слонова кост и златна звезда между рогата. Безсмъртният елен на Мала, носителката на огъня, доведен по тези земи от Бранън и пуснат на воля в Оуквалдския лес. Амулетът проблесна в ръцете на Аробин и той го свали от врата си.

Третият, последен Ключ на Уирда.

Той бе превърнал предците й във велики кралици и крале, а Терасен — в недосегаемо кралство, чиито граници никой не бе успял да наруши. Докато Елин не падна в река Флорин онази съдбовна нощ, докато мъжът пред нея не свали амулета от врата й, позволявайки на първата вражеска армия да нахлуе в земите му. След това Аробин се издигна от местния асасински главатар до самопровъзгласен крал на цялата гилдия. Навярно могъществото и влиянието му произтичаха единствено от амулета, който носеше около врата си толкова години наред — нейния амулет.

— Доста се привързах към него — отбеляза Аробин, като й го подаде.

Щом го носеше около врата си, значи бе знаел, че ще му го поиска. Може би така или иначе бе възнамерявал да й го предложи, за да спечели доверието й — или за да я накара да спре с нападенията срещу бизнес партньорите му.

Тя се пресегна да го поеме, мъчейки се да задържи лицето си безизразно. В момента, в който пръстите й докоснаха златната верижка, й се прииска никога да не беше чувала за амулета, да не го беше виждала, да не бе попаднала в една стая с него. Нещо не е наред — запя кръвта й, застенаха костите й.

— Не е наред, не е наред, не е наред.

Амулетът беше по-тежък, отколкото изглеждаше, и бе затоплен от тялото му или от необятната сила в себе си.

Ключът на Уирда.

Свещени богове!

Аробин й го връщаше просто ей така. Нима не усещаше мощта му… Може би трябваше да имаш магия във вените си, за да я почувстваш. Може би никога не го бе… призовавал, както зовеше нея сега, отърквайки се в сетивата й като котка в нечии крака. Как бе възможно родителите й да не усетят силата в него?

Елин едва се сдържа да не стане и да си тръгне на момента. Вместо това обаче нахлузи Амулета на Оринт около врата си, където той сякаш натежа още повече — като чиста енергия върху костите й, разливаща се в кръвта й подобно на мастило във вода. Нещо не е наред.

— Утре сутрин — подхвана студено тя — двамата с теб ще поговорим отново.

Доведи най-добрите си хора или каквито там същества ближат подметките ти в момента. Ще започнем със съставянето на плана ни.

Тя се надигна от креслото с омекнали колене.

— Някакви други искания, Ваше Величество?

— Знам, че ти държиш силните карти. — Тя опита да укроти кръвта във вените си, буйстващото си сърце. — Твърде лесно склони да ми помогнеш. Но тази игра ми харесва. Да поиграем още малко.

По лицето му се разля змийска усмивка.

Всяка стъпка към вратата изискваше огромна воля. Мислите й не се откъсваха от амулета, люлеещ се между гърдите й.

— Ако ни предадеш тази вечер, Аробин — добави тя, като стигна до изхода, — мъченията на Сам ще ти се сторят същинска милост в сравнение с онова, което ще причиня на теб.

— Научила си нови трикове през изминалите години, а?

Тя се подсмихна и очите й попиха всяка подробност от вида му в този момент: блясъка на червената му коса, широките му рамене и тясната талия, белезите по ръцете му и сребристите му очи, лъснали от предизвикателство и триумф.

Навярно щяха да преследват сънищата й до сетния й дъх.

— И още нещо — обади се Аробин.

Елин с трудност вирна вежда, когато някогашният й господар застана достатъчно близо до нея, че да я прегърне и целуне. Той обаче просто взе ръката й и помилва дланта й с палец.

— Нямам търпение да се върнеш при мен — промълви с гърлен глас.

После с невиждана бързина сложи халката от Камък на Уирда върху пръста й.