Бари Айслър
Парола за достъп (9)

8.

Видеозаписът беше качен в Ютюб в седем и половина сутринта вашингтонско време — точно за сутрешните новини по основните информационни уебсайтове и за истеричните коментари по вечерните телевизионни предавания. Хамилтън, коленичил със завързани на гърба китки, облечен в оранжев гащеризон като на затворниците в Гуантанамо, на фона на еднообразен пустинен пейзаж. До него маскиран джихадист с дълъг бедуински нож спокойно и самоуверено обясняваше, че мъжът скоро ще бъде обезглавен, за да дадат урок на Америка.

Андърс повика Ремар в кабинета си веднага след качването на клипа. Знаеше, че от Белия дом ще се обадят всеки момент и че нямат много време.

— Какво е това, по дяволите?! — посочи монитора той, застанал прав зад бюрото си. — Нали трябваше да го убият пред камерата, а не само да заплашват!

Заместникът му заобиколи бюрото и отсечено кимна.

— Знам. Току-що го изгледах.

— Какво се е случило?

Облеченият в синя парадна униформа Ремар почтително се отдръпна от отсрещната страна на бюрото.

— Предполагам, че са решили да използват случая за пропаганда. Да го поиздоят още, преди да си вземат парите.

— Още колко?

Ремар го погледна в очите. Не можеше да отговори. И двамата си мислеха едно и също: „Дали ще е достатъчно специалните сили да осъществят спасителна операция?“

Андърс отново насочи вниманието си към монитора.

— Това е много лошо.

— Искаш ли да се свържа с Ергенекон? И да им предложа допълнителен бонус, ако свършат работата в рамките на следващото денонощие?

Директорът излезе иззад бюрото си и закрачи напред-назад из кабинета.

— Добре, но вероятността да приемат е също толкова голяма, колкото и да подушат кръв във водата. А в момента може изобщо да не им пука за парите. Ние не знаем даже дали Хамилтън действително е при хора от ИДИЛ. Ония от Ергенекон по-скоро са го предали на някоя самозвана групировка, която е готова да похарчи още малко пари, за да си осигури известност. Сега е модерна ИДИЛ и тези идиоти сигурно дълго ще доят новия си пленник. Могат да го убият само веднъж. Обаче могат да го показват много пъти.

Ремар отиде до вратата и зачака там, сякаш готов да тръгне в мига, в който Андърс му даде съответната заповед.

— Колкото повече го показват, толкова повече информация за себе си ще разкриват.

— Точно така. И е толкова по-вероятно президентът да нареди провеждане на спасителна операция.

— Можем да попречим. Командването на специалните операции ще има нужда от нашето електронно разузнаване.

Директорът се закова на място, осъзнал, че заместникът му пропуска една съществена промяна в обичайния начин, по който Съвместното командване на специалните операции в Пентагона използваше радиоелектронното разузнаване на Агенцията за национална сигурност.

— Чакай, чакай, ти май не разбираш. — Той вдигна ръцете си с дланите напред. — Евентуалната спасителна операция ще бъде проведена от турска територия. Което щеше да е идеално за нас — стига нашият спецсъветник да беше жив. Обаче Пъркинс съвсем наскоро загина при катастрофа, забрави ли?

Последва дълго мълчание.

— Господи! — накрая промълви Ремар.

— Господ няма нищо общо с това. Ако нямаме човек за връзка на терен, Съвместното командване ще има претекст да използва свои хора и разузнавателна информация. И няма да сме в състояние да им мътим водата.

— Добре, но всичко това е при положение, че президентът изобщо издаде заповед за спасителна операция.

Андърс се изсмя.

— Рейтингът му пада, а спасяването на американски журналист от ръцете на джихадистка групировка е истински мокър сън за всеки политик. Колкото по-дълго Хамилтън остане жив и колкото повече страда по Ютюб, толкова повече противниците на президента ще се опитват да го атакуват. Направо ще оврещят света, че не взима достатъчно решителни мерки. По дяволите, сенатор Маккуин ще изпадне в екстаз. Президентът може да нареди да извършат ядрен удар срещу Русия и Маккуин пак ще се опитва да го изкара някакво мекотело.

— Маккуин е въздух под налягане. Никой не го взима на сериозно.

— Така ли?! Той е член на Комисията по вътрешна сигурност, Финансовата комисия и Комисията по разузнаването и телевизиите постоянно го канят, понеже могат да разчитат, че ще каже нещо експлозивно с онзи свой провлечен алабамски акцент.

— Наистина ли смяташ, че президентът ще отговори на този кретен?

— Не става дума за отговор. А за реакция. Ако види шанс да повиши рейтинга си по въпросите на националната сигурност, ще го използва. Това значи, че колкото повече продължава тази история, толкова повече той ще се изкуши да направи нещо драматично. Представяш ли си как ще изглежда по новините, ако прати Делта или Военноморската група за специални бойни действия и те доведат Хамилтън жив и здрав у дома?

— Да, представям си и как ще изглежда, ако операцията се издъни и Хамилтън бъде убит.

Андърс махна с ръка.

— Ще заявят, че онези и без това се канели да го убият, а така поне са пратили няколко джихадисти с него на онзи свят. Президентът ще направи изявление, заобиколен от шапкари. И в двата случая ще демонстрира решителност. „Ние не преговаряме с терористи“, такива неща. Казвам ти, ако тази работа продължи повече от още един ден, най-много два, той ще се поддаде.

Двамата замълчаха за миг.

— Как искаш да процедираме? — накрая наруши тишината Ремар.

Андърс се замисли.

— За тази сутрин нали имам насрочено интервю?

— Да го отменя ли?

— Не, напротив, ще го използвам да дам малко въздух на президента. С какво разполагаме за Маккуин?

Ремар присви здравото си око.

— Не сме му водили досие. Нали винаги е бил от маргиналните политици. Досега не ни е трябвала информация за него.

— Е, сега ни трябва. Използвай Божието око. Все ще откриеш нещо.

— Колко грубо да пипам?

— Не повече от необходимото. Обаче гледай да свършиш работата.

— Ясно.

Секретният телефон иззвъня. Андърс погледна монитора.

— Белият дом. Тръгвай. Намери нещо за Маккуин. Може да не ни остава много време.