Бари Айслър
Парола за достъп (19)

18.

Два часа по-късно Андърс отново седеше в Ситуационната зала заедно с другите членове на Съвета за национална сигурност. Президентът откри заседанието и веднага даде думата на министъра на отбраната — лош признак. Министърът от своя страна посочи Джоунс. Още по-лошо.

— Засякохме следния мобилен телефонен трафик в Турция и Сирия — започна председателят на Съвета на началник-щабовете и кимна на един униформен сътрудник, който включи лаптопа си. На големия екран в залата се появи карта на турско-сирийската граница. Джоунс се изправи и се приближи до него. Приглушената светлина се отразяваше в пъстрите лентички на наградите му. — Тези геолокализирани телефони тук — той посочи с лазерна показалка координати от турската страна на границата — са осъществявали умерен, а после и все по-активен контакт с тези два джиесема. — Генералът премести показалката към координати от сирийската страна. — Докато накрая контактите са достигнали кулминацията си по времето, когато според нас е отвлечен Хамилтън. Турските телефони са свързани с криминалната групировка Ергенекон, която се занимава главно с трафик на хероин. Обаче двата сирийски джиесема са свързани с джихадистка групировка, която едновременно е разклонение на ИДИЛ и е неин съперник. Конкурент, ако щете.

„Ако щете“. Този самодоволен, покровителствен израз му беше противен. Ала Андърс не можеше да направи нищо друго, освен да седи и да беснее вътрешно, докато Пентагонът му отмъкваше шоуто. Поне намираше известна утеха в мисълта, че това за групировката, която „едновременно е разклонение на ИДИЛ и е неин съперник“, идва от АНС. Макар да започваше да му се струва, че тази подхвърлена „разузнавателна информация“ може би е на път да доведе до нежелателни последици.

— Според нас Хамилтън е похитен от турската групировка, евентуално за получаване на откуп, ето тук, в Демиръшък, оттатък границата — Господи, този човек беше влюбен в лазерната си показалка! — и е откаран в Азаз, на трийсетина километра северозападно от Алепо. Там се водят тежки сражения между бунтовническите и правителствените сили и целият район е в хаос. Има добри възможности за укриване на ценен пленник. С други думи, смятаме, че знаем къде държат Хамилтън. Ето тук.

На екрана се появи полуразрушена от бомба бетонна къща на улица, осеяна с останки.

— Това е композитно изображение — поясни Джоунс. — Компютърен образ, съставен от сателитни снимки и заснемане с безпилотни летателни системи. Имаме също сателити и БЛС с различни версии на ШАРАД, георадар, създаден от НАСА с цел търсене на вода на Марс.

Екранът показа художествено изображение на орбиталната станция, изстрелваща лъч от космоса, за да търси вода на повърхността на Червената планета. Колкото и да не му беше приятно, Андърс трябваше да признае, че презентацията на Джоунс е изключително сполучлива. Е, човек не можеше да стане председател на Съвета на началник-щабовете, ако не го биваше поне за това.

— Осъществихме и термографски заснемания от голяма височина — продължи Джоунс и на екрана се появиха дронове със системи за инфрачервени изображения. — В резултат са ни известни строежът и дебелината на стените на тази сграда, на вратите…

На екрана се заредиха въртящи се компютърно генерирани триизмерни образи на къщата. Генералът направи драматична пауза и екранът отново се промени, показвайки зърниста инфрачервена снимка на мъж с изпънати нагоре ръце, вероятно оковани за тавана.

— … и точното местонахождение в сградата на този човек, който според нас е американският журналист Райън Хамилтън. Госпожи и господа, време е да върнем този младеж у дома.

Леле! За миг залата, пълна с прошарени егоистични циници, сякаш щеше да избухне в овации. Ала моментът отмина, Джоунс се върна на мястото си и всички погледи се впериха в президента.

Той се обърна към председателя на Съвета на началник-щабовете.

— Сигурни ли сте в точността на техниката, която дава тези резултати, Върнън?

— Господин президент, ако разполагахме с тази техника по време на кризата със заложниците в Иран, операция „Орлов нокът“ можеше да свърши по съвсем друг начин.

Андърс кипна. „Орлов нокът“ се беше издънила заради повреди в хеликоптерите. И нямаше нищо общо с разузнавателната информация за местонахождението на заложниците. А и какво означаваше това „можеше“, мама му стара?!

Обаче не каза нищо. Джоунс очевидно имаше предимство и директорът на АНС нямаше какво да направи.

Засега.

Джиесемът му завибрира. Той погледна екрана и прочете есемеса от Ремар: „Няма преки доказателства за връзка между двете интересуващи ни лица. Налични са обаче данни, че в десетки случаи двамата едновременно са изключвали телефоните си след работа и през уикендите“.

След онова, което му бе казал Делгадо, Андърс вече инстинктивно знаеше, но сега можеше да е сигурен, че Даниъл Пъркинс и Ефира Чеймбърс са били любовници. Бяха взимали мерки да крият изневерите си, изключвайки телефоните си, преди да се срещнат. Само че едновременното изключване на телефоните им само по себе си представляваше потвърждение. Пъркинс беше знаел за Божието око. Което означаваше, че и Хамилтън знае. Което означаваше, че Хамилтън непременно трябва да бъде отстранен.

— Кога ще имате готовност? — попита президентът.

— Вече строим точни копия на сградата — отвърна Джоунс и се поизпъчи, горд от възможността да покаже, че изпреварва събитията. — Четирийсет и осем часа са достатъчно време да координираме логистиката и хората ни да отработят операцията с копието на къщата в Азаз, която ще атакуват. Ако се наложи, може да съкратим срока, но ако приемем, че Хамилтън има поне две денонощия, препоръчвам да изчакаме дотогава. Не бива да действаме неподготвени.

Всички погледи се насочиха към Андърс.

— Известно ли ни е нещо за ситуацията на Хамилтън? — обърна се към него президентът.

Унижението най-вероятно беше пресметнат ход, но нямаше какво да направи, освен да го преглътне.

— Не, господин президент, нямаме данни с колко време разполага Хамилтън. Освен факта, че тази групировка явно възнамерява да използва похищението му за пропагандни цели. Това предполага, че той почти със сигурност има най-малко четирийсет и осем часа.

Президентът кимна. Сигурно си мислеше, че подобен анализ би могъл да направи всеки интелигентен гимназист, и може би се беше надявал на нещо по-съществено от директора на АНС.

— Забележки? Критики? — Държавният глава се огледа. — Няма ли? Добре тогава, взимам следното решение. Стига да не се появят непредвидени обстоятелства, след четирийсет и осем часа отиваме да върнем този младеж у дома.

„Непредвидени обстоятелства — помисли си Андърс. — Просто си нямаш представа какво ще се случи!“