Бари Айслър
Парола за достъп (10)

9.

Оказа се много по-лошо, отколкото очакваше Андърс. Шефът на президентската администрация му съобщи, че президентът свиквал Съвета за национална сигурност, за да обсъдят „всички възможности“, включително спасителна операция. Трябвало да знаят каква информация може да им осигури АНС въз основа на видеозаписа: топография, ъгъл на слънцето, сила на светлината, растителност. Трябвало да следят всички електронни комуникации в региона. Ако успеели да установят местонахождението на Хамилтън, от Съвместното командване на специалните операции настоявали да действат. И президентът бил склонен да им позволи.

Андърс увери шефа на президентската администрация, че АНС събира всички възможни сведения и ще ги подготви за заседанието на СНС по-късно сутринта. След това тръгна за интервюто.

Първоначалният сценарий предвиждаше разговор по теми от общ интерес. Журналистът направо се разтопи при вида на директора в пълна парадна униформа. Мястото също изглеждаше съблазнително — иначе безполезно помещение, наречено Център за информационно надмощие, обзаведено така, че да прилича на командната кабина на междузвездния кораб „Ентърпрайз“ от „Стар Трек“, с гигантски плоски екрани, елипси от светодиодни лампи, множество компютърни монитори. От подготвителния екип на АНС сто на сто бяха инструктирали операторите да снимат само от определени ъгли, за да не разкрият строго секретния характер на залата на американските врагове, и операторите щяха да се подчинят, естествено, признателни за възможността да зърнат една от мистериите на АНС. Така щеше да се постигне желаното раболепие още преди да започне самото интервю.

Андърс дойде навреме, следван от адютант с таблет. Адютантът държеше таблета пред него, докато директорът преглеждаше и подписваше нещо, после отпраши с демонстративна припряност, като че ли съдбата на свободния свят зависеше от своевременното доставяне на директорския подпис по местоназначение. Разбира се, адютантът можеше просто да прати документа електронно, вместо да го носи лично, но къде щеше да остане драматизмът, как иначе щеше да се подчертае колосалната важност на случващото се?!

— Радвам се да ви видя, Брайън — каза Андърс и протегна ръка.

— За мен е удоволствие, господин генерал — отвърна журналистът и я стисна. — Искрено съм ви признателен, че ми отделяте от времето си. Особено след новия джихадистки клип тази сутрин. Удобно ли е да ви задам въпрос за него? Знам, че темите на интервюто вече са уговорени, но смятам, че американският народ би искал да чуе вашето мнение по един толкова важен проблем.

Опитът за ласкателство накара директора да се усмихне. Нима този тип беше толкова тъп да не разбира, че Андърс иска непременно да разговарят за клипа, че не се налага да го убеждава, за да се съгласи?!

— Разбира се, Брайън. С радост ще кажа каквото мога. Боя се обаче, че ще трябва да съкратим разговора. Ясно ви е, че в момента е доста напрегнато.

— Да, сър, абсолютно. Ако ъгълът, под който сме разположили камерата, ви устройва, можем веднага да започнем.

Андърс кимна. „Сър“, „господин генерал“, „ако ви устройва“. Никога нямаше да свикне с инстинктивната почит на журналистиката, която уж трябваше да бди за интересите на обществото, към властта. Не че имаше нещо против, естествено.

Камерата работеше, интервюиращият се представи и задъхано обясни, че се намират в Центъра за информационно надмощие на АНС, който нямали право да снимат, защото бил свръхсекретен.

— Добро утро, господин генерал.

— Добро утро, Брайън.

— Знам, че днес графикът ви е особено напрегнат, сър, и ви благодаря, че ни отделяте време. Тази сутрин всички станахме свидетели на поредния ужасяващ видеозапис — завързан американски журналист, застанал на колене пред маскиран терорист.

Със сигурност щяха да покажат и съответния образ, когато излъчваха интервюто. Добра работа.

— Да — мрачно кимна Андърс.

— Предполагам, че всички граждани на цивилизования свят се питаме, господин генерал, какви ответни действия планира правителството.

— Както може да се очаква, Брайън, аз не съм в положение да говоря за евентуални ответни действия.

— Така е, сър, но не трябва да забравяме за вашите възможности. За добро или лошо, и мнозина биха казали, че е за лошо, днес всички знаем много повече за възможностите на Агенцията за национална сигурност, отколкото допреди неотдавна. А ето че е похитен още един журналист. Властите можеха ли по някакъв начин да предотвратят това?

Андърс знаеше, че зрителите ще приемат този въпрос като „труден“: тъкмо затова му го задаваше и интервюиращият. Трябваше да се поддържа някакъв външен вид.

— Ето какво ще ви кажа, Брайън. АНС може да направи законно много неща и в тези рамки ние сме максимално активни. Естествено, винаги има допълнителни средства, с които бихме искали да разполагаме, за да гарантираме сигурността на американците. Дали ще разполагаме с тях обаче е въпрос на законодателство.

— Няма ли поне да изразите мнение, сър?

Ужасно му се прииска да подхвърли идеята за имплантиране на чипове в хората, но усещаше, че моментът не е подходящ. Чакай, чакай, я виж какво правеха пакистанските власти… не разрешаваха достъп до мобилни телефонни услуги на онези, които при закупуване на сим карта не се съгласяваха да дадат пръстовите си отпечатъци! Щом можеше в Пакистан, защо да не може и в Америка? Това всъщност щеше да прозвучи страхотно: „Защо Пакистан прави повече от нас, за да осигури безопасността на своите граждани?“

Андърс обаче устоя и на това изкушение. При друга възможност. А възможности щеше да има, определено.

— Моето мнение в момента не е нито важно, нито уместно — след кратък размисъл отговори директорът. — Що се отнася до нашите ответни мерки, те са в компетенциите на президента, разбира се.

Интервюиращият се хвана за последните му думи, както се и надяваше директорът.

— Ако президентът… говоря чисто хипотетично… нареди провеждане на спасителна операция, каква ще е ролята на Агенцията за национална сигурност?

Андърс замислено поправи очилата на носа си.

— Нашата роля е да подкрепяме президента с всичките си ресурси. И въпреки че тези ресурси са значителни, Брайън, бих искал да отправя предупреждение към всички по-нетърпеливи сред нас. Наясно сме, че Райън Хамилтън се намира в сериозна ситуация. Изключително сериозна. И колкото и да ни се ще да го видим отново жив и здрав в Родината, ние не бива да предприемаме никакви действия, които могат да влошат положението му или евентуалните последици. Механизмът се състои от множество движещи се части, които се нуждаят от време, за да заработят добре. Прибързаните мерки, взети без цялостно разбиране за обстоятелствата, могат да доведат до фатален изход. Затова призовавам всички към търпение. Трябва да дадем възможност на президента да използва всички възможни източници и методи, което в крайна сметка ще осигури спасяването на Хамилтън.

Останалата част от интервюто представляваше обичайната благоговейна журналистическа свирка. Не че Андърс имаше нещо против. Просто в момента рекламата не се нареждаше сред приоритетите му. Трябваше да приключи тази работа с Хамилтън. Щеше да е много неприятно, ако журналистът някак си успееше да се завърне у дома.