Бари Айслър
Парола за достъп (32)

31.

Още щом Ремар излезе, Андърс прати криптиран есемес на Делгадо: „Трябваш ми незабавно“.

Докато чакаше, отвори Божието око. Системата получаваше сигнал всеки път, когато някой купеше в брой мобилен телефон, смартфон или друго устройство за работа в интернет. Особено телефон с предплатена услуга. Защото кой пазарува така в брой, освен ако не иска да остане анонимен, да не позволи властите да научат намеренията му? Което, естествено, означаваше, че върши нещо нередно.

Щом се получеше сигналът, програмата се опитваше да идентифицира купувача чрез геолокализиране на известни мобилни телефони. Тя разполагаше с достъп до толкова много данни, че почти нищо не можеше да й убегне. Повечето хора, които купуваха предплатени телефони, ги носеха заедно с нормалните си джиесеми при придвижването си от една базова станция до друга и това правеше идентифицирането на купувача смехотворно лесно. Малцина проявяваха малко повече хитрост и включваха нормалните си джиесеми, след като изключеха предплатените. Но включването на едно устройство приблизително едновременно с изключването на друго усложняваше процеса на идентификация минимално. Единици бяха достатъчно интелигентни — или параноични, — за да не изключат нормалния си телефон, а да го оставят вкъщи и да включат предплатения някъде другаде. Ала и те демонстрираха модели на поведение, които подлежаха на разпознаване. Някои контактуваха с едни и същи групи хора, носейки съответно единия или другия телефон, и това позволяваше на Божието око да ги фиксира индиректно, нещо като скенера с обратно разсейване на вълните. Други посещаваха едни и същи места, носейки съответно единия или другия телефон, което позволяваше установяване на друг модел. В почти всички случаи беше просто въпрос на време.

И това бяха само възможностите на системата за геолокализиране на мобилни телефони. Божието око също имаше достъп до програмата за проследяване на автомобилни регистрационни номера на Агенцията за борба с наркотрафика — програма достатъчно мощна, за да прави ясни снимки на шофьорите и пътниците, освен информацията за колата, — както и до различни нейни щатски и локални версии, до данни за покупки с кредитни карти, до пунктове за пътни такси и разбира се, до мрежата от камери и системата за биометрично разпознаване на самата Галахър. Имаше само един начин да се скриеш от Божието око — да се изключиш напълно, да живееш в такава цялостна физическа и електронна изолация, да се откъснеш толкова ефикасно, че никой да не проявява абсолютно никакъв интерес към теб.

Каквото и да знаеше за Божието око, Галахър едва ли подозираше, че е интегрирано с програмата за регистриране на вътрешна опасност. Служител на АНС, който купува комуникационни устройства в брой, почти със сигурност вече представляваше сериозен проблем или скоро щеше да се превърне в такъв, и всеки път щом мобилният телефон или други движения на служител бъдеха свързани със съмнителна покупка в брой, системата незабавно сигнализираше. Тъкмо това се беше случило тази сутрин: системата просто бе направила връзка между джиесема и покупката. Следваше подробна проверка чрез програми като ПРИЗМА и ЕксКискор. Или, когато се налагаше още по-близко наблюдение, чрез разгръщане на специални екипи. Колкото и парадоксално да звучеше, тъкмо опитът да се скриеш привличаше Божието око към теб. Каквато беше и целта.

Андърс провери и видя, че Галахър е дошла на работа в 9:17. Още няколко удара по клавишите му показаха, че това е почти цял час по-късно от обикновено. Разведена майка с малко дете… периодичните разлики в графика й можеха да се обяснят с екстрени ситуации вкъщи. Обаче тазсутрешният случай не приличаше на нещо такова.

На монитора му се появи прозорец с информация — телефонният анализ. От предплатения смартфон бил проведен разговор с пощенска служба в Роквил. Директорът веднага се сети за пощенската служба, до която Хамилтън беше адресирал пратката си по ФедЕкс от Истанбул. Само че тази фирма се намираше в Адамс Морган. Имаше ли връзка? Друга пратка? Изключително неприятна мисъл.

Той позвъни в пощенската служба.

— Прощавайте за безпокойството, но жена ми идвала ли е сутринта при вас? Заоблена брюнетка, около трийсет и пет годишна? Сигурно е дошла точно когато сте отваряли.

Отговорът отсреща се позабави.

— Да, сигурно е била тя, и може да й предадете повече да не идва тук. Направи си някаква странна шега с един мой служител — напъхала си гащичките в тоалетната или нещо от този род. А може да е искала да открадне нещо. Знаете ли за това?

Андърс затвори. Галахър, несъмнено. Обаче какво беше това с гащичките в тоалетната?!

„Задръстила я е. За да отвлече вниманието на персонала. Вмъкнала се е зад пощенските кутии и е откраднала…“

Разнесе се почукване. Вратата се отвори и в кабинета влезе Делгадо, както обикновено издокаран в тъмносин костюм и с пригладена редица присадени косми.

— Томас — посрещна го директорът, като потриваше длани. — Искам спешно да се погрижиш за нещо.