Дороти Кумсън
Вкусовете на любовта (64)

Шестдесет и трета глава

НОЕМВРИ 2013

(Минаха около 2 години и 1 месец)

Не знам какво би искал да знаеш.

Или дали там, където си, вече не го знаеш. Децата са добре. Най-сетне го направих и им осигурих професионална помощ. Трябваше да го направя преди много време, но го сторих сега и няма да се опитвам да се тормозя твърде много заради закъснението. Фийби е много по-добре. Излиза с Къртис, но са предимно приятели. Опитвам се да не откачам, когато ми казва например че още не знаели дали да възобновят физическата си връзка. Не ми е лесно да го чувам, но поне говори с мен. Намерих й ново училище, което е малко по-далеч, но тя изглежда щастлива там и си намери нови приятели. Говори понякога с мен за бременността, още не напуска ума й, но поне говори за нея и какво смята, че трябва да направи. Гордея се с нея, Джоел. Много се гордея как порасна от това изпитание.

Зейн е още в „Сейнт Каролин“, не исках да го местя, защото там е щастлив и в безопасност. Сега е много по-щастлив, ще ми се да можеше да го видиш. Говори много повече, пак се смее и на няколко седмици прекарва уикендите при твоите родители. Нищо не е в състояние да накара Фийби да отиде там, но това си е нейно право.

Ърнест и Зейн са още приятели. Преди няколко седмици Ърнест казал на Зейн, че баща му вече не живее с тях, затова предполагам, че Имоджин и Рей са се разделили. Като я познавам и като знам колко мразеше мисълта да бъде отново самотна майка, вероятно е сторила всичко по силите си да замете нещата под килима, но не се е получило. С нея се поздравяваме в училищния двор и нищо повече. Тя си има проблеми, аз също.

Леля Бети е още на таванския етаж и сега целият й живот се върти около болницата. Отделям много време да я карам и взимам оттам. Когато не мога, Фин го прави. Сякаш сме разведени родители на тийнейджър. Забавно е, че най-егоистичната жена на света, както сама се нарича, откри истинското си призвание в помощта за другите.

Фин си е Фин. Ти разбираш какво имам предвид. Сигурна съм, че постоянно говори с теб, но ние се грижим един за друг и отново сме най-добри приятели, което, разбира се, означава, че ме влудява понякога, но това е приятелството, нали? Обичам го, колкото го обичаше и ти. Помогна ми да направя парник за зеленчуците, за да няма повече оргии на охлюви. Освен това събирам пари, за да му платя за бунгалото на брега.

С Луис понякога излизаме като приятели и е приятно. Въпреки усилията му не се стига доникъде, но в това няма проблем, защото е приятно. Той е приятен.

А аз? Аз се чувствам по-добре сега, когато тя, Одра, вече е осъдена. Призна се за виновна за убийство, както се надявахме, но и за опита да убие мен, което означава, че нямаше никакво дело, слава богу. Накрая получи минимума от двайсет и пет години. Предупредиха я, че ако опита да се свърже отново с мен, обвинението в тормоз ще бъде повдигнато отново, така че се надявам повече да нямам нищо общо с нея. Това помогна много на всички, мисълта, че тя ще е зад решетките дълго време. Снегът вече не изглежда толкова несигурен и плашещ.

Работата също върви добре, защото Кевин и Едгар вече ги няма. Още се опитвам да изхвърля онзи образ на Гидиън от главата си. Но нещата се развиват бързо, освен това съм на стария си пост и дори има шанс за повишение някой ден.

И… и… големият слон в гробището. Онова нещо. Справям се с него. Минаха шест месеца, откакто потърсих помощ, и три месеца от последното повръщане. Подобрението понякога ми се струва бавно и ми се ще да се откажа, да се върна към навиците си, но си напомням, че не мога да го направя. Че този начин на живот, на справяне, на криене ме убиваше. Знам, че трябва да бъда добра и търпелива със себе си. Трябва да повярвам и да приема, че няма да стане бързо.

А ти, мой прекрасен, Джоел, как си? Надявам се, че си заобиколен от други хора, надявам се, че имаш възможност да бъдеш такъв, какъвто си, където и да си. Надявам се, че там цари покой, но ти все пак да можеш да бъдеш енергичният мъж, който винаги си бил. Надявам се, че не се тревожиш твърде много за нас. Ние сме добре.

Още съм ти ядосана. Още съм невероятно гневна, че не си тук и че аз трябва да продължавам да живея без теб, но вече не чувствам единствено това. Сега чувствам и други неща и някои от тях са фантастични, други са ужасни, но пак чувствам и това е хубаво. Това е чудесно.

Работата по „Вкусовете на любовта“ продължава, както и работата по самата мен, като повечето неща в живота, предполагам. Откривам кои храни ми харесват, като ги готвя и опитвам и добавям постоянно рецепти. Мисля, че накрая, когато събера твоите и моите, ще се окажат хиляди, но всичките ще бъдат наши. Нещо, което да споделяме, въпреки че сме разделени.

Сега трябва да приключвам. Ще водим приятеля на леля Бети от пощата на вечеря. Всички — леля Бети, Фин, Фийби, Зейн, Къртис и аз. Той още не го знае, горкият човек — ще се чуди какво го е сполетяло.

Липсваш ми. Обичам те. Наистина и честно. Ще се видим скоро.