Дороти Кумсън
Вкусовете на любовта (26)

Двадесет и пета глава

— Нека позная, огромен снежен човек е изникнал в хладилника ти тази сутрин и е трябвало да изчакаш, докато успееш да затвориш вратата? — пита гадно Кевин.

— Не, Кевин, някой се опита да проникне в къщата снощи и полицията си тръгна преди час, така че не сме спали.

Той въздъхва. Само дотам стига загрижеността му — до въздишка.

— Аз ходя на работа и работя през целия ден тази седмица, Сафрон, знаеш ли защо?

Защото имаш жена, която върши всичко вместо теб, като дори ти глади дрехите и подозирам, че сигурно ти бърше и задника. Така че няма за какво да се тревожиш.

— Не, Кевин, не знам.

— Защото съм отдаден на работата си, Сафрон, ето защо. За последните две седмици отсъствията ти ме карат да се питам доколко ти си отдадена на работата.

— Така ли?

— Днес имам среща с „Малъри и Чилтън“ за годишния отчет днес. Ти трябваше да ми докладваш преди тази среща, а сега ми казваш, че не можеш заради поредната драма в живота ти. Как няма да подложа на съмнение отдадеността ти?

— Технически, Кевин, аз не би трябвало да имам нищо общо с тази среща — отвръщам любезно, спокойно, както Джоел би направил. — Не съм висш служител и не би трябвало да виждам и половината от папките, с които работя. Ти можеш да си навлечеш много неприятности, дори само защото си ми ги показал, да не говорим, че си ме накарал аз да направя докладите, защото на моята длъжност не съм подписала споразумение за поверителност. Не е моя вината, че Едгар още не може си върши работата. Не съм виновна аз, че някой ужаси близките ми снощи, като се опита да проникне в къщата.

Той се замисля върху онова, което намекнах — че ако ме принуди, аз ще се оплача, че нарушава политиката на компанията, като кара нисш служител да се грижи за делата на най-големите клиенти — и накрая казва:

— Къде са папките?

— На бюрото ти, както ти казах снощи, преди да си тръгна. Презентациите са разпечатани и също са на купчина на бюрото ти, поръчани са и напитки. Всичко е уредено. Затова ти желая късмет. Надявам се да мине добре.

— Най-добре утре да се появиш — казва той и затваря.

Адиос, невестулка такава, мисля си, докато излизам в коридора от дневната. Всички други са заспали в стаите си, моят списък със задачи е толкова дълъг, че дори не мога да седна: да чакам ключаря, който полицаят ми препоръча; да се обадя в офиса и в училищата на децата.

Когато излизам в коридора, спирам и се втренчвам пред себе си.

На кафявата черга зад вратата има дълъг продълговат кремав плик, адресиран до Сафрон Макълрой.

Сряда, 24 април

(за днес)

Не се обаждай отново в полицията, ако обичаш.

Не се обаждай отново в полицията и аз няма да идвам пак в къщата ти. Става ли?

Надявам се, че не си направила нещо глупаво, като да им кажеш за мен или да им покажеш писмата? Предполагам, че ако го беше направила, вече щяха да са при мен. Макар че не съм там, където биха ме търсили.

Не се обаждай отново в полицията. Наистина не е нужно да го правиш. Както вече казах, понякога ми е много трудно, че нямам нищо негово, толкова ми е трудно, че не можах да дойда на погребението му. Просто исках да бъда на място, където той е бил преди. Където е прекарвал повечето си време. Каза ми, че готви предимно той. А ти какво — предимно си яла? (Извинявай, но това беше наша малка шегичка.)

Не се разстройвай от това: но понякога не мога да си го представя с такава като теб. Не изглеждаш негов тип.

Слушай, исках само да вляза в кухнята му за няколко секунди. Може би да докосна едно-две неща, които е докосвал той. Нямах намерение да се качвам горе и да ви гледам как спите. Нямах намерение да ти правя нещо.

Наистина, не се обаждай отново на полицията. Ако дойдат да ме търсят, няма да ме намерят, но аз ще разбера и ще се погрижа да си платиш, преди да изчезна завинаги.

Не те заплашвам, далеч съм от тази мисъл. Само КАЗВАМ, че не можеш да си навсякъде. Фийби, Зейна или красивата ти майка, която по цял ден е у дома… Не бих искала да й се случи нещо ужасно.

Не се обаждай отново на полицията и двете ще бъдем доволни, и двете ще се чувстваме в безопасност.

О