Дороти Кумсън
Вкусовете на любовта (10)

Девета глава

Писмото лежи на кухненската маса, кротко и смъртоносно.

Аз поемам колкото мога дъх и тялото ми се раздвижва. Вече не съм замръзнала, докато преживявам отново миналото, вече съм в настоящето и мога да се движа.

Отстъпвам назад. Правя още една крачка. И още една. Докато не се озовавам в другия край на стаята. Солидната стена е зад мен. Мога да се притисна към нея, към хладната боядисана мазилка, шокиращо напомняне, че съм отново в настоящето. Отпускам се и се плъзгам по стената, втренчена в писмото.

Ако докосна отново това писмо, ако прочета още от онези думи, пак ще се върна там, пак ще се превърна отново в нея.

Сега аз съм жената, чийто съпруг беше убит, жената, за която целия свят си мисли, че успешно „продължава напред“ и „се справя“. Ако прочета писмото, ако дори го докосна отново, пак ще се превърна в нея. Пак ще стана жената, която до безкрайност изпуска купа с къпини, докато й казват, че животът й свършва — отново и отново, и отново.

Вторник, 16 април

Скъпа Сафрон,

Не знам как точно да започна това писмо, защото мисля, че вероятно знаеш коя съм, макар че никога не сме се срещали. Аз също имам чувството, че те познавам. Познавах съпруга ти, Джоел. Той беше мой приятел. Затова сигурно ще се шокираш от това, което имам да ти кажа, и се надявам да си седнала, докато четеш.

Държа да знаеш, че не го убих.

Наистина не беше така.

Убийството е нещо планирано, а аз не го планирах. Просто се случи. Стана бързо и двамата бяхме ужасно шокирани. Той беше мой приятел, затова и аз изпитвах болка, когато него го болеше.

Казвам ти това сега, осемнайсет месеца по-късно, защото то не ме напуска. Случва се в мислите ми всеки ден и искам да го споделя с единствения човек, който според мен би могъл да разбере. Освен това мисля, че е честно да знаеш как точно беше, а не как го описват по новините и както вероятно са ти казали от полицията. Не беше груб, безчувствен акт. Нищо подобно. Не исках да страда и се чувствах ужасно, когато трябваше да го оставя до пътя. Не го изхвърлих там, както казват по новините и във вестниците, нямах друг избор, освен да го оставя. Дори той го разбра. Не мисля, че щеше да ме мрази за това, ако беше оцелял.

Тъжната истина е, че сигурно вече си получавала такива писма от хора, които твърдят, че са го убили и казват всякакви ужасни неща. Откъде да знаеш дали това писмо е същото като тях или истинско? Мога да те уверя, че е сто процента истинско.

Никой никога не е споменавал във вестниците или по новините, дори по време на следствието, че телефонът му е бил до него. Не близо до него, извън обсега му. И на него имаше неизпратено съобщение до теб: Обичам те ххххх

Мисля, че се опита да ти го изпрати, но не успя. Надявам се да осъзнаваш, че това е истинско свидетелство от човек, който е бил там.

Пиша това писмо, защото се надявам, че донякъде ще те утеши. Надявам се да разбереш, че не е било такова, каквото изглежда — че не беше хладнокръвно планирано убийство, а тъжно недоразумение между двама приятели.

Ние бяхме много близки приятели, много държахме един на друг, много. Съжалявам само, че завърши така трагично.

Моля те, грижи се за красивите си деца. Животът е кратък и скъпоценен и трябва да ценим всеки момент, който имаме с хората, които обичаме, докато можем.

Сърдечни поздрави,

О