Дан Браун
Ад (99)

96.

„Изпуснахме го.“

Елизабет Сински стоеше на стълбището и се взираше в грамадната опустяла зала. Дишането й бе затруднено от маската. Макар че най-вероятно вече бе заразена от патогена, изпитваше облекчение, че носи защитен костюм, когато слезе с екипа от НБР в цистерната. Всички бяха облечени в бели костюми с херметични шлемове и приличаха на астронавти, проникващи в извънземен космически кораб.

Сински знаеше, че стотици посетители и музиканти са се скупчили объркано горе. Много от тях бяха пострадали в навалицата и сега им оказваха помощ. Други бяха избягали. Самата тя се смяташе за щастливка, че се е отървала само с натъртено коляно и счупен амулет.

„Само една зараза се разпространява по-бързо от вирусите — помисли си Сински. — Страхът.“

Вратите горе вече бяха заключени, запечатани херметично и охранявани от местните власти. Сински бе очаквала сериозна разправия с пристигането на местните власти, но потенциално конфликтната атмосфера се разсея в мига, когато видяха защитните костюми на екипа и чуха предупрежденията на Сински за опасност от чума.

„Оставени сме да се оправяме сами — помисли си директорката на СЗО, докато се взираше в гората от колони, отразяващи се в лагуната. — Никой не иска да слиза тук.“

Зад нея двама агенти опъваха огромен полиуретанов лист през стълбището и го закрепваха за стената с духалка на горещ въздух. Други двама си бяха избрали място на пътеката и подготвяха електронната апаратура, сякаш им предстоеше оглед на местопрестъпление.

„Точно това е — помисли Сински. — Местопрестъпление.“

Отново си представи жената с мократа бурка, която беше избягала от цистерната. Сиена Брукс бе рискувала собствения си живот, за да саботира опитите на СЗО да овладее ситуацията и да изпълни извратената мисия на Зобрист. „Дошла е и е разкъсала торбата…“

Лангдън беше хукнал да гони Сиена в нощта и Сински нямаше представа какво се е случило.

„Дано професорът да е в безопасност“ — помисли си.

Агент Брюдер стоеше мокър на пътеката, взираше се в обърнатата глава на Медуза и се чудеше как да продължат.

Като агент от НБР, Брюдер бе обучен да мисли мащабно, като загърбва непосредствените етични или лични проблеми и се съсредоточава върху спасяването на колкото се може повече хора в дългосрочен план. До този момент почти не беше обръщал внимание на опасностите за собствения му живот. „Аз нагазих в това нещо — помисли си той, като се ругаеше за рискованото действие и в същото време си даваше сметка, че не е имал друг избор. — Трябваше незабавно да преценим ситуацията.“

Насили се да мисли за непосредствената задача — изпълняването на план Б. За съжаление при подобен вид кризи планът винаги беше един и същ — разширяване на радиуса. Борбата със заразна болест приличаше на борба с горски пожар — понякога се налага да отстъпиш и да изгубиш битка с надеждата да спечелиш войната.

Засега Брюдер все още не се беше отказал от идеята, че е възможно пълно овладяване на заразата. Най-вероятно Сиена Брукс бе разкъсала торбата само минути преди масовата истерия и евакуацията. Ако наистина беше така, стотиците избягали хора вероятно се бяха намирали достатъчно далеч от патогена, за да не се заразят.

„Всички, с изключение на Лангдън и Сиена — осъзна Брюдер. — И двамата бяха тук, в центъра, а сега са някъде навън.“

Имаше и друг проблем — пропуск в логиката, който продължаваше да го тормози. Той така и не бе открил самата торба. Ако Сиена я беше разкъсала по един или друг начин, останките й трябваше да се носят някъде наблизо в лагуната.

Но той не беше открил нищо. Парчетата от торбата сякаш бяха изчезнали. Брюдер сериозно се съмняваше, че Сиена ги е взела със себе си, тъй като на този етап те вече би трябвало да представляват пихтиеста разтваряща се маса.

„Тогава къде е тя?“

Имаше неприятното усещане, че пропуска нещо. Въпреки това се съсредоточи върху нова стратегия за овладяване, която изискваше отговор на един жизненоважен въпрос.

„Какъв е радиусът на заразяване в момента?“

Знаеше, че ще научи отговора след минути. Хората му бяха разположили преносими устройства за засичане на вируси по пътеките на различни разстояния от лагуната. Тези устройства използваха така наречената полимеразна верижна реакция за откриване на вирусно заразяване.

Агентът от НБР все още таеше надежда. Тъй като водата в лагуната бе неподвижна и изминалото време беше малко, той бе сигурен, че устройствата ще засекат сравнително малък район на замърсяване, който след това можеше да бъде третиран с химикали или изпомпан.

— Готови? — извика един техник с мегафон в ръка.

Разположените из цистерната агенти вдигнаха палци.

— Започнете тестовете — изпращя мегафонът.

Агентите наклякаха и включиха засичащите устройства. Всяко анализираше проба от мястото, на която се намираше операторът; самите оператори бяха разположени в разширяващи се дъги около табелата на Зобрист.

В цистерната се възцари тишина. Всички чакаха и се молеха да видят само зелени светлини.

И тогава се случи.

На най-близкия до Брюдер уред замига червена светлина. Мускулите на агента се напрегнаха и погледът му се премести към следващия уред.

Той също замига в червено.

„Не!“

Из цялата зала се надигна изумено мърморене. Брюдер с ужас гледаше как едно по едно устройствата светват в червено, чак до изхода от цистерната.

„Господи…“ — помисли си той. Морето от мигащи червени светлини рисуваше напълно ясна картина.

Радиусът на заразяването беше огромен.

Вирусът беше плъзнал из цялата цистерна.