Дан Браун
Ад (89)

86.

„Аз съм пленник“ — осъзна Ректора, докато крачеше в салона на С-130. Беше се съгласил да дойде в Истанбул и да помогне на Сински да се справи с тази криза преди нещата да излязат напълно от контрол.

Ясно си даваше сметка, че сътрудничеството със Сински може да му помогне да смекчи негативните последици от необмисленото му въвличане в кризата. „А сега Сински ме държи под стража.“

Веднага щом самолетът спря в правителствения хангар на летище „Ататюрк“, Сински и хората й слязоха и директорката на СЗО нареди Ректора и неколцината му сътрудници от Консорциума да останат в самолета.

Ректора се беше опитал да излезе да подиша чист въздух, но бе спрян от пилотите, които му напомниха, че доктор Сински е наредила всички да останат вътре.

„Лошо“ — помисли си Ректора и седна. Започваше да осъзнава колко несигурно е бъдещето му.

Отдавна бе свикнал да е кукловодът, върховната сила, дърпаща конците. И ето че цялата тази власт внезапно му беше отнета.

„Зобрист, Сиена, Сински.“

Всички те не играеха по свирката му… и дори го манипулираха.

Сега, затворен в странната летяща килия на СЗО, Ректора започна да се пита дали късметът му не е свършил… дали сегашната ситуация не е някакво кармично възмездие за един безчестен живот.

„Аз си изкарвам хляба с лъжи.

Аз съм доставчик на дезинформация.“

Макар да не беше единственият на този свят, който продаваше лъжи, Ректора се беше утвърдил като най-голямата риба в езерото. По-дребните бяха съвсем друга порода и Ректора изобщо не се занимаваше с тях.

Достъпни онлайн компании с имена от рода на „Алиби Къмпани“ и „Алиби Нетуърк“ правеха състояния по цял свят, осигурявайки възможност на неверни семейни половинки да кръшкат и да не ги хванат. Като обещаваха да „спрат времето“ за момент, така че клиентите им да се измъкнат от съпруг, съпруга или деца, тези организации бяха майстори в създаването на илюзии — бутафорни бизнес срещи, бутафорни докторски прегледи, дори бутафорни сватби, включващи изфабрикувани покани, самолетни билети, хотелски формуляри и дори специални телефони за контакт, които звъняха в колцентровете на „Алиби Къмпани“ и опитни професионалисти се представяха за търсените рецепционисти, доктори и т.н.

Ректора обаче никога не си беше губил времето с подобни дребни номера. Той се занимаваше единствено с мащабни измами и предлагаше услугите си на онези, които можеха да си позволят да плащат милиони долари, за да получат най-доброто обслужване.

Правителства.

Големи корпорации.

От време на време по някой свръхбогаташ.

За да постигнат целите си, тези клиенти се ползваха от всички активи, персонал, опит и въображение на Консорциума. Най-важното обаче бе, че им се гарантираше възможност за опровержение — уверението, че измамата, скалъпена в техен интерес, никога не може да бъде проследена до тях.

Независимо дали се опитваха да разклатят някоя борса, да оправдаят война, да спечелят избори или да подлъжат терористи да излязат от скривалищата си, световните брокери на власт разчитаха на мащабни схеми за дезинформация за оформяне на начина, по който обществото приемаше нещата.

Винаги е било така.

През шейсетте руснаците бяха изградили цяла фалшива шпионска мрежа, пускаща години наред неверни сведения, прихващани от англичаните. През 1947 г. американските ВВС бяха изфабрикували сложна измама с НЛО, за да отклонят вниманието от катастрофа със секретен самолет край Розуел, Ню Мексико. А сравнително неотдавна светът беше подведен да си мисли, че в Ирак има оръжия за масово поразяване.

В продължение на почти три десетилетия Ректора беше помагал на могъщи хора да защитават, задържат и увеличават могъществото си. Макар да бе изключително внимателен, когато приемаше предложена работа, Ректора винаги се беше страхувал, че един ден ще направи грешка.

„И сега този ден дойде.“

Ректора вярваше, че всяко епично сгромолясване може да се проследи назад до един-единствен момент — случайна среща, лошо решение, недискретен поглед.

Осъзна, че в този случай въпросният момент е настъпил преди почти дванайсет години, когато се съгласи да вземе на работа млада студентка по медицина, която търсеше да припечелва допълнително. С острия си интелект, зашеметяващото си умение да учи езици и дарбата си да импровизира тя незабавно изпъкна в Консорциума.

Сиена Брукс беше родена за тази работа.

Сиена незабавно разбра бизнеса му и Ректора усещаше, че младата жена има опит в пазенето на тайни. Тя работи за него почти две години и си заслужи солиден чек, с който успя да плати обучението си, след което най-неочаквано заяви, че напуска. Искаше да спасява света и, както му обясни, не можела да го направи по този начин.

Ректора никога не си бе помислял, че Сиена Брукс ще се появи отново след почти десет години, при това с нещо като подарък — свръхбогат потенциален клиент.

Бертран Зобрист.

Настръхна.

„Сиена е виновна.

Била е съучастничка на Зобрист в плана му.“

Атмосферата на заседателната маса започваше да се разгорещява. Хората от СЗО говореха по телефони и спореха.

— Сиена Брукс?! — извика един в телефона си. — Сигурни ли сте? — Заслуша се намръщено. — Добре, дайте ми подробности. Да, ще изчакам.

Закри слушалката с ръка и се обърна към колегите си.

— Сиена Брукс е излетяла от Италия малко след нас.

Всички около масата се вцепениха.

— Но как? — попита една жена. — Покрили сме летището, мостовете, гарата…

— От летище „Ничели“ — отвърна той. — На Лидо.

— Невъзможно. — Жената поклати глава. — „Ничели“ е съвсем малко летище. Оттам няма редовни полети. То приема само местни хеликоптери и…

— Успяла е по някакъв начин да си уреди частен самолет, държан в хангар в „Ничели“. Още проверяват. — Мъжът отново заговори по телефона: — Да, слушам. — Докато слушаше, раменете му се отпускаха все повече и повече. — Разбрах. Благодаря. — И затвори.

Всички го гледаха с очакване.

— Самолетът на Сиена е отлетял за Турция — каза мъжът и разтърка очи.

— Ами тогава се обади на управление „Въздушен транспорт“! — обади се някой. — Накарай ги да върнат самолета!

— Не мога — каза мъжът. — Кацнал е преди дванайсет минути на частното летище „Хецарфен“, само на двайсет и пет километра оттук.