Дан Браун
Ад (26)

23.

Робърт Лангдън скочи тежко върху рохкавата пръст от другата страна на стената на парка Боболи. Сиена скочи до него, изправи се, изтупа се и се огледа.

Намираха се на полянка сред малка горичка. Палацо Пити бе напълно скрит от погледите им и Лангдън си помисли, че са във възможно най-отдалечената от двореца точка в парка. Поне в този ранен час чак толкова далече все още нямаше работници и туристи.

Лангдън огледа покритата с чакъл пътечка, която се виеше към горичката пред тях. Там, където влизаше сред дърветата, имаше мраморна статуя — идеалното място, за да привлече погледа. Лангдън не се учуди: паркът бе проектиран от изключителни таланти като Николо Триболо, Джорджо Вазари и Бернардо Буонталенти — мозъчен тръст от естети, който бе създал върху това платно от 111 акра истински шедьовър.

— Ако тръгнем на североизток, ще стигнем до двореца — каза Лангдън и посочи пътеката. — Там можем да се смесим с туристите и да излезем незабелязано. Предполагам, че отварят в девет.

Погледна ръката си, за да види колко е часът, но очите му попаднаха на голата му китка, на която се бе намирал часовникът му с Мики Маус. Зачуди се разсеяно дали е още в болницата заедно с дрехите му и дали ще може да си го вземе.

— Робърт, преди да предприемем каквото и да било, бих искала да знам къде отиваме. Какво се досети? Малеболдже? Каза, че има грешка?

Лангдън посочи дърветата.

— Нека първо се скрием. — Поведе я по пътеката и скоро излязоха на малка полянка — или „стая“, както я наричаха на професионален жаргон ландшафтните архитекти. Там имаше пейки от материал, наподобяващ дърво, и малък фонтан. Въздухът под короните на дърветата беше доста по-хладен.

Лангдън извади проектора от джоба си и го разклати.

— Човекът, създал това дигитално изображение, не само е добавил букви до грешниците в Малеболдже, но също така е променил и реда на греховете. — Насочи проектора и Картата на ада на Ботичели се материализира на плоската повърхност на пейката.

Лангдън посочи стъпаловидното пространство в дъното на фунията.

— Виждаш ли буквите в десетте ями на Малеболдже?

— Да. Catrovacer.

— Точно така. Не означава нищо.

— Но ти се сети, че десетте ями са в объркан ред.

— Не точно. Ако си представим, че тези нива са десет карти, то тази колода не е разбъркана, а сечена. Картите си остават в правилния ред, но започват с погрешна карта.

Лангдън посочи десетте ями на Малеболдже.

— Според текста на Данте на най-високото ниво се намират съблазнителите, шибани с камшици от демони. Но в тази версия съблазнителите се появяват… доста по-надолу, в седмата яма.

Сиена се взря в избледняващото изображение и кимна.

— Да, виждам. Първата яма е станала седма.

Лангдън прибра проектора в джоба си и се върна на пътечката. Взе една пръчка и започна да изписва букви в прахта.

— Това е редът, в който буквите се появяват в променената версия на ада.

C

A

T

R

O

V

A

C

E

R

— Catrovacer — прочете Сиена.

— Да. А ето тука е сечена „колодата“. — Лангдън прокара линия под седмата буква и зачака Сиена да проумее какво е направил.

C

A

T

R

O

V

A

—

C

E

R

— Добре — каза тя. — Catrova. Cer.

— Да. Но за да подредим картите в предишния ред, трябва просто да разделим колодата там, където е сечена, и да върнем долната половина отгоре. Двете половини си разменят местата.

Сиена пак погледна буквите.

— Cer. Catrova. — Сви рамене. — Пак не означава нищо.

— Cer catrova — повтори Лангдън. Помълча и пак произнесе думите, като този път ги сля. — Cercatrova. — Накрая ги каза с пауза по средата. — Cerca… trova.

Сиена ахна и го погледна.

— Да — каза той с усмивка. — Cerca trova.

Двете италиански думи „cerca“ и „trova“ буквално означаваха „търся“ и „намирам“. Когато се комбинираха, се получаваше библейската фраза: „Търсете и ще намерите“^[1].

— Халюцинациите ти! — възкликна Сиена. — Жената с воала! Тя ти е повтаряла, че ако търсиш, ще намериш!… Робърт, осъзнаваш ли какво означава това? Че думите „cerca“ и „trova“ вече са били в подсъзнанието ти! Не разбираш ли? Ти си разгадал тази фраза, преди да влезеш в болницата! Вероятно вече си виждал изображението от този проектор… но си го забравил!

Права беше, даде си сметка той. Толкова се бе съсредоточил върху кода, че така и не му бе хрумнало, че вече е минал през това.

— Робърт, ти каза, че Картата сочи към конкретно място в стария град. Кое място?

— Cerca trova не ти ли напомня нещо?

Тя сви рамене.

Лангдън се усмихна. Най-накрая нещо, което Сиена да не знае.

— Оказва се, че тази фраза сочи много точно един прочут стенопис в Палацо Векио — „Битката при Марчано“ на Джорджо Вазари в Залата на Петстотинте. В горния край на творбата едва забележимо Вазари е изписал с мънички букви думите cerca trova. Има много хипотези защо го е направил, но за тях не е открито нито едно убедително доказателство.

Изведнъж над главите им се чу пронизителен звук. Малък хеликоптер се появи сякаш от нищото и се стрелна над върховете на дърветата точно над тях. Лангдън и Сиена замръзнаха.

Хеликоптерчето се отдалечи и Лангдън погледна след него и каза:

— Играчка.

Еднометровият управляван с радиосигнал хеликоптер приличаше на гигантски разгневен комар.

— Не мърдай — прошепна разтревожено Сиена.

Малкият хеликоптер направи обратен завой и отново полетя към тях, като почти забърсваше върховете на дърветата. Пак ги подмина, но този път много по-близо.

— Не е играчка — прошепна тя. — Вероятно има камера и изпраща видеосигнал в реално време към… някого.

Лангдън стисна зъби и загледа как хеликоптерът се отдалечава в посоката, от която се бе появил — Порта Романа и Института по изобразително изкуство.

— Не знам какво си направил — каза Сиена, — но някои много влиятелни хора очевидно нямат търпение да те открият.

Хеликоптерът отново зави и бавно полетя над стената, която бяха прескочили преди малко.

— Сигурно някой в Института по изобразително изкуство ни е видял и се е разприказвал — каза Сиена. — Трябва да се махаме оттук. Веднага.

Лангдън изтри с крак буквите, които бе изписал в прахта, и забърза след Сиена. Умът му кипеше от мисли около cerca trova, стенописа на Джорджо Вазари, както и откритието на Сиена, че всъщност вече е разгадал посланието от проектора. „Търсете и ще намерите“.

Изведнъж, точно когато излязоха на втора полянка, го стресна внезапна мисъл и той рязко спря.

Сиена също спря.

— Робърт? Какво има?

— Не варвари — заяви той.

— Какво?

— Не варвари, Сиена. Искал съм да кажа Вазари!