Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Робърт Лангдън (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Inferno, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2014)

Издание:

Автор: Дан Браун

Заглавие: Ад

Преводач: Крум Бъчваров; Елена Кодинова; Венцислав Божилов

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски (не е указан)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 12.06.2013

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-409-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1977

История

  1. — Добавяне

91.

Вдъхновената от ада музика отекваше в окъпана в червена светлина подземна зала — плач на гласове, дисонантен вой на струни и плътен рев на тимпани, громолящи през помещението като грохота на земетресение.

Докъдето стигаше поглед, подът на този подземен свят бе покрит с вода — тъмна, неподвижна, гладка, подобна на черен лед върху замръзнало езеро в Нова Англия.

„Лагуна, в която не блестят звездите.“

От водата, грижливо подредени в сякаш безкрайни редици, се издигаха стотици дебели дорийски колони, които се извисяваха на десет метра, за да поддържат засводения таван на цистерната. Колоните бяха осветени отдолу от червени прожектори и образуваха сюрреалистична гора от стволове, които чезнеха в тъмнината като някаква илюзия с огледала.

Лангдън и Брюдер спряха в края на стълбите, поразени от призрачното видение. Самата зала сякаш сияеше в червеникав тон и докато я оглеждаше, Лангдън се усети, че диша колкото се може по-плитко.

Въздухът бе по-тежък, отколкото бе предполагал.

Лангдън виждаше тълпата в далечината от лявата им страна. Концертът се провеждаше дълбоко в подземната цистерна, в средата на залата. Публиката бе настанена на обширни платформи. Няколкостотин зрители седяха в концентрични кръгове около оркестъра, а други сто стояха прави по периметъра. Имаше и още, заели места на пътеките, облегнати на яките парапети и зяпащи надолу към водата, заслушани в музиката.

Лангдън започна да оглежда морето аморфни силуети в търсене на Сиена. Не се виждаше никъде. Вместо това видя хора със смокинги, вечерни рокли, бурки, дори туристи по къси панталони и блузи. Представителна извадка на човечеството, събрана в алената светлина, сякаш вземаше участие в някаква окултна литургия.

„Дори Сиена да е някъде тук, ще е почти невъзможно да я открием“ — осъзна той.

В този момент покрай тях мина пълен мъж и тръгна нагоре, като кашляше. Брюдер веднага се обърна и го загледа изпитателно. Лангдън усети леко гъделичкане в гърлото си, но си каза, че е плод на въображението му.

Брюдер предпазливо стъпи на пътеката, като преценяваше накъде точно да тръгне. Все едно влизаха в лабиринта на Минотавъра. Пътеката бързо се разделяше на три, които на свой ред също се разделяха, образувайки висяща плетеница, увиснала над водата, виеща се между колоните и чезнеща в мрака.

„Сред мрачни дебри сам се озовах — помисли си Лангдън, спомняйки си зловещото начало на първата песен от шедьовъра на Данте, — че пътя прав загубих в тъмнината.“

Погледна през парапета към водата. Беше дълбока около четири стъпки и изненадващо бистра. Виждаха се плочките по дъното, покрити с фин пласт тиня.

Брюдер хвърли бърз поглед надолу, изсумтя неопределено и отново се огледа.

— Виждате ли нещо, което да прилича на мястото от видеозаписа на Зобрист?

„Какво ли не“ — помисли Лангдън, загледан в отвесните мокри стени до тях. Посочи най-отдалечения ъгъл на залата вдясно, далеч от платформата на оркестъра.

— Предполагам, че е някъде там.

Брюдер кимна.

— И аз мисля така.

Забързаха по пътеката и избраха дясното разклонение, което ги поведе в отдалечените кътчета на потъналия дворец.

Докато вървяха, Лангдън си даде сметка колко лесно може да се скрие човек на това място и да прекара нощта, без никой да го забележи. Зобрист може би бе направил точно това, за да запише видеото си. Разбира се, ако той бе щедрият спонсор на концертите, би могъл просто да помоли да остане известно време сам в цистерната.

„Не че това има някакво значение.“

Брюдер закрачи по-бързо, сякаш подсъзнателно следваше темпото на симфонията, което се засилваше в преливаща серия полутонове.

„Данте и Вергилий се спускат в ада.“

Лангдън напрегнато оглеждаше покритите с мъх стени от дясната им страна, като се мъчеше да ги сравни с видяното на видеозаписа. На всяко следващо разклонение завиваха надясно и се отдалечаваха още повече от тълпата, в посока към най-отдалечения ъгъл на залата. Лангдън погледна назад и остана поразен от разстоянието, което бяха изминали.

Вече почти тичаха, като подминаваха отделни мотаещи се туристи, но когато стигнаха най-дълбоките части на цистерната, вече нямаше никакви посетители.

Бяха сами.

— Всичко ми изглежда еднакво — отчаяно каза Брюдер. — Откъде да започнем?

Лангдън споделяше отчаянието му. Много добре си спомняше видеото, но не виждаше нищо, което да му изглежда познато.

Заразглежда слабо осветените табели по пътеката. На една пишеше, че цистерната може да побере осемдесет хиляди кубически метра вода. Друга посочваше уникална колона, открадната от близка сграда по време на строежа. Трета пък показваше схема на древно изображение, което вече бе заличено — Окото на плачещата кокошка, оплакваща всички роби, загинали при строежа на цистерната.

Табела с една-единствена дума върху нея накара Лангдън да се закове на място.

Брюдер също спря и се обърна.

— Какво има?

Лангдън посочи.

На табелата имаше стрелка с името на една от страховитите горгони, прочутите чудовищни жени.

МЕДУЗА =>

Брюдер прочете надписа и сви рамене.

— И какво?

Сърцето на Лангдън биеше бясно. Той знаеше, че Медуза е не само страшното създание със змии вместо коса, чийто поглед превръща всеки, който я погледне, в камък, но и един от важните подземни духове в древногръцкия пантеон… специфична категория, известна като хтонични чудовища.

„В дворец потънал надълбоко влезте…

защото там, в тъмата, хтоничното чудовище очаква…“

„Тя сочи пътя“ — осъзна Лангдън и се втурна по пътеката. Брюдер едва смогваше да не изостава, докато Лангдън се движеше на зигзаг в тъмното, следвайки указателните знаци. Накрая се озова на малка наблюдателна площадка недалеч от дясната стена на цистерната.

Пред него се разкриваше невероятна гледка.

От водата се издигаше колосален изваян мраморен блок — главата на Медуза с гърчещи се змии вместо коси. А най-странното бе, че главата беше поставена наопаки.

„Обърната като прокълнатите“ — помисли Лангдън, представяйки си „Карта на Ада“ от Ботичели и грешниците в Злите оврази.

Брюдер стигна задъхан при парапета до Лангдън и зяпна потресено преобърнатата глава на чудовището.

Лангдън подозираше, че главата, която сега служеше за постамент на една от колоните, вероятно е била взета отнякъде и използвана тук като евтин строителен материал. Причината да е обърната, несъмнено се дължеше на суеверието, че тази позиция ще я лиши от злите й сили. Въпреки това Лангдън не можеше да се отърси от връхлетялата го буря от плашещи мисли.

„Дантевият «Ад». Краят. Центърът на земята. Където гравитацията се обръща. Където горе става долу.“

Настръхнал от лоши предчувствия, Лангдън присви очи през червеникавата мъгла около главата на чудовището. Повечето змии в косата на Медуза се намираха под водата, но очите й бяха над повърхността и бяха обърнати наляво, загледани над лагуната.

Лангдън боязливо се наведе над парапета и завъртя глава, за да проследи погледа на статуята към познатия пуст ъгъл на потъналия дворец.

И го позна моментално.

Това беше мястото.

Кота нула на Зобрист.