Дан Браун
Ад (60)

57.

Peccatum… Peccatum… Peccatum…

Седемте букви, изписани върху гърба на смъртната маска на Данте, незабавно насочиха мислите на Лангдън към текста на „Божествена комедия“. За момент той се върна на сцената във Виена, където изнасяше лекцията си „Божественият Данте — символите на ада“.

— Така се спускаме — проехтя гласът му от високоговорителите — през деветте кръга на ада до центъра на земята, за да се озовем лице в лице със самия Сатана.

Лангдън сменяше диапозитиви, показващи триглави Сатани от различни произведения на изкуството — Картата на Ботичели, мозайката от баптистерия във Флоренция и ужасяващия черен демон на Андреа ди Чоне, чиято козина бе изцапана с алената кръв на жертвите му.

— Заедно — продължи Лангдън — ние се спуснахме по търбуха на Сатаната, преобърнахме се с промяната на гравитацията и излязохме от мрачния подземен свят… за да видим отново звездите.

Превъртя диапозитивите, докато не стигна до едно изображение, което вече бе показал — прочутия стенопис на Доменико ди Микелино от Дуомо, на който беше изобразен облеченият в червена роба Данте, застанал пред стените на Флоренция.

— И ако се вгледате по-внимателно… вие също ще видите звездите.

Посочи обсипаното със звезди небе над главата на поета.

— Както виждате, небето е представено като седем концентрични сфери около Земята. Тази структура на рая е замислена да отразява и уравновесява деветте кръга на подземния свят. Както вероятно сте забелязали, числото девет е постоянно срещана тема за Данте.

Замълча, отпи глътка вода и остави слушателите да си поемат дъх след мъчителното им спускане и излизане от ада.

— И тъй, след като понесохте ужасите на преизподнята, сигурно горите от вълнение и желание да продължите към рая. Уви, в света на Данте нищо не е така просто. — Той въздъхна драматично. — За да достигнем рая, всички ние трябва — в пряк и преносен смисъл — да изкачим планина.

И посочи стенописа на Микелино. На хоризонта зад Данте се виждаше конусовидна планина, издигаща се в небето. По нея минаваше спирален път, който правеше девет обиколки и се изкачваше на все по-тесни тераси към върха. Голи фигури вървяха с мъка нагоре, изтърпявайки по пътя различни наказания.

— Представям ви връх Чистилище — обяви Лангдън. — За съжаление това изтощително изкачване през деветте пръстена е единственият път от дълбините на ада към славата на рая. По този път можете да видите каещите се души, които плащат съответната цена за всеки свой грях. Завистливите трябва да се изкачват със зашити очи, за да не ламтят; горделивите мъкнат на гърбовете си огромни камъни, за да се превиват смирено; лакомниците вървят без храна и вода, измъчвани от ужасен глад; а сластолюбците трябва да преминат през горещи пламъци, за да се пречистят от страстите си. — Той замълча. — Но преди да получите огромната привилегия да изкачите тази планина и да се пречистите от греховете си, трябва да говорите с този.

И смени диапозитива с увеличен детайл от стенописа. Крилат ангел седеше на трон в подножието на чистилището. Каещи се грешници чакаха на опашка в краката му да бъдат допуснати до пътя. Странно, но ангелът държеше дълъг меч, с чийто връх като че ли намушкваше в лицето първата душа на опашката.

— Кой знае какво прави този ангел? — попита Лангдън.

— Наръгва грешния в главата? — предположи някой.

— Не познахте.

— Тогава в окото? — обади се друг.

Лангдън поклати глава.

— Други предположения?

— Пише върху челото му — твърдо каза някой от задните редове.

Лангдън се усмихна.

— Май някои са чели Данте внимателно. — Отново махна към диапозитива. — Наистина изглежда така, сякаш ангелът наръгва горкия нещастник в челото, но това не е така. Според текста на Данте ангелът, който пази Чистилището, изписва с меча си нещо върху челата на душите, преди да ги пусне. Естествено, ще попитате какво точно изписва.

Замълча драматично.

— Колкото и да ви е странно, той изписва една-единствена буква… която се повтаря седем пъти. Някой знае ли коя буква изписва ангелът върху челото на Данте?

— P! — извика глас от публиката.

Лангдън се усмихна.

— Да. Буквата P. Тя е съкращение на peccatum, което на латински означава „грях“. И това, че е изписана седем пъти, означава, че става дума за Septem Peccata Mortalia, известни също като…

— Седемте смъртни гряха! — извика някой друг.

— Точно така. И тъй, вие можете да се освободите от греховете си, единствено като се изкачите през всички кръгове на чистилището. На всеки нов кръг един ангел изтрива една от буквите, докато не изкачите върха с чисто чело… и чиста от всякакви грехове душа. — Той намигна. — Мястото неслучайно се нарича чистилище…

Изтръгна се от мислите си и погледна Сиена, която се взираше в него над кръщелния купел.

— Седемте P-та? — каза тя, с което го върна в настоящето, и посочи смъртната маска на Данте. — Нима искаш да кажеш, че това е послание? Което ни казва какво да правим?

Лангдън бързо й обясни представата на Данте за чистилището, за това как буквите представляват седемте смъртни гряха и как могат да се изтрият от челото.

— Ясно е — заключи той, — че фанатичен почитател на Данте като Бертран Зобрист е бил запознат със седемте P-та и с процеса на изчистването им от челото като начин за продължаване към рая.

Сиена го погледна със съмнение.

— Значи смяташ, че Бертран Зобрист е написал буквите, защото иска… буквално да ги изтрием от маската ли? Това ли трябва де направим според теб?

— Знам, че…

— Робърт, дори да изтрием буквите, с какво ще ни помогне това? Просто ще се окажем с абсолютно чиста маска.

— Може би. А може би не. Мисля, че тук е скрито нещо друго. — Той посочи маската. — Помниш ли как ти казах, че обратната страна е по-светла заради неравномерното стареене?

— Да.

— Възможно е да съм сгрешил — рече той. — Разликата в цвета изглежда прекалено голяма, за да се дължи на стареенето, а и текстурата от задната страна има зъби.

— Зъби ли?

Лангдън й показа, че гипсът отзад е много по-груб от този отпред… а също и по-зърнест, като шкурка.

— В света на изобразителното изкуство тази текстура се нарича зъби. Художниците предпочитат да рисуват върху подобна леко грапава повърхност, защото боята хваща по-добре.

— Не разбирам.

Лангдън се усмихна.

— Знаеш ли какво е гесо?

— Разбира се. Художниците го използват като основен грунд и… — Тя млъкна, явно досетила се какво има предвид.

— Именно — рече Лангдън. — Използват гесо, за да получат чисто бяла грапава повърхност, а понякога и за да покрият стари картини, ако искат да преизползват стената или платното.

Сиена се развълнува.

— И мислиш, че Зобрист може би е покрил гърба на смъртната маска с гесо ли?

— Това би обяснило грапавината и по-светлия цвят. А също и защо той иска от нас да изтрием седемте P-та.

Последните му думи като че ли озадачиха Сиена.

— Помириши — каза Лангдън и вдигна маската към лицето й като свещеник, даващ свето причастие.

Сиена се намръщи.

— Нима гесото мирише като мокро куче?

— Не всяко. Обикновеното гесо мирише като креда. Акрилното гесо мирише като мокро куче.

— Което означава…?

— Което означава, че е разтворимо във вода.

Сиена наклони глава и Лангдън почти долови как колелцата в главата й се въртят. Погледът й бавно се премести върху маската и после рязко се върна отново върху него. Очите й се разшириха.

— Мислиш, че под гесото има нещо, така ли?

— Това би обяснило много неща.

Сиена незабавно хвана шестоъгълния дървен похлупак на купела и го избута донякъде. Взе ленена кърпа, потопи я в кръщелната вода и я подаде на Лангдън.

— По-добре да го направиш ти.

Лангдън постави маската с лицето надолу върху лявата си длан и взе мократа кърпа. Изстиска я и започна леко да допира с нея задната част на челото на Данте, за да навлажни мястото със седемте калиграфски P-та. След като го направи няколко пъти, топна плата във водата и продължи. Черното мастило започна да се размазва.

— Гесото се разтваря — каза той развълнувано. — Мастилото се маха.

Докато изпълняваше процедурата за трети път, Лангдън заговори с благочестив и сериозен монотонен глас, който отекна в баптистерия:

— Чрез кръщението Господ Исус Христос те освободи от грях и те въведе в нов живот чрез водата и Светия Дух.

Сиена го зяпна, сякаш се беше побъркал.

Той сви рамене.

— Стори ми се уместно.

Тя завъртя очи към тавана и отново насочи вниманието си към маската. Лангдън продължаваше да добавя вода и оригиналният гипс постепенно започна да се появява; жълтеникавият му цвят отговаряше повече на онова, което би очаквал Лангдън от артефакт на такава възраст. Когато изчезна и последното „Р“, той подсуши мястото с чиста кърпа и поднесе маската към Сиена, за да може да я разгледа.

Тя ахна.

Точно както Лангдън беше очаквал, под гесото наистина имаше нещо — втори пласт калиграфски изписан текст. Буквите бяха изписани направо върху светложълтата повърхност на оригиналния гипс.

Този път обаче буквите образуваха дума.