Дан Браун
Ад (16)

13.

Изправен пред прозореца на кухнята с прикован в хотела оттатък улицата поглед, Робърт Лангдън беше обзет от паника. Жената с пънкарската прическа току-що бе влязла, но професорът не можеше да проумее откъде е научила адреса.

Освободилият се в кръвта му адреналин отново наруши мисловните му процеси.

— Нашите власти са я пратили да ме убие?!

Сиена също изглеждаше поразена.

— Робърт, това означава, че и първото нападение срещу тебе в болницата е по нареждане на американските власти. — Тя отиде да провери дали вратата на апартамента е заключена. — Ако вашето консулство има нареждане да те убие… — Не довърши мисълта си, но нямаше и нужда. Самото заключение беше ужасяващо.

„Какво съм направил, по дяволите? Защо ме преследват властите на собствената ми страна?!“

Лангдън отново чу в ума си думите, които явно бе произнесъл при появата си в болницата.

„Варвари… варвари…“

— Тук не си в безопасност — каза Сиена. — И двамата не сме в безопасност. — Тя посочи хотела оттатък улицата. — Онази жена ни видя да бягаме от болницата заедно и съм сигурна, че вашите власти и полицията вече проверяват коя съм. Апартаментът ми е нает под друго име, но накрая ще ме разкрият. — Кимна към контейнера на масата. — Трябва да го отвориш. Веднага!

Лангдън погледна титановия цилиндър. Виждаше единствено символа за биологична опасност.

— Каквото и да е съдържанието му, сигурно има идентификационен код, обяснителен стикер, телефонен номер, каквото и да е — продължи Сиена. — Нужна ти е информация. На мен ми е нужна информация! Вашите власти убиха мой приятел!

Мъката в гласа й откъсна Лангдън от размислите му и той кимна. Знаеше, че е права.

— Да, аз… много съжалявам. — И щом отново каза тези думи, потръпна. Обърна се към контейнера на масата, питаше се каква информация може да е скрита в него. — Адски е опасно да го отворим.

Сиена се замисли за миг.

— Каквото и да има вътре, трябва да е изключително добре обезопасено, сигурно в нечуплива плексигласова епруветка. Този контейнер е само външна опаковка, осигуряваща допълнителна безопасност при пренасяне.

Лангдън погледна през прозореца към черния мотоциклет. Жената още не беше излязла, но скоро щеше да установи, че него го няма вътре. Той се зачуди какъв ще е следващият й ход… и с колко време разполагат преди тя да заблъска по вратата на апартамента.

Взе решение. Вдигна титановия цилиндър и неохотно постави палеца си върху биометричния четец. След малко контейнерът изпиука и високо изщрака.

Преди устройството да се самозаключи, Лангдън завъртя двете половини една срещу друга. След четвърт оборот цилиндърът изпиука повторно. Жребият беше хвърлен. Дланите му се изпотиха, ала той продължи въртенето. Имаше чувството, че отваря скъпоценна руска матрьошка, само че нямаше представа какво ще изскочи отвътре.

След пет завъртания двете половини се разделиха. Професорът дълбоко си пое дъх и внимателно започна да ги раздалечава. Разстоянието помежду им се разшири и той извади отвътре пенокаучукова опаковка и я сложи на масата.

„Е, да става каквото ще.“

Разви предпазливо опаковката и най-после видя какво е скрито вътре.

Сиена впери очи в съдържанието на контейнера и озадачено наклони глава настрани.

— Определено не е каквото си мислех.

Робърт очакваше да открие някаква епруветка с футуристичен вид, но съдържанието на контейнера в никакъв случай не можеше да се нарече модерно. Явно направен от слонова кост, украсеният с богата резба предмет беше голям приблизително колкото пакетче бонбони „Лайф Сейвърс“.

— Изглежда древно — каза Сиена. — Някакъв…

— Цилиндричен печат — осведоми я Лангдън и най-после си позволи да въздъхне.

Създадени от шумерите през 3500 г.пр.Хр., цилиндричните печати бяха предшественици на дълбокия печат. В покрития с декоративни изображения кух цилиндър се вкарваше ос, така че „барабанът“ да може да се върти като съвременен бояджийски валяк по мокра глина или теракота, отпечатвайки повтарящи се ленти от символи, образи или текст.

Този печат несъмнено беше изключително рядък и ценен и все пак Лангдън не можеше да си представи защо е заключен в титанов цилиндър като някакво биологично оръжие.

Огледа го и видя, че изображението е особено страховито — триглав рогат дявол, който едновременно изяждаше трима души, по един във всяка уста.

„Много мило.“

Погледът му се насочи към седемте латински букви, гравирани под дявола. Калиграфски изписаната дума беше огледална, подобно на всички текстове върху печатарските валяци, но професорът не се затрудни да я прочете — SALIGIA.

Сиена се вторачи с присвити очи и също прочете надписа.

— Saligia?

Лангдън кимна. Побиха го тръпки, щом чу думата, произнесена на глас.

— Това е латинска мнемоника, създадена през Средните векове от Ватикана, за да напомня на християните за седемте смъртни гряха. Saligia е акроним от superbia, avaritia, luxuria, invidia, gula, ira и acedia.

Сиена се намръщи.

— Горделивост, скъперничество, похотливост, завистничество, чревоугодничество, гняв и леност.

— Знаеш латински?! — впечатли се той.

— Възпитана съм като католичка. Знам греховете.

Лангдън успя да се усмихне и отново насочи вниманието си към печата. Не преставаше да се чуди защо е бил заключен в контейнера, като че ли е нещо опасно.

— Отначало си помислих, че е от слонова кост — каза Сиена. — Но всъщност е от обикновена кост. — Тя премести предмета под слънчевата светлина и посочи линиите по повърхността му. — При слоновата кост се наблюдава ромбовидна решетка от прозрачни набраздявания, докато набраздяванията при обикновените кости са успоредни и има по-тъмни ямички.

Робърт вдигна печата и го разгледа по-отблизо. Върху шумерските печати имаше примитивни фигури и клинописни текстове. Образите тук обаче бяха много по-сложни. Средновековна изработка, предположи той. Нещо повече, изображенията предполагаха смущаваща връзка с неговите халюцинации.

Сиена го наблюдаваше загрижено.

— Какво има?

— Повтаряща се тема — отвърна Лангдън и посочи една от гравюрите. — Виждаш ли този триглав дявол, който изяжда трима души? Този образ е бил широко разпространен през Средновековието — свързан е с Черната смърт. Трите усти символизират чумата, която светкавично поглъща населението.

Лекарката погледна тревожно символа за биологична опасност върху контейнера.

Робърт с огромна неохота посочи още една връзка — тази сутрин алюзиите с чумата явно бяха повече, отколкото му се искаше да признае.

— Думата saligia означава греховете на цялото човечество… които според средновековната религиозна доктрина…

— … са причината Бог да накаже света с Черната чума — довърши Сиена.

— Точно така. — Лангдън замълча, за миг изгубил нишката на мисълта си. Тъкмо беше забелязал нещо, което му се стори странно. През кухата вътрешност на цилиндричния печат обикновено можеше да се гледа като през тръба, но отворът на този цилиндър бе запушен. „В костта е пъхнато нещо.“ Краят на цилиндъра отразяваше светлината и лъщеше.

— Вътре има нещо — каза той. — И като че ли е стъклено. — Обърна цилиндъра наопаки, за да провери другия край, и вътре изтрака нещо малко, претърколило се като сачма в тръба.

Робърт се вцепени и чу, че до него Сиена тихо ахна.

„Какво беше това, по дяволите?!“

— Чу ли този звук? — прошепна младата жена.

Лангдън кимна и предпазливо надникна в цилиндъра.

— Отворът като че ли е запушен с… нещо метално. — „Може би капачка на епруветка?“

Сиена се отдръпна.

— Изглежда ли… счупено?

— Май не. — Той внимателно обърна костта, за да разгледа стъкления край. Изтракването се повтори. След миг стъклото в цилиндъра реагира напълно неочаквано.

Засия.

Сиена се ококори.

— Стой, Робърт! Не мърдай!