Дан Браун
Ад (31)

28.

На половин километър на изток Вайента спря мотоциклета си. Бе влязла в стария град през Понте але Грацие и след това зави към Понте Векио — прочутия пешеходен мост, свързващ двореца Пити със стария град. Заключи каската си на мотоциклета, мина по моста и се смеси с подранилите туристи.

От реката духаше хладен мартенски вятър, рошеше късата щръкнала коса на Вайента и й напомняше, че Лангдън знае как изглежда. Тя спря на една от многото сергии на моста, купи си бейзболна шапка с надпис „Amo Firenze“^[1] и я нахлупи над лицето си.

Приглади коженото си яке върху пистолета и зае позиция близо до средата на моста — облегна се небрежно на една колона с лице към двореца Пити. Оттук можеше да наблюдава всички пешеходци, прекосяващи Арно и влизащи в сърцето на Флоренция.

„Лангдън се движи пеша — помисли си тя. — Ако намери изход, различен от Порта Романа, този мост е най-логичният му маршрут към стария град.“

Чу вой на сирени от запад, откъм двореца Пити, и се зачуди дали това е добра или лоша новина. Дали още го търсеха? Или вече го бяха хванали? Напрегна слух, за да разбере какво се случва, и тогава се разнесе нов звук — пронизително бръмчене над главата й. Очите й инстинктивно се обърнаха към небето. Веднага го забеляза — малък хеликоптер с дистанционно управление, който се издигна бързо над двореца и после се спусна на сантиметри от върховете на дърветата към североизточния ъгъл на парка Боболи.

Усети прилив на надежда. Щом разузнавателният хеликоптер още беше във въздуха, значи Брюдер все още не бе открил Лангдън.

Хеликоптерчето очевидно разузнаваше какво става в североизточния ъгъл на парка, който бе най-близо до Понте Векио и мястото, на което се намираше Вайента, и това я окуражи още повече.

Ако Лангдън се бе изплъзнал на Брюдер, значи определено се движеше в тази посока.

Изведнъж хеликоптерът се сниши рязко и изчезна от погледа на Вайента зад високата стена. Тя все още го чуваше как обикаля някъде над дърветата. Очевидно бе открил нещо интересно.