Дан Браун
Ад (6)

3.

Седемдесет и два метровата луксозна яхта „Mendacium“^[1] пореше утринната мъгла, която се стелеше над спокойните вълни на Адриатическо море на осем километра от италианския бряг. Тъмносивият цвят на аеродинамичния корпус й придаваше отблъскващия вид на военен кораб.

С цена над 300 милиона щатски долара, яхтата разполагаше с обичайните удобства — джакузита, басейн, киносалон, подводница и хеликоптерна площадка. Тези луксове обаче изобщо не интересуваха собственика й, който я беше купил преди пет години, незабавно разчиствайки всички тези места, за да ги превърне в електронен команден център, изолиран с олово.

Отбранителните сили на кораба се състояха от малък отряд обучени в армията бойци, две системи за засичане на ракети и арсенал от най-модерните оръжия на света. Като се прибавеше и останалият поддържащ персонал — готвачи, чистачи и обслужване — общият брой на екипажа надхвърляше четирийсет души. „Mendacium“ всъщност представляваше подвижна офис сграда, от която собственикът управляваше своята империя.

Подчинените му го наричаха Ректора.

Беше недорасляк с почерняло от слънцето лице и хлътнали очи. Лишената му от внушителност физика и присъщата му прямота напълно подхождаха на човек, спечелил огромно богатство, осигурявайки списък от секретни услуги в сенчестата периферия на обществото.

Лепяха му най-различни етикети — бездушен наемник, сподвижник на греха, помагач на дявола — ала Ректора не се смяташе за такъв. Той просто даваше на клиентите си възможност да осъществяват своите амбиции и желания, а че човечеството е греховно по природа не беше негов проблем.

Въпреки хулителите и техните етични възражения моралният компас на Ректора се ориентираше по една неизменна звезда. Неговата репутация, а и самият Консорциум се основаваха на две златни правила.

Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш.

И никога не лъжи клиент.

Абсолютно никога.

В цялата си професионална кариера Ректора никога не беше нарушавал обещание, никога не се бе отмятал от сделка. На думата му можеше да се разчита безусловно и макар естествено да имаше договори, за чието сключване съжаляваше, за тяхното неизпълнение не можеше да става и въпрос.

Тази сутрин Ректора излезе на балкона на корабния салон, отправи поглед към кипящото море и се опита да пропъди безпокойството, което пареше под лъжичката му.

„Решенията от нашето минало са архитекти на настоящето ни.“

Решенията от миналото на Ректора го бяха поставили в положение да се справя с почти всяко минно поле и винаги да излиза победител. Днес обаче, загледан в далечните светлини на сушата, той се чувстваше необичайно напрегнат.

Преди година на същата тази яхта беше взел решение, чиито последици заплашваха да разрушат всичко построено от него. „Съгласих се да предоставя услуги не на когото трябва.“ Навремето нямаше как да го знае и все пак сега тази грешка вдигаше буря от непредвидени предизвикателства и го принуждаваше да прати най-добрите си агенти със заповед да направят „всичко необходимо“, за да предотвратят преобръщането на неговия клатушкащ се кораб.

В момента Ректора чакаше да се обади един от агентите му.

„Вайента“ — помисли си той и си представи жилестата специалистка с пънкарска прическа. Вайента, която досега му служеше безупречно, снощи беше допуснала грешка с ужасяващи резултати. Последните шест часа бяха пълен хаос — отчаян опит за овладяване на положението.

„Вайента твърди, че грешката й се дължи просто на лош късмет — на ненавременното гукане на гълъб.“

Само че Ректора не вярваше в късмета. Напротив — правеше всичко, за да елиминира случайността, да ликвидира шанса. Неговата специалност беше пълният контрол — предвиждане на всяка възможност, предусещане на всяка реакция и извайване на действителността с оглед на желания резултат. Професионалната му история представляваше образец за успех и секретност, с които вървеше изумителна клиентела — милиардери, политици, шейхове и дори цели правителства.

На изток първите багри на утрото започваха да засенчват най-ниските звезди на хоризонта. Ректора стоеше на палубата и търпеливо чакаше съобщение от Вайента, че операцията й е протекла точно по плана.