Джон Лескроарт
Вина (46)

46

Кристина почти отмени срещата.

Времето беше ужасно. Гъста мъгла, мокър вятър със скорост шейсет километра в час, температура около пет градуса.

На всичкото отгоре бебето рита цяла нощ. Успя да поспи едва три часа и бе напълно изтощена.

Част от нея искаше изобщо да не беше ходила при Сам вчера. Това по някакъв начин задвижи нещата, накара я да се чувства така, все едно е предала Марк. Но за да живее с него, бе започнала всеки ден да се учи как да преодолява страха.

Понякога Марк не се държеше заплашително. Отиваше в кабинета си — една стая и приемна на шестия етаж на „Ембаркадеро“, номер 1. Към обяд се обаждаше да види как се чувства тя. Често отсъстваше от кабинета си следобед. Кристина не го питаше къде ходи.

Играеше голф, поддържаше формата си със скуош, ходеше на обяд с познати бизнесмени. Светът му не бе свършил. За обективния наблюдател Духър се беше върнал — почти — към нормалната си, очарователна и самоуверена същност.

От последното им скарване обаче между тях се издигна стена. Тя не можеше да се отърси от чувството, че Марк я е манипулирал така, че да не може да му откаже да я люби.

Страх.

Кристина разбра, че мъглявите й притеснения и съмнения се бяха превърнали в истински ужас. Оттогава сексът беше чест, безличен и толкова груб, че се притесняваше за бебето.

Той й беше съпруг. Трябваше да му има доверие.

Можеше да си тръгне. Ако стане по-лошо, казваше си, щеше да го направи. Щеше да предпази бебето — това беше най-важното.

Но продължаваше да се опитва да бъде справедлива. Всички други приятели на Марк го бяха изоставили. Можеше ли и тя да постъпи така?

Нямаше доверие в себе си, там беше проблемът. Ами ако грешеше? Може би това бе собствената й параноя, хормоните, още един типичен епизод в като че ли целоживотния й поход към проваляне на отношенията й с хората.

Винаги намираше извинение, нали?

Ето защо не можеше да каже на майка си, въпреки че се чуваха три пъти седмично по телефона. Не можеше да признае, че нещо куца в брака й. Тя и Марк бяха щастливи, щастливи, щастливи.

Не можеше и да позволи на родителите й да се усъмнят в Марк. Толкова много се беше старала да ги убеди, че е невинен. Ако този брак пропаднеше, това щеше да убие майка й. А Кристина щеше да изглежда като глупачка в очите на баща си.

Затова вчера реши да говори с човек, когото харесва, макар да знаеше, че гледната точка на Сам едва ли може да се нарече обективна.

И когато разбра, че Сам и Уес живеят заедно, си позволи да се наслади на чувството, че може би по някакъв начин ще получи отговор. Уес би могъл… Но какво би могъл да направи той?

Беше грешка. Знаеше какво ще й каже Уес. И след като го направи, след като нещата стигнат дотам, вече няма да има извинения. Всеки ден можеше да роди. Не му беше сега времето.

Не можеше да го направи. Не можеше да отиде. Ще се обади на Уес да отмени срещата и да каже, че вчера просто е имала лош ден. Точно така.

Тя седна на един от бар столовете до кухненския тезгях, намери номера в указателя и го записа на тестето листчета до телефона. Набра началото на номера, след това спря, затвори и се загледа в мъглата. Бебето я ритна.

По бузата й се стече сълза.

 

 

Уес беше наел офис на Ървинг стрийт и Десето авеню. В сравнение с кабинета му на Норт Бийч този беше последна дума на модата — светло дърво, много прозорци, специално осветление и декоративни растения. Имаше си помощник с компютърна грамотност и на пълно работно време, казваше се Рамон. Дори бе решил, че не е зле да сложи и телефонен секретар.

Фаръл седеше зад бюрото си и се преструваше, че си води бележки. Кристина се бе разположила в коженото кресло и четеше дневника на Даян Прайс. Освен че беше очевидно изтощена, според Уес изглеждаше — колкото и да беше учудващо — превъзходно. Беше с дънки, захабени боти и тежък черен пуловер с качулка.

Реши, че Сам е права и Духър наистина не я бие, въпреки че — какъвто си беше безчувствен — май щеше да е по-добре да е така. Знаеше, че Кристина е силна, интелигентна и достатъчно осъзната, за да не приеме нещо толкова явно. Ако Духър я удареше, тя щеше да си тръгне.

Но Духър беше прикрит. В това му бе силата.

Позна кога е свършила първата част — където Даян излизаше с Марк на следващата вечер и казваше, че няма търпение.

Кристина го погледна.

— Просто свършва.

— Чети нататък.

Тя мълча дълго време, след като прочете следващите думи на Даян. Прелисти останалите страници, покри ги с ръце и се загледа някъде в пода или малко над него. Беше изцедена.

Фаръл заговори тихо и внимателно.

— Не вярвам, че е написала това специално заради процеса. Мисля, че е автентично.

Кристина клатеше глава, като че ли разговаряше със себе си.

— Нещо се е случило — съгласи се тя.

Той не я насили.

— Както и да е, реших, че трябва да го видиш.

— Защо не ми го показа по време на процеса?

Добър въпрос. Не се гордееше със себе си и това си пролича.

— Първата ми реакция беше, че ако го прочетеш, няма да можеш да я разпиташ толкова добре. След това, когато Флеърти се отказа, знаех, че Дженкинс няма да я призове. Стана излишно.

— Но не и за мен, Уес. Очевидно беше, че с Марк ставаме близки. Ако бях видяла…

— Нямаше да ми повярваш — прекъсна я Уес. — Щеше да го наречеш измама или фалшификат. Помисли си.

Тишина.

— Спомняш ли си, че Майк Рос изобщо не се поддаде на силовата ми атака? Знаеш ли защо? Защото беше сигурен в онова, което бе видял. Гледал е към мястото на Марк и е виждал само въздух там, където би трябвало да е той, ако е бил там, но него го е нямало.

Тя пое дъх и шумно издиша.

— Искаш ли да се срещнеш с Даян? Да говориш с нея? Вече доста добре я познавам. Нищо фалшиво няма в тази жена. Марк я е изнасилил.

Кристина отново започна да плаче, без да издава звук или да помръдва. Уес реши, че моментът е подходящ.

— Искам да ти кажа още нещо, Кристина.

Погледът й беше безизразен.

— В деня на погребението на Шийла, след като всички са си тръгнали, Марк и бившата ми съпруга са правили секс на пода на дневната в твоята къща. Ето колко му е било мъчно.

Тя го прие спокойно, както и останалото, кимна. Шокирана.

Вътрешният телефон на Уес меко звънна. Той вдигна слушалката.

— Казах да не ме пре… Кой е? — Уес въздъхна. — Добре, нека влезе.

 

 

Фаръл стоеше до вратата и я държеше отворена.

Глицки се показа в коридора.

— Съжалявам, че не се обадих, но излязох рано, намерих досието в архива и така или иначе имах път насам. Каза, че ти трябва възможно най-скоро, затова реших да мина.

Фаръл взе папката и го покани.

— Познаваш Кристина, нали?

Без голям успех, тя беше опитала да оправи грима си. Набитото око на Глицки видя размазаната спирала, зачервените очи.

— Прекъсвам ли нещо?

Кристина поклати отрицателно глава и го погледна.

— Не зная какво да правя. Каква е тази папка? И тя ли е за Марк?

— За Виктор Транг. — Фаръл отиде зад бюрото си. — Но ако лейтенантът няма много време, ще ти каже кратката версия.

 

 

Отне му повече от половин час. Глицки дръпна другия свободен стол и седна до Кристина, а Фаръл се подпря на бюрото си. Когато свърши, Ейб разпери ръце.

— Освен ако не повярваш, че Транг разиграва този театър пред майка си и пред приятелката си, създава фалшиви съобщения в собствения си компютър, които напълно съвпадат с часовете, в които Духър наистина му се е обадил, като през цялото време е сигурно, че се е отказал от шестстотинте хиляди долара на Флеърти с надеждата да получи повече… — Изводът се натрапваше.

— Казваш, че Марк е убил и него? — Очите й бяха сухи, с онзи стъклен оттенък, който Глицки бе наблюдавал при освободени заложници. Може би това беше и нейният случай, може би живееше така.

Той кимна.

— Да. Има още нещо, което трябва да знаеш. Не се изнесе на процеса.

— Добре.

— И по Виктор Транг, и по Шийла Духър имаше много специфични ивици кръв. Можеш сама да сравниш снимките. Убиецът и на двамата е изтрил острието в дрехите им. А спомняш ли си Чаз Браун?

Тя кимна.

— Томасино не му позволи да свидетелства.

— Да, точно така. Той разказа за онзи от Виетнам, Андре Нгуен. По време на първия разпит Браун спомена, че съпругът ти е изтрил острието на байонета в дрехите на Нгуен. Ако искаш ми вярвай, но това е самата истина.

Уес пое щафетата.

— И още нещо, Кристина. Радвам се, че и Ейб ще го чуе. От неделя насам девет пъти прерових цялото дело и всичко си беше по правилата. Всичките причини, които Марк ни даде за това, че Глицки го е нарочил — просто бяхме подведени да му повярваме. Добре ни метнаха.

Кристина не беше в настроение да слуша лекция за работата на правосъдната система. Как тя и Уес се бяха оставили да ги подведат. Опъна пуловера си и се изправи.

— Искам да благодаря и на двама ви.

Освобождаваше ги. Взимаше си чантата, сваляше якето си от закачалката.

— Ако решиш да го напуснеш — обади се Уес, — отиди някъде, където няма да те търси. И ни кажи.

Тя кимна, макар че сякаш не бе съгласна. Беше погълната от себе си. Погледна ги колебливо и излезе.

 

 

Фаръл отново се подпря на бюрото.

— И какво ще направи сега?

Глицки сви рамене.

— Сама каза, че няма представа. Ако има здрав разум, ще се махне.

— Не смятам, че въпросът е в разума. Аз самият трудно се справих с този проблем, а тя е и бременна. Мисленето няма да й помогне.

— Надявам се да е поне от някаква полза. Не искам за втори път да ми се обаждат за съпругата на Духър. — Ако Глицки разбираше от нещо, то беше от убийци — първото убийство е най-трудното, ако ти се размине, идва ред на второто. И ако и то ти се размине…

Но думите му разтърсиха Уес.

— Защо ще убива Кристина?

— Не зная. Може би няма да го направи.

— Ала мислиш, че е възможно.

Глицки се изправи, време беше да тръгва. Не му се обсъждаха вероятности. Работата му започваше тогава, когато се случваше нещо конкретно. А предположенията бяха салонна игра. Все пак не искаше да отчуждава Фаръл — можеше и да му потрябва. Поне засега бяха на една страна, а на Глицки му беше хрумнало нещо.

— А пък може и да я убие.

— Защо?

— Защо е убил Нгуен или Транг, или жена си? Не е трябвало да го прави, но го е направил. Какво да мисля тогава? Казвам ти, че това му харесва. Харесва му да те измъчва, да ми натрива носа, да живее с мисълта, че го е направил. А знаеш ли кое най му харесва според мен? Моментът, в който го прави.

Раменете на Фаръл увиснаха, ръцете му се свиха в скута му и той кимна в знак на съгласие.

— Смешното е, че съм го виждал такъв. Ще си кажеш, че е трябвало да се досетя.

— Как си го виждал?

— Как наранява хората — децата си, Шийла, сервитьори, всякакви хора. Когато го правеше, бях сигурен, че по някакъв начин това му харесва. Но после така съжаляваше, започваше да те оплита в мрежите си. — Отвратен от себе си, Уес поклати глава. — Единственото нещо, което трябваше да правиш, за да си приятел на Марк, беше да не му се пречкаш. Да не го ядосваш. Да го оставиш да вземе всичко, което иска. За нас това не беше проблем. Искахме различни неща.

Глицки тръгна към вратата.

— Е, сега знаеш — отбеляза той.

Фаръл взе папката с делото на Транг.

— Искаш ли си го? Не мисля, че Кристина има нужда от него.

— Не. Това е копие. Защо не го разгледаш? Може би острото ти адвокатско око ще забележи нещо, което сме изпуснали. Въпреки че се съмнявам. — Той отвори вратата.

— Ейб, още нещо. Наистина. Има ли нещо, което да направим за нея? С теб имаме еднакви инстинкти — да оставим нещата сами да се оправят — но Сам иска да помогне. Няма да остави нещата така.

Глицки сви рамене, радваше се, че проблемът е на Фаръл, на приятелката му.

— Виж, Уес. Или ще я остави на мира, или няма. Нищо не мога да направя преди това.

— Тази част не я харесвам — намръщи се Фаръл.

— Ако това ще те успокои малко — отвърна Глицки, — аз също.