Джон Лескроарт
Вина (35)

35

Фаръл можеше и да има планове да спи през целия уикенд, но от него го делеше един дълъг следобед.

Дженкинс призова като първи свидетел съдебния лекар Джон Страут. Дългунестият южняк се чувстваше на съдебната скамейка като у дома си и даде безстрастен и пълен отчет по медицинските въпроси около смъртта на Шийла.

Повечето от тях можеха да бъдат признати за верни и от двете страни — съдията щеше да прочете на съдебните заседатели неоспоримите факти около смъртта на Шийла — но обвинителите винаги държаха на присъствието на съдебния лекар, който правеше убийството по-истинско в очите на заседателите и в този случай Фаръл имаше малко, но според него, важно уточнение.

— Доктор Страут. — Умората на Фаръл бе изчезнала. Стоеше в средата на съдебната зала, леко обърнат към съдебните заседатели. — Във вашите показания често споменавате, че предозирането с лекарства е довело до смъртта на Шийла Духър. Вписали ли сте това в официалния ви доклад?

— Разбира се.

— Може ли да погледнем веществено доказателство на обвинението, номер едно — официалния доклад на доктор Страут, Ваша Светлост?

Томасино ненавиждаше това театралничене. Естествено, заседателите можеха да го видят, въпреки че в този доклад имаше и много информация, която не ги засягаше. Но Фаръл искаше да ги накара да се чувстват съпричастни. Докато те си го предаваха един на друг, той продължи:

— Обърнете специално внимание на причината за смъртта, която ще забележите, включва предозиране с лекарства и значително количество медицински жаргон. — Фаръл застана пред Страут. — Докторе, преди няколко дни с вас си поговорихме и вие ми показахте няколко други доклади от други дела, които сте правили през последните месеци, нали така?

— Да.

Дженкинс скочи.

— Няма връзка. Ваша Светлост, каква връзка може да има с причините за настъпила смърт при други случаи?

Томасино бе настроен примиренчески.

— Господин Фаръл, давам ви една минута да се изясните.

Фаръл вписа другите доклади като веществени доказателства на защитата от А до Г и се върна до свидетеля.

— Нека започнем с вида смърт при веществено доказателство А, доктор Страут. Какво пише тук при причина на смъртта, бихте ли прочели на съдебните заседатели?

— Предозиране с лекарства.

Фаръл повдигна вежди, имитирайки Томасино.

— Не е ли вярно, доктор Страут, че във всичките тези доклади причината за смъртта е една и съща?

— Така е.

Удовлетворен, Фаръл кимна и се приближи до свидетеля.

— Добре. — Беше подготвил почвата и се канеше да нанесе удара си.

— Доктор Страут, много ли хора умират от предозиране с лекарства всяка година?

— Стотици.

Томасино се наведе към тях.

— Адвокате, минутата ви изтича.

— Следващият ми въпрос засяга Шийла Духър, Ваша Светлост.

Съдията нетърпеливо кимна.

— Добре, продължавайте.

— С изключение на вида лекарства, различават ли се тези стотици предозирания от това на Шийла Духър?

Фаръл стрелна Томасино с поглед. Поне бе споменал името й.

Но Страут пребледня.

— Не разбирам въпроса. Всеки случай е различен, въпреки че има прилики, ако лекарствата са еднакви. — Той изчака Фаръл да се изясни.

— В стотиците случаи на смърт чрез предозиране с лекарства всяка година има ли обща черта, която да ви насочва към мисълта за убийство, а не, да речем, нещастен случай или самоубийство?

Страут се замисли.

— Не бих казал.

— И конкретно в случая на госпожа Духър имаше ли медицински факт, който посочваше, че е била убита?

— Не.

— Значи, докторе, според вашите показания — поне на мен така ми се струва, поправете ме, ако греша — основаващи се на направената от вас аутопсия, не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не?

— Приемането на толкова много различни лекарства в такова кратко време е затворило дихателния апарат. Вероятно е имала злокачествена хипертензивна реакция, възможна сърдечна аритмия и след това остра хипотензия.

— Извинете, докторе, но според вашето мнение това престъпление ли е, или статия в медицинско списание?

— Възразявам! — Усещаше, че Дженкинс се е изправила. Нямаше нужда да се обръща.

Томасино изръмжа:

— Приема се.

Фаръл хвърли поглед към съдебните заседатели. Знаеше, че когато нещата станат твърде конкретни, не е лошо да се разведри обстановката. Та той беше обикновено момче, свой човек, точно като тези многострадални заседатели. Обърна се пак към Страут.

— Ще повторя въпроса си. Доктор Страут, не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не, нали?

— Необичайно е толкова много лекарства да се приемат за толкова кратко време…

— Извинете отново, докторе, но ми отговорете с „да“ или „не“. Не знаете дали Шийла Духър е била убита, или не, нали?

Страут трябваше да признае.

— Не знам.

— Не знаете дали Шийла Духър е била убита? Така ли твърдите?

— Да.

— Благодаря ви.

 

 

На Аманда не й отне много време, за да разбере, че Уес Фаръл не е такъв, за какъвто го мислеше — скромен интелект, никакви претенции. Беше я победил при встъпителните слова, а сега и със Страут. Реши, че е време да изтъкне някои от своите силни страни, затова се изправи и призова за свидетел сержант Джордж Грендъл.

Грендъл беше служил във флота и въпреки че бе облечен в костюм, продължаваше да се държи като моряк. Изправи се в галерията, тръгна напред с клатушкаща се походка, на свидетелското място изпревари съдебния служител, вдигна ръка и без никакво подканяне се закле да казва истината, само истината и нищо друго, освен истината, и Бог да му е на помощ. Очевидно не му беше за пръв път.

Като се владееше напълно, той кимна на Дженкинс. Седеше изправен, но бе съвсем спокоен. Знаеше, че това може да отнеме време, затова разкопча сакото си, ала не се облегна назад, не кръстоса крака.

В продължение на няколко минути Дженкинс удостовери, че Грендъл е експерт с петнайсетгодишен опит в разследването на убийства и в момента ръководи криминалния отдел в полицейското управление. На местопрестъплението е пристигнал един час след обаждането на 911.

— Вие ли бяхте първия пристигнал полицай?

— Не. Сержант Глицки и Тию от отдел „Убийства“ вече бяха там, както и един лейтенант и един сержант от управлението в Таравал, а също и няколко патрулни коли.

— Те бяха ли открили нещо, свързано с убийството, преди вие да дойдете?

Фаръл знаеше, че Аманда ще използва думата „убийство“ възможно най-често, като по този начин ще се опитва да убеди заседателите в нещо, което не бе в състояние да докаже. Не можеше да й попречи и затова се примири.

— Бихте ли ни казали, сержант, какво открихте на местопрестъплението?

— Първото беше нещо, което не можахме да открием.

— И какво беше то?

— Открихме, че няма следи от влизане с взлом през страничната врата. Или където и да е другаде.

— Няма следи от влизане с взлом?

— Не. Предполагаме, че извършителят е излязъл през страничната врата до алеята, защото там намерихме хирургическата ръкавица и ножа.

Дженкинс ги показа и те бяха вписани като веществени доказателства на обвинението, номер две и три.

— Ножът е същия като другите ножове в кухнята на обвиняемия.

Преди Грендъл дори да си отвори устата, Глицки забеляза движение на съседната маса. За пръв път Кристина се изправи.

— Ваша Светлост, установили сме, че ножът принадлежи на семейство Духър.

Глицки се размърда. Дженкинс не можеше да направи удара си и той й съчувстваше. Това беше първото й дело за убийство с огромна известност и тя не се справяше добре. Мъчеше се да смени посоката, да зададе конкретен въпрос, но като че ли не можеше да направи друго, освен да попита по най-обикновения начин.

— Имаше ли нещо друго особено около тази странична врата?

За щастие Грендъл бе на нейна страна, готов да помага. Той кимна.

— Сержантът от Таравал докладва, че крушката над страничната врата е била отвъртяна, той я завъртял и тя отново светнала. — Технически погледнато това бяха твърдения, основаващи се на слухове, но никой не възрази. — Алармената инсталация също не е била включена. Горе в спалнята госпожа Духър лежеше на леглото.

— Как лежеше?

— На една страна.

— Не по гръб?

— Не, на лявата си страна.

Дженкинс се върна до масата, за да вземе някакви материали и Глицки я окуражи с вдигнат палец.

— Сержант Грендъл, бихте ли разгледали тези снимки от мястото на престъплението и бихте ли ни казали дали ги разпознавате?

Дженкинс му ги подаде и Грендъл се съгласи, че снимките са точни. Съдебните заседатели ги разгледаха. Грендъл продължи — разхвърляните чаршафи и одеялото, липсващите бижута, кръвта. Описа ливидността на рамото на госпожа Духър.

— Сержант, основавайки се на вашия опит, тази ливидност позволява ли ви да пресъздадете сцената на престъплението?

— Да. — Глицки отдавна познаваше Грендъл като приятен и дори забавен събеседник, макар и по особен, полицейски начин. Но в момента този човек приличаше на машина.

— Както каза съдебният лекар, когато човек умира, кръвта се събира в долната част на тялото поради гравитацията.

— Но вие не казахте ли току-що, че тази ливидност се е намирала на горното рамо на госпожа Духър?

— Да.

— И какво означава това?

— Че е била премествана след смъртта си. Обърната.

— И защо?

Фаръл този път се изправи бързо.

— Протестирам, Ваша Светлост. Това са предположения.

Възражението беше прието, но Дженкинс започваше да набира скорост.

— Сержант, когато влязохте в стаята за пръв път, добихте ли впечатление за това, което се е случило там?

Грендъл кимна.

— Да.

— И какво беше то?

— Приличаше на кражба, която е била прекъсната, когато жертвата се е събудила. Имало е борба и тогава крадецът е убил госпожа Духър.

— Но не знаем ли, че госпожа Духър е била вече мъртва, когато е била намушкана?

— Така е. Поради ливидността предположих точно това — била е намушкана след смъртта си.

— Нощницата на жертвата е била отчасти разкъсана, нали?

— Да.

— Завивките са били разхвърляни?

— Точно така.

— А кръвта се е разплискала на леглото и на пода до леглото, нали?

— Да.

— Въпреки че госпожа Духър вече не е можела да се съпротивлява, защото е била мъртва?

Грендъл отново отговори утвърдително и Глицки си помисли, че след тези показания не би трябвало да остане място за съмнение. Всичко бе от ясно по-ясно.

Дженкинс се приближи до масата за бележника си. Погледна в него и още веднъж се обърна към сержанта.

— Господин Грендъл, нека поговорим за друго. Какво направихте с кръвните проби, които открихте на местопрестъплението?

— Изпратих ги за анализ в лабораторията.

 

 

Фаръл знаеше, че в лицето на Грендъл има злонамерен свидетел, но не беше в стила му да пристъпва на пръсти. Стана, пресече съдебната зала и се разположи на около метър от свидетеля. Усмихна му се топло.

— Сержант Грендъл, бих искал да започна със страничната врата, по която вие казахте, че няма следи от влизане с взлом. Никакви следи?

Грендъл кимна.

— Точно така.

— В подробното разглеждане на къщата открихте ли някакви други следи, от които да се съди, че някой е влизал вътре с взлом?

— Не. Който и да е влизал, просто е отворил вратата.

— Значи няма следи някой да е влязъл с взлом. — Фаръл се обърна към заседателите. — Никакви. И никой не се е опитвал да направи така, че да изглежда все едно е имало взлом, нали?

Грендъл не отговори веднага.

— Не знам дали някой се е опитвал.

Фаръл оцени отговора.

— И аз това попитах, нали, сержант?

Кимване.

— Но независимо дали някой се е опитвал, или не, не е изглеждало като опит да се представят нещата за кражба, нали?

— Не.

— Добре, благодаря ви. Нека оставим това засега. — Фаръл се приближи до масата с доказателствата и взе нещо от нея. — Призовавам ви да обърнете внимание на веществено доказателство на обвинението номер две, кухненския нож, за който всички сме съгласни, че принадлежи на обвиняемия и съпругата му. Проверихте ли този нож за отпечатъци?

— Да.

— И какво открихте?

— Отпечатъците на обвиняемия по ножа, както и тези на съпругата му.

— На някой друг?

— Не, само техните.

— Добре. Открихте ли нещо, което да показва, че обвиняемият е държал ножа преди или след като е бил забит в гърдите на жена му? Например имаше ли отпечатъци върху кръвта или кървави отпечатъци?

— Не.

— Нищо, което да покаже, че обвиняемият е използвал този нож като нещо друго, освен като кухненски прибор?

— Не.

— Абсолютно нищо?

Дженкинс се обади:

— Свидетелят вече отговори на въпроса.

Томасино се съгласи с нея.

Фаръл сърдечно кимна и погледна към съдебните заседатели, за да сподели с тях доброто си настроение.

— Добре, сержант, мисля, че стигаме донякъде с всичките веществени доказателства, открити на местопрестъплението. Сега бих искал да ви попитам за хирургическата ръкавица. Веществено доказателство на обвинението номер три, намерено извън къщата до страничната врата, по която нямало следи от влизане с взлом. Подложихте ли тази ръкавица на лабораторен анализ?

— Разбира се.

— Разбира се. И какво открихте? Отпечатъци?

— Не. Отпечатъци нямаше. По гумата отпечатъци не остават. Но открихме петънца от кръвта на госпожа Духър.

— Само от нейната кръв?

— Да.

— Много кръв?

Грендъл поклати глава.

— Не бих казал. Няколко капки, пръснати и размазани.

— Но отново нищо, което да свързва това веществено доказателство с обвиняемия. Нищо, нали?

— Да, така е.

— Прекрасно! — Фаръл жизнерадостно преплете ръце, очарован от отговорите на сержанта до този момент.

— Сержант, обикновено полицаите не употребяват ли такива ръкавици, когато разглеждат местопрестъпления?

Дженкинс възрази, но Томасино не се съгласи с нея и Грендъл трябваше да отговори.

— Да, понякога.

— Точно като тази?

— Понякога да.

— Понякога, хм. Значи вие лично имате достъп до такива ръкавици?

— Възразявам! Ваша Светлост, сержант Грендъл не е обвиняем.

Но Фаръл също се обади:

— Ваша Светлост, опитвам се да установя, че ръкавицата спокойно може да се е появила в резултат от присъствието на полицаи на местопрестъплението. Абсолютно нищо не е предоставено, което да свързва ръкавицата с обвиняемия.

Томасино кимна и въздъхна.

— Според мен вече го направихте, господин Фаръл. Нека минем нататък.

Фаръл примирено се поклони.

— Сержант, споделихте с нас първоначалните си впечатления от горния етаж на къщата — преди да разберете за ливидността на рамото на госпожа Духър. Мислели сте, че е имало кражба, тя се е събудила и след борба крадецът я е пронизал с ножа. Така ли е?

— Да. — Грендъл се намести на стола, Фаръл бе успял да го накара да изглежда неспокоен и напрегнат, защото го принуждаваше да дава кратки отговори на прости въпроси. А и още не беше свършил.

— С други думи, според вашето опитно око стаята е изглеждала все едно там е протичала кражба, нали?

— Така ми изглеждаше. Докато не погледнах по-внимателно тялото.

— Направено ли е нещо специално, за да изглежда като кражба?

— Ваша Светлост — изправи се Дженкинс. — Колко пъти ще слушаме един и същи въпрос?

Томасино кимна.

— Хайде да вървим нататък, господин Фаръл. Установихте, че според сержант Грендъл местопрестъплението е имало вид на прекъсната кражба.

— Съжалявам, Ваша Светлост, просто исках да е ясно. — Фаръл се приближи към съдебните заседатели и леко им се поклони в знак на извинение. После се обърна и продължи с мек глас: — Значи, сержант, въз основа на вашето обучение и опит стигнахте до заключението, че човекът, който е инсценирал кражбата, е господин Духър?

Грендъл забави отговора си.

— Бих казал така.

— Искал е да прилича на кражба, затова е оставил страничната врата отворена, за да няма следи от влизане с взлом? Това ли е изводът ви?

— Не знам защо е оставил вратата отворена. Или дали го е направил. Може да е влязъл с ключ.

— Наистина е възможно. И какви доказателства открихте, които показват, че господин Духър, а не някой друг, е направил това?

— Възразявам. Спорен въпрос — обади се Дженкинс.

Такова беше и намерението на Фаръл, затова той не се учуди, когато Томасино я подкрепи. Адвокатът се приближи до свидетелското място с ръце в джобовете на сакото си.

— Само да припомним на съдебните заседатели, сержант, досега установихме, че нито едно от веществените доказателства, намерени на местопрестъплението, по никакъв начин не доказва, че господин Духър е бил там по време на убийството на съпругата си, нали така?

— Не пряко, но…

Фаръл вдигна пръст.

— Не само че не е пряко. Вие дадохте показания, че няма абсолютно нищо. Това бяха и собствените ви думи. След това заключихте, че господин Духър е инсценирал кражба, когато всъщност се е върнал вкъщи, за да убие жена си, но като че ли изобщо не се е постарал да създаде впечатление за влизане с взлом, което със сигурност би помогнало на тази измама. Освен това не е оставил никакви доказателства, абсолютно никакви, които биха подсказали присъствието на друг човек.

— Не, това не е вярно. Имаше кръв.

Фаръл умело изигра облекчение, че Грендъл му е напомнил за този бодлив проблем.

— Ах, да, кръвта, кръвта. Замърсената кръв. Но, разбира се, това не е по вашата специалност.

— Не.

Фаръл бе засегнал Грендъл и сега отново го взимаше на прицел. Щеше да го съсипе.

— Сержант, при внимателния оглед на местопрестъплението трябва да сте открили доста доказателства, че Марк Духър живее в тази къща.

— Разбира се.

— Открихте ли негови пръстови отпечатъци, тъкани от дрехите му, косми и така нататък?

— Да.

— И очаквахте ли да откриете такива неща?

— Разбира се.

Фаръл му се усмихна.

— Едно просто „да“ щеше да свърши работа, сержант, благодаря. А открихте ли нещо, което не очаквахте, свързано с Марк Духър?

— Например?

— Не знам, господине. Аз ви питам, но мога да задам въпроса по друг начин. Открихте ли нещо специфично — на самото място на престъплението или в колата на господин Духър, или в кабинета му, или в последвалите анализи на лабораторните резултати и кръвните проби и така нататък, което, основавайки се на вашето обучение и опит, да ви е довело до подозрение, че Марк Духър е убил съпругата си?

Грендъл не отговори. Фаръл продължи да го притиска.

— И не е ли вярно, че не сте открили никакви веществени доказателства, нито в самата спалня, нито по самия Марк Духър, които да го свържат с това престъпление?

Грендъл мразеше положението, в което се намираше. Лицето му почервеня от потиснат гняв.

— Предполагам, ако вие…

— Сержант! Не е ли вярно, че не сте открили доказателства, които да свързват Марк Духър с това престъпление? Не е ли вярно?

Той го изплю.

— Да.

Още една усмивка.

— Благодаря ви. — С грейнало лице, Фаръл се обърна към Томасино:

— Нямам повече въпроси към този свидетел, Ваша Светлост.