Джон Лескроарт
Вина (17)

17

Земетресението, което разтърси града в пет часа и двайсет и две минути на другата сутрин, не беше толкова разрушително, колкото знаменитият трус през 1989 година — то не разруши моста над залива например, или някоя от магистралите. Все пак, с магнитуд от 5,8 и с епицентър само на два километра навътре в океана северно от Клиф Хаус, то в никакъв случай не бе по-малко опасно. Общо щетите надхвърлиха петдесет милиона долара. Седемдесет и седем човека пострадаха сериозно и бяха принудени да потърсят медицинска помощ, а четирима загинаха.

Барт нещо полудяваше. Скочи върху леглото на Уес и започна да вие. Изобщо не приличаше на онзи интелигентен и чувствителен боксер, за какъвто го смяташе Фаръл, тъй че явно нещо ставаше, но Уес нямаше ни най-малка идея какво ли може да бъде. Той погледна бързо часовника до леглото. Беше пет и деветнайсет. Какво ставаше, по дяволите!

— Барт, Барт! Хайде, момчето ми. Всичко е наред. Всичко е наред.

Но както изглеждаше, Барт знаеше много повече от стопанина си по този въпрос. Уес се опитваше да го хване за нашийника, за да го дръпне по-близо до себе си. Сякаш умира, мислеше си Уес, знаех си, че не трябваше да му давам този агнешки кокал. Точно това е станало — нарязал е стомаха му на парчета.

Той запали лампата, прегърна кучето и започна да му говори тихо и да го гали.

— Моля те, не умирай. Хайде, стой тук, сега ще се обадя…

Бам!

Беше остър вертикален трус, подобен на земетресението в Нортридж, което причини толкова разрушения в Южна Калифорния. Специалистите по-късно установиха, че ударът се е равнявал на скок от метър и половина. Беше цяло щастие, че Фаръл нямаше картини по стените, а и мебелите му бяха сравнително малко, тъй че нямаше какво толкова да пада или да се люлее насам-натам. Барт ужасено излая и с няколко отчаяни движения, които включваха активното участие на зъби и нокти и доста изподраха лицето на Фаръл, той се добра до ъгъла на стаята и продължи да вие.

Осветлението изгасна. Имаше един втори, по-слаб трус. Фаръл се претърколи от леглото и започна да пълзи, за да достигне вратата на спалнята. Там се хвана здраво за касата с двете си ръце, в случай че глъбините отново се разиграеха.

Ръцете му бяха лепкави и потни.

Глицки не бе в състояние да заспи и за да не държи Фло будна, към полунощ се премести да чете на кушетката в дневната. Вземайки пример от баща си Нат, изследовател на Талмуда, от няколко седмици той бе потънал в епическото повествование на Уилтън Барнард „Евангелие“, една история за изчезналата от Новия Завет книга на Матиас. Историята беше отдалечена на светлинни години както от престъпността и политиката в Сан Франциско, така и от семейния му живот. Което беше и целта на занятието.

Най-сетне започна да клюма.

Събуди го не трусът, а Фло, която го викаше. Лампата до него се разби на пода. Летяха искри и се трошаха някакви съдини. Едно от децата — май беше средният, Джейк — също крещеше името му. Боже! Защо останалите мълчаха?

— Ейб!

— Да! Ида.

Следващият трус го отхвърли встрани. Стъпваше с боси крака по счупените парчета. Запали осветлението в малкото преддверие. Нова стъпка, спалнята, лампата. Фло гледаше към него, с огромни и насълзени очи, сякаш виждаше призрак.

Какъвто май би трябвало вече да бъде.

Половинтонният дъбов гардероб, в който бяха закачени дрехите им, подскочи един метър напред в стаята и се стовари върху празната половина на леглото, където обикновено спеше Глицки.

Фло се зарови в прегръдките му. Джейк отново извика отнякъде.

Шийла Духър разтърси съпруга си.

— Земетресение — каза тя, докато се опитваше да достигне с крака пода. Сетне отново го блъсна и извика по-високо: — Марк! Ставай!

Хората казват, че човек не може да свикне със земетресенията, но Шийла бе прекарала в района на залива по-голямата част от живота си и бе преживяла повече от двайсет. Обикновено те раздрусваха пода на сградата, в която се намираш, и после спираха. Имаше и такива… които преди да успеят истински да те уплашат, преставаха. После ти оставаше само да се справиш с последствията.

Марк отвори очи и веднага се ококори в тъмното. Знаеше, че Шийла се е преместила в убежището си до входа при стълбището — за трениран човек като нея това бе фасулска работа. Той също се устреми към своето убежище — четири стъпки до вратата на банята.

— Добре ли си? — чу гласа й.

Последва нов, по-слаб трус. И двамата го изтърпяха — продължи три секунди.

— Добре съм.

За Сам Дънкан, която живееше в седемдесетгодишен тухлен апартамент под нивото на земята, беше твърде голям лукс да си позволи каквито и да било мисли. Навярно Куейл бе по-голям поспалан от Барт или нямаше онази чувствителност за фините движения на земната кора, каквато имат обикновено животните, в състояние да предсказват земетресенията. Във всеки случай Куейл нито изквича, нито изръмжа, нито започна да вие, съобщавайки по този начин за събитието. В първия миг Сам още спеше, после изведнъж почувства, че нещо се движи, че нещо се стоварва около нея в момента, когато все още можеше да реагира — и просто зави главата си, докато стената зад леглото поддаваше и изведнъж рухна върху нея.