Джон Лескроарт
Вина (21)

21

Архиепископ Флеърти отмени останалите си срещи за тази понеделнишка сутрин. Това беше по-важно. Всъщност цялата ситуация започваше да става неуправляема. През почивните дни полицаите бяха обърнали света на Марк Духър с краката нагоре без да открият каквото и да е, което да го свърже с Виктор Транг. Това бе безсъвестно, безотговорно и отвратително.

Затова спартанският му кабинет бе претъпкан с адвокати. Постоянният му съветник Гейб Стокман тракаше по клавиатурата на лаптопа си. През по-голямата част от уикенда той поддържаше връзка с Духър, а сега бяха дошли Марк и неговият адвокат, непознатият за Флеърти Уес Фаръл. Седяха около малката масичка до прозореца, който гледаше към училищния двор, и си наливаха кафе.

— Иска ми се да разбера защо са се спрели на теб, Марк — обади се Флеърти.

Уес Фаръл, новият човек, спря да разбърква кафето си.

— Едно време Марк имаше байонет. Говорил е с Транг. Нямат за кой друг да се хванат, разполагат само с това. А имам и една теория, ако искате да я чуете…

— Точно сега бих изслушал всичко, което звучи логично.

— Глицки. Сержант Глицки. Разбрах, че и вие сте се запознали с него. Че е нападнал и вас.

— Малко силно казано — намръщи се Флеърти. — Нека кажем, че не беше много любезен.

— Както и да е, Ваше Превъзходителство. Поразрових малко при някои мои познати в Съдебната палата. Глицки си има сериозни лични проблеми. Жена му умира. Той прецака последното си разследване, в което отново бе намесен мой клиент. В същото време драпа за повишение и страшно му е нужен успех, около който да се вдигне шум. А кой отговаря за повишенията в полицията? Дан Ригби, който е пешка на кмета, който пък на свой ред си пада малко ляв.

Флеърти го прекъсна:

— Да не ми казвате, че тук е замесена политика?

Стокман вдигна очи.

— Всичко е политика.

Оживен от подкрепата, Фаръл набра скорост.

— Ето как стоят нещата. Деветдесет на сто от подкрепата на кмета идва от черните, от феминистките и от хомосексуалистите, нали така? Ами че и двама от началник-отделите му са обратни. Католическата църква, която моят клиент Марк Духър представлява, е против абортите, против жените свещеници, против обратните…

— Не е точно така — прекъсна го Флеърти. Не му харесваше тази реторика — против това, против онова. Ако Фаръл се заемеше със защитата на Духър, щеше да се наложи да му пооправят речника. Църквата бе в защита на живота, семейството и брака. Тя не беше негативна институция.

Но Фаръл махна с ръка и продължи:

— И значи Глицки е готов да се потруди, за да скофти положението на Марк. Дори и при недостатъчни доказателства, а и това е меко казано, той застава на страната на хората, които могат да го повишат, които ще му пазят задника. Извинете за израза.

Настъпи тишина.

— Възможно ли е наистина това да е причината? — попита Флеърти. — Много е трудно за вярване. Говорим за полицейското управление в един голям град.

Фаръл отпи глътка кафе.

— Говорим за един човек.

Духър вдигна ръка. Гласът му беше хладен.

— Тук не става въпрос за Глицки, Уес. Няма улики, които да ме свързват с Виктор. По това време играех голф. Забравих да кажа на Глицки, че спрях на „Джинива“ да напълня резервоара на път за там. Сглупих като платих в брой. Служителят, който ми взе парите, беше заровил нос в някакъв азиатски вестник и следователно едва ли ще помни мен или колата ми. Или пък който и да е друг. Значи Глицки си мисли, че съм излъгал, но не е така. Дори и да ме е нарочил, някой трябва да ми повярва, че съм невинен. Може би самият областен прокурор. Крис Лок.

Архиепископът осъзна защо цени толкова много Духър. Той имаше ясен поглед върху нещата. Дори и в сърцето на тази буря градеше ясна и ефективна стратегия. Смешно бе да си помислиш, че на Марк Духър може да му се наложи да прибягва до насилие. Беше твърде умен. Можеше да те унищожи, без да те докосне.

— Нека опитаме — кимна Флеърти. — Ще се обадя на Лок, ще му обясня положението. Да видим дали ще може да ни помогне.

 

 

Крис Лок беше първият черен областен прокурор в града и бе силно пристрастен към политиката. Седеше в кабинета си и мислеше за архиепископ Джеймс Флеърти, с когото бе говорил преди малко.

Лок знаеше, че Флеърти оказва влияние върху изборните резултати в Сан Франциско чрез енорийските проповеди, църковните вестници, обществените изяви, посланията до енориашите. Освен това беше наясно, че консерваторите представляват около трийсет процента от гласоподавателите и не играят важна роля при изборите, но бе глупаво съвсем да ги пренебрегва. Въпреки че беше прокурор, Лок бе част от либералния екип на кмета (като всеки заел отговорна изборна длъжност в Сан Франциско), но ако лично подкрепеше архиепископа, може би това щеше да наклони везните в негова полза при някои бъдещи избори. Реши, че си заслужава да рискува и тайничко да се съюзи с мощен консерватор като Флеърти.

Но усещаше, че не става въпрос само за гласовете на избирателите. Беше нещо по-дълбоко, по-непосредствено, нещо, към което имаше слабост — да притежава козове срещу хора с власт. А Флеърти постъпи необичайно — помоли го за услуга. И това си заслужаваше вниманието.

Въпреки че отговаряше за всички съдебни процеси в града, Лок рядко следеше разследванията — това си беше работа на полицията. Прокуратурата се намесваше по-късно.

Но той, разбира се, си имаше източници. Можеше да разбере.

 

 

Арт Драйсдейл седеше зад бюрото си и жонглираше с бейзболни топки. Вече наближаваше шейсетте, но преди да започне да следва право, бе играл около две седмици за „Джайънтс“ и по стената зад него в рамки се намираха най-блестящите мигове от този кратък период.

През последните десетина години той въртеше работата в прокуратурата и Лок му се доверяваше за почти всички административни решения. Областният прокурор слезе до по-малкия кабинет на Драйсдейл, почука на вратата и я затвори зад себе си.

Драйсдейл продължи да жонглира.

— Как го правиш това?

— Кое? Жонглирането ли?

— Не. Защо си мислиш, че ти говоря за жонглирането?

Топките паднаха — туп, туп, туп — в ръката на Драйсдейл и той ги остави на бюрото си.

— Това си е дарба — каза той. — Какво има?

— Какво знаеш за Марк Духър?

Главният заместник областен прокурор знаеше всичко, което можеше да се знае до този момент за Марк Духър. Драйсдейл вярваше в гладката връзка между полицейския участък, прокуратурата и съда. Поддържаше връзка с Ригби, с дежурния съдия, с помощник областните прокурори като Аманда Дженкинс. Знаеше нещата преди официално да се случат, ако не и по-рано. Ако го попитаха, несъмнено би казал, че далновидността му също е дарба.

Затова той разказа историята на Духър. Интересен миш-маш — страховете на Флеърти, тайнственият завой на Духър по „Джинива“ около времето на убийството, байонетът, разпитите на близките на Транг жени, твърде агресивната позиция на Глицки спрямо Левън Коупс, стресът, причинен от болестта на жена му.

— Но все още няма много доказателства?

Драйсдейл поклати глава.

— Не съм чул. Цяла събота и неделя търсиха.

— Флеърти твърди, че Духър е стълб на обществото.

— Стълбовете на обществото също са убивали хора.

— Знаем това, Арт. Но Негово Превъзходителство е на мнение, че Глицки тормози Духър по друга причина.

— Пословичната „друга причина“…

— Искам да кажа, че Флеърти е истински нещастен. Истински нещастен. Освен това се притеснява, че независимо от липсата на доказателства, Глицки ще арестува Духър за убийството на Транг.

Драйсдейл клатеше глава.

— Глицки е железен, Крис. Няма да го арестува без заповед. А щом няма доказателства, значи няма.

— Никакви?

— Никакви. Засега.

— Значи да кажа на архиепископа да не се безпокои.

— Ако нещата не се променят. Но… — вдигна пръст Драйсдейл, — това често се случва.

— Ще го запомня, Арт. Но междувременно — изправи се Лок, — искам да спрем да тормозим човека. Или ще намерим доказателства, или ще го оставим на мира. Разбираме ли се?

— Винаги така сме правили, Крис.

Областният прокурор отвори вратата.

— Знам. Не искам да се нахвърлям на някое добро ченге, което си има проблеми, Арт, но изглежда Флеърти знае, че не разполагаме нито с косми, нито с тъкани, нито с отпечатъци, нито с кръв, нито с байонет. Нямаме и мотив. Прав ли съм?

— Да.

— Хубаво.

След като Лок затвори вратата, Драйсдейл се загледа в нея. После отново взе бейзболните топки. И Крис си има дарба — помисли си той, — знае как да си подбира думите.

 

 

Страховете на Глицки за жена му бяха основателни. След тридневното чистене, последвало земетресението, тя го беше излъгала, че в неделя сутринта се чувства по-добре. Когато Глицки излезе, за да продължи с обиска, Фло си легна.

Тя изпрати трите момчета на кино и им заръча да се приберат чак за вечеря. Знаеше, че медицинската сестра и Нат, бащата на Ейб, ще се върнат едва в понеделник. Мислеше си, че дотогава ще се оправи. Не искаше да притеснява никого, а напоследък само това правеше.

Но тази сутрин не успя да се вдигне от леглото. Сестрата беше при нея. Ейб не отиде на работа и сега заедно с Нат седяха в дневната — прегърбени, с лакти, опрени в коленете.

— Тя прави каквото трябва, Ейбрахам. Може би това чистене й е дошло добре. За душата.

Глицки вече нямаше сили да спори. Почивните дни го бяха изцедили. Часове наред работа без успех. Нямаше и следа от байонета на Марк Духър. От лабораторията щяха да донесат резултатите през следващите няколко дни, но Глицки не се надяваше оттам да изскочи нещо. В гардероба си вкъщи Духър имаше много костюми и десет чифта обувки, но всичките бяха чисти. Същото бе и в кабинета му — по-малко дрехи, но не намериха и едно петънце. В документацията му не пишеше нищо за среща с Транг. Стиковете за голф бяха в багажника му.

И Ейб си беше губил времето с тези дреболии, а не бе стоял при Фло, когато тя бе имала нужда от него, а сега баща му говореше за душата й. Той мислеше за тялото й — как няма да й причинява повече болка, ако по някакъв начин спре да я тормози. Дори, Господ да му прости, да я остави да почива в мир.

— Може би си прав, татко. Може би това е помогнало на душата й.

— Но не си убеден, нали?

Той вдигна рамене.

— Няма значение. Тя го е направила и това я е изтощило. Сега е по-зле.

— Но през тези няколко дни се чувстваше по-добре.

Глицки не искаше да говори. Идеше му да завие към луната, но не желаеше да крещи на баща си, който бе обречен непрекъснато да търси смисъл в живота, обяснение за случайностите на битието.

Телефонът звънна, той вдигна безпомощно ръце, стана и отиде в кухнята.

Беше Франк Батист. Нареждането на Лок бе тръгнало по системата. Ейб го изслуша, благодари и затвори.

— Кой беше? — Баща му стоеше в коридора между кухнята и неговата спалня.

Глицки гледаше в нищото.

— По работа.

— Ако е важно, можеш да тръгваш. Аз ще съм тук. Фло…

— Не — отвърна Глицки. — Просто един случай приключи, нищо повече.