Джон Лескроарт
Вина (16)

16

Е, вярно, че не беше точно папата, но и Глицки не бе в най-добра форма. Архиепископът също беше едра риба.

В началото секретарят на Флеърти излъчваше единствено официална студенина, но след като Глицки му обясни, че му е необходима лична среща с Негово Светейшество, за да разговарят във връзка с убийството на един човек от паството му, мъжът веднага прояви интерес, а после направо се разтопи от любезност и провери как стоят нещата. Флеърти бил зает от два часа, но обедът му бил приключил по-рано, тъй че точно сега си бил в канцеларията. Би ли изчакал за момент Глицки?

Ами става, бе му казал след малко секретарят, ако отиде веднага до Главния офис, архиепископът би могъл да му отдели времето между неговото пристигане и срещата си от два, да речем едни двайсет минути, при положение че Глицки отидеше там възможно най-бързо.

И той се превърна в птица.

 

 

Прозорците бяха отворени и до тях достигаше глъчката на играещите долу деца.

Седнаха на люлеещите се столове. В спартанския офис беше студено. Глицки изобщо не разкопча якето си. В останалата част от стаята бе направен опит да се създаде някакъв минимален комфорт — имаше берберско килимче, разчистено бюро, компютър, столове, снимки на Флеърти с разни непознати, с деца, както и със спортни знаменитости, разпятие, а едната стена бе пълна с книги. Глицки изобщо не бе очаквал такава пълна липса поне на намек за световната значимост на институцията.

Мъжът насреща също го изненада. С черните си панталони, подпетени пантофи, бели чорапи и с ризата си на зелени и бели райета архиепископът повече приличаше на гимназиален учител. Такива очи обаче Глицки не бе виждал. Преливащи от интелигентност. Със способност бързо да пресмятат. И да проникват отвъд видимата страна на нещата.

Но въпреки тези си качества, Флеърти слушаше разсеяно въпросите на Глицки.

— Да не искате да кажете, че Марк Духър ви е казал, че сме имали среща тук, на това място, миналия понеделник, преди една седмица?

— Не ми е казвал такова нещо.

— Добре. Защото такова нещо е нямало.

— Нямали сте среща във връзка с увеличаването на сумата за споразумението, която сте били готови да дадете на господин Транг, така ли да разбирам?

— Имахме такава среща. Само че тя беше преди три седмици. Или даже повече. На нея решихме да не увеличаваме сумата. Останахме на шестстотин хиляди.

Въпросът със споразумението продължаваше да е болезнен. Но Флеърти искаше да изясни нещата.

— Учуден съм. Казахте, че сте разговаряли с Марк, с господин Духър, нали така? И ако той не е споменал за тази среща, откъде тогава знаете за нея?

— От приятелката на Виктор Транг. И от майка му. И двете ми казаха за нея, независимо една от друга. — Глицки почувства, че трябва да разшири малко обяснението. — Разговарях с хората според тяхната заетост. Първи се отзова господин Духър.

— Как изобщо стана така, че направихте връзка между Духър и Транг?

Флеърти явно се стремеше да се покаже като обикновен човек, но си личеше, че е свикнал да заповядва. Глицки се облегна назад и се опита да запази гласа си спокоен.

— Едно от обажданията в отдел „Изчезнали хора“ бе на Духър. Обадили са се той, приятелката и майката. Оттук тръгнах. Духър нищо не е споменавал за срещата, но по същото време чух за нея от други две места. Просто се опитвам да разбера дали се е състояла.

— Защо не се обърнахте пак към Духър?

Глицки се наведе напред и впи очи в събеседника си.

— Ще ме извините, господине, но нали нямате нищо против и аз да задам няколко въпроса? Обикновено така постъпваме при разговорите си.

Архиепископът реагира на думите му с гърлен смях, после се съвзе, каза на Глицки, че съжалява и да продължава нататък. Той млъквал.

— И така, среща е нямало?

— Не. Не и този понеделник вечерта. Нито пък през някоя друга вечер. Както казах, обсъждахме въпроса със споразумението на една от редовните си дневни срещи, свързани с текущата ни работа.

Глицки хвърли едно око на бележките, които си бе водил при разговора с Лили Мартин.

— Никога не сте обсъждали сумата от един милион и шестстотин хиляди?

— По никакъв начин. Марк изобщо не ми е споменавал за подобна сума. Това би било пълна лудост. По дяволите, та и това, което ние предложихме — тези шестстотин хиляди — бяха ненормално голяма сума.

— Но Транг отхвърли предложението ви?

Архиепископът сви рамене.

— Хората са алчни, сержант. Това е един от най-тежките грехове и се обзалагам, че вие също имате представа от неговото широко разпространение.

— И така, какво развитие на нещата очаквахте? Да се стигне до процес?

— Предполагам, че господин Транг щеше да внесе новата жалба и да се стигне до дело. Което той със сигурност щеше да загуби.

— Май всички са на същото мнение. Което ме кара да се чудя защо би постъпил точно по този начин?

Последва ново свиване на раменете.

— Истинска война на нерви, сержант, казано ясно и простичко. В това е цялата работа. Господин Транг очевидно е смятал — предполагам — че нашите джобове са бездънни. Той беше по моя преценка неопитен в тази материя и се е надявал най-вероятно да постигне резултат, като навие гайките докрай. Процесът сам по себе си изобщо не ни плашеше.

— И въпреки това сте били готови да сключите сделка за сумата от шестстотин хиляди долара?

Флеърти студено се усмихна. Поколеба се, раздели кръстосаните си крака и се наведе напред към Глицки.

— В реалния живот, сержант, лъжливото обвинение може да изиграе същата зловеща роля, както и една присъда. Ние бяхме готови да платим някаква сума, за да избегнем подобен развой на събитията.

— Но не и сумата от милион и шестстотин хиляди?

— Не. Дори не и половината от нея, както ви казах.

— Духър споделял ли е някога с вас какво е отношението му към Транг? Имам предвид, в личен план?

— Не.

— Дали е бил настроен положително към него, или е изпитвал неприязън?

— Транг беше от другата страна на барикадата. Не мисля, че са имали някакви контакти извън работата, ако за това говорите. — Флеърти се облегна назад. — Честно, нали не мислите, че Марк може да има нещо общо с тази история?

Глицки насочи показалеца си към архиепископа като дуло на детско пистолетче и каза с колеблива усмивка:

— Пак задавате въпроси, но както и да е, отговорът е, че нямам никаква улика. Във всеки случай смъртта на Транг е добре дошла за Архиепископията…

Флеърти започна да нервничи.

— Сержант, ние постоянно сме обект на съдебно дирене за едно или за друго нещо. Един процес или един скандал, малко или много, не би променил кой знае колко картината. И това е самата Божа истина.

Не че Глицки вярваше на всяка дума, но тази насока на разговора нямаше да го доведе доникъде.

— Добре, един последен въпрос. Може ли да погледна в календара с програмата ви? Да видим какво е било разписанието ви миналия понеделник вечер?

Това преля чашата на търпението на архиепископа и в израза му пролича открито раздразнение. Той кимна отсечено, стана, отиде до вратата и излезе навън. Върна се само след секунда с голяма черна книга, която с подчертано внимание постави отворена в скута на Глицки.

— Говорим за този ден, нали?

— Точно така, господине — погледна надолу Глицки. — Конгрес на Младежката католическа организация. Спомняте ли си мероприятието? До късно ли продължи?

Добрите им отношения бяха отишли по дяволите, това бе съвсем сигурно. Но Флеърти се постара да отговори вежливо.

— Конгресът се проведе в Асиломар, сержант, близо до Пасифик Гроув. Знаете ли го? Намира се на сто и петдесет километра в южна посока оттук. — Той взе книгата и рязко прелисти страницата. — Виждате ли чертата тук, до обяд на следващия ден? Това означава, че съм прекарал там и нощта.

И като в онези вълшебни съвпадения от приказките, помисли си Глицки, точно тогава на вратата се почука. Беше секретарят, който си пъхна главата в стаята и съобщи на Флеърти, че е пристигнал човекът за уговорената в два часа среща.

Глицки си погледна часовника, затвори бележника и се изправи. Разпитът бе приключил. Той протегна ръката си и архиепископът я пое.

— Благодаря ви, господине. Помогнахте ми изключително много.

Ръкостискането на Флеърти беше като менгеме, а очите му бяха добили цвят на стомана.

— Знаете ли, сержант, опитвам се да не обръщам внимание на това, но повечето хора ме наричат поне „Отче“, а някои даже и „Ваше Превъзходителство“.

Глицки процеди през рамо.

— Благодаря ви. Ще го запомня за следващия път.

 

 

Но какво означаваше това?

Най-лесно би било да приеме възможността, че не е имало никаква среща в понеделник вечер. Най-малкото не и между Флеърти и Духър. Защо тогава двете жени — и Лили Мартин, и госпожа Транг — мислеха обратното?

Но чакай — кой казва, че са се срещнали лично в кабинета на Флеърти? Навярно той не е имал възможност да говори с Духър в този час, защото… но не, това означава, че Флеърти в най-добрия случай откровено лъже, а в най-лошия — че е замесен действително в убийството. И макар че Глицки всеки ден се сблъскваше с лъжци, а също и с убийци, не вярваше, че архиепископът би могъл да има някакво участие в този случай. По-скоро не можа да устои на силното си желание да го повърти малко на шиш. Винаги се дразнеше от хората, които смятаха, че говорят направо с Бога.

Беше си взел пирожки и газиран сок от целина и макар и със закъснение хапваше, седнал в колата си, паркирана в началото на една пресечка на Маркет стрийт. Прозорците на колата бяха отворени. Беше доста по-топло, отколкото в кабинета на Флеърти. Във въздуха се носеше остър аромат на кафе. Навярно в някой от ресторантите наблизо хората сами си го печаха.

Той продължаваше да си блъска главата над тази състояла се или не среща. Сега-засега повече бе склонен да смята, че среща не е имало. Не само това, той не вярваше, че Флеърти изобщо е говорил с Духър онази вечер миналия понеделник.

Което не означаваше, че Духър не е разговарял с Транг.

Дали?

Глицки се бореше с тази идея, опитвайки се да я превърне в разумна мисъл — как Транг е написал съобщение на компютъра си и се е направил, че съобщението е от Духър, макар такова нещо да е нямало. Отиваше и по-далеч, като предполагаше, че Транг е пуснал някоя опашата история на майка си и приятелката си: „Вижте сега, аз съм на прага на големия успех, всеки момент ще стана богат и велик. Това може да се случи още в близките дни. Противникът е на път да клекне. Ето за доказателство — съобщенията от техния адвокат. Аз не съм боклук, за какъвто ме мислите всички. Ще направя нещо нечувано“.

Толкова ли невъзможно беше това? Глицки не бе съвсем сигурен. Познаваше много хора — заклети неудачници — които се опитваха да помпат себе си и околните по подобен начин. Може би и Транг е изпитвал нужда да убеди както себе си, така и жените около себе си в собствената си значимост. И когато сделката в края на краищата се е провалила, той отново се е превърнал в жертва. Не е бил виновен той. Шансът не е бил на негова страна, Църквата е била срещу него, по-големите играчи просто са го смачкали.

Но — Глицки отново стъпи на земята — истината беше, че е имало такова предложение. Шестстотин хиляди долара са били сложени на масата и Транг ги е отхвърлил. Щеше ли да направи такова нещо, ако не е бил напълно сигурен, че може да получи повече?

Не. Щял е да приеме предложението.

Което означава — какво?

Че психологическият портрет, в който Глицки бе нарисувал Транг като неудачник, не чини и пет пари. И ако този извод бе верен, в крайна сметка значи Транг е бил наясно, че нещо се е случило с Духър и сделката. Иначе не би захвърлил всичко. Най-вероятно не би се и замислил.

Така че е имало обаждане от страна на Духър. Поне два пъти в рамките на деня. Или дори три пъти.

Почуди се дали би могъл да го докаже. Нямаше кой знае какво основание, но Глицки знаеше, че може да намери съдия, който да му даде разрешение за достъп до записите от телефонните обаждания на Духър под предлог, че има несъответствие в показанията. Макар че ако Духър бе звънял на Транг не от къщи или от службата, всяко друго обаждане бе почти невъзможно да се удостовери — телефонната компания пазеше записите на направените от абоната телефонни обаждания, но не и записите на обажданията, получени отвън.

Сержантът лапна последния залък от пирожката и допи сока. Поне сега имаше правдоподобно извинение да посети пак Духър и да хвърли още веднъж око на снимката от Виетнам, докато е вътре. Може би случайността щеше да поднесен някои нови теми. „Тази сутрин, като попълвах кръстословицата, попаднах на дума със седем букви, започва с «б» и означава пехотински нож. Какво мислиш, че може да е?“

Трябваше да се играе ловко.

 

 

Духър щял да има срещи извън офиса почти през целия следобед, но ако проверял дали са го търсили, секретарката щяла да му предаде за обаждането на сержанта.

Тъй че остатъка от следобеда в сряда Глицки прекара пред бюрото си. Потруди се върху доклада си за убийството във „Вкусен сандвич“. Провери свалените записи на разпитите с трима от свидетелите по случая.

После попълни заповед за достъп до записите на служебните и личните телефонни разговори на Духър. А го чакаше и формуляра за изпита за лейтенант.

Най-пресният случай на убийство включваше регистрацията на взломаджия, който миналата седмица бе умъртвил един седемдесетгодишен старец. Възрастният кореняк бе имал лошия късмет да се събуди посред нощ и да грабне револвера си трийсет и осми калибър, когато чул шума от разбиването.

В пет и десет, напълно скапан от толкова писане, Глицки тъкмо си обличаше якето, за да се прибере вкъщи, когато телефонът му иззвъня. „Това ще е само Марк Духър“, каза си. И позна.

Духър вече бил свободен, но ако ставало дума само за един-два бързи въпроса от страна на сержанта, би могъл да отговори и по телефона, за да му спести пътя. Глицки се чудеше дали наистина има нужда пак да погледне снимката от Виетнам. Щеше да загуби много време. Искаше му се да се прибере вкъщи при семейството си. През целия ден бе работил като луд. Вече не беше млад. Каза, че няколко въпроса по телефона ще му свършат работа.

— Да, говорих с него през деня.

— Повече ли от един път?

— Май да. Така мисля. Защо?

— Като говорихме последния път, не го споменахте.

— Вие попитахте ли ме? Съжалявам. Няма…

— Помислих си, че може да ви се е сторило важно. Да говорите с убития точно преди убийството.

Отсреща не отговориха.

— Можете ли да си спомните за какво разговаряхте?

— Разбира се. Питаше ме за съвет във връзка със стратегията по един друг случай, върху който работеше. Както ви казах, добре се спогаждахме. Мисля, че таеше надежда, че ще му предложа работа при мен във фирмата.

— Не сте обсъждали споразумението във връзка с процеса?

Отново настъпи пауза.

— Доколкото си спомням, не.

— Въпреки че е заплашвал да възбуди делото още на следващия ден при липса на споразумение за цената?

— Ами тогава щяхме да се срещнем в съда. Това е положението при нас, сержант. Тези неща ги бяхме предъвкали. Нямаше какво повече да говорим.

— И не ви се стори напрегнат, притеснен, разтревожен?

— На мен — не. Изглеждаше съвсем нормално.

— Спомняте ли си какъв беше другият случай, онзи, за който е искал съвета ви?

— Разбира се. Ставаше дума пак за споразумение във връзка с лична обида. Сержант, да не би да съм заподозрян?

— По случая се работи — каза двусмислено Глицки. — Опитвам се да възстановя последните часове на господин Транг. — Но защо да не го каже? — Разполагахте ли с байонети като част от въоръжението ви във Виетнам?

Дотук с ловкостта.

— Звучи ми като покана да се обадя на адвоката си.

— Или просто да отговорите на въпроса.

— Да, имах. С байонет ли е бил убит Виктор?

— Така мислим. Байонетът ви продължава ли да е при вас?

— Не. Военните си го прибират обратно, когато ви уволняват.

— Имате ли нещо против да ми кажете къде бяхте миналия понеделник вечерта?

Чу се въздишка, може би дори примесена с гняв.

— Доколкото си спомням, ходих до игрището за голф, после се върнах тук в кабинета си и работих до късно. Сержант Глицки, защо, по дяволите, мислите, че ми е притрябвало да убивам някого, когото и да е, особено пък Виктор, който, както вече споменах, ми беше симпатичен?

— Не съм казал подобно нещо. Просто събирам цялата информация, до която мога да се добера, с надеждата, че от някой храст може да изскочи заек.

— Намеците обаче са доста обезпокоителни.

— Съжалявам за това впечатление. Архиепископ Флеърти си помисли същото.

— Разговаряли сте с архиепископа? За това нещо?

— Той е най-големия ви клиент, нали?

— За момента. Е, и какво?

— А смъртта на Транг означава, че делото се прекратява…

— Смъртта на Транг означава, че госпожа Деп ще си намери нов адвокат, сержант. Само това.