Стив Байн
Дъщерята на меча (9)

9.

Хисами не можеше да погледне към новия тачи, без да се изпълни с гняв. Как можеха онези глупаци да са толкова безполезни? Съпругът й бе пропътувал четирийсет ри, за да се прибере у дома, и въпреки продължителното пътуване никой от онези невежи, нисши, презрени селяци не бе успял да я предупреди за меча. Защо изобщо й трябва да наема шпиони, ако не за да получава информация? Бяха й казали за парите и за разширеното имение; дори броят на конете беше точен. Но мечът — мечът, без който той не би могъл да язди до замъка и който му е бил подарен още преди да получи конете — как така не бяха успели да го забележат?

Тя беше удивена, че съпругът й бе останал толкова спокоен, макар че през цялото време, докато разговорът им се въртеше около оръжието, той бе изглеждал така, сякаш всяка минута ще избухне. И имаше пълното право да бъде ядосан; тя трябваше да е приготвила нишата и стойката за меча още преди Сайто да влезе в селото. Сега щеше да се наложи да вмъкне тайно някой жрец в къщата и да го накара да освети тайно от съпруга й нишата и стойката. Не, реши тя. По-добре да го направи, след като постави новия предпазител, и да му каже, че освещаването е било направено сега, когато мечът наистина е станал негов. Да, родовият герб щеше да е напълно подходящ. И тогава той определено нямаше да се гневи.

Междувременно тя щеше да задели част от новопридобитите коку настрани за наемането на нови шпиони, този път по-способни. Как щеше да се представи като истинска домакиня, ако не узнаваше кои ще са неочакваните гости доста преди появата им? Глупави, невъзпитани мелези! Направо недоумяваше как бе успяла да стигне дотук, използвайки такива некадърници.

Толкова им беше ядосана, че почти пропусна да забележи напрежението на съпруга си. Ездата обикновено го отпускаше — той сякаш бе роден на седло. Но днес определено беше нервен. Дали причината не бе пропускът й да осигури стойка? Но безпокойството му като че ли не беше свързано с нея. Освен ако… да, сигурно това бе причината. Бяха минали почти две седмици откакто беше напуснал дома, а преди да потегли, й бе дошъл месечният цикъл и те не можаха да… Да, вече всичко й беше ясно. Просто бе минало твърде много време.

Лесен проблем, помисли си тя, докосвайки косата си. Щеше да го реши още тази нощ.