Стив Байн
Дъщерята на меча (10)

10.

Песента на цикадите събуди Сайто. Слаб ветрец полъхна през процепа между плъзгащите се хартиени врати, охлаждайки покритите му с пот гърди. До него лежеше голата Хисами, зърната й проблясваха в лавандулов цвят под синкавата лунна светлина. Тя все още спеше дълбоко — но така не можеше да чуе натрапчивия звук.

Незнайно как в песента на цикадите отекваше свистенето на меча на Иназума, който разсичаше въздуха. Сякаш двете мелодии — споменът му за сопрановата песен на меча и цвъртящите цикади навън — се преплитаха в съзвучие. Не можеше да пренебрегне хармонията. Струваше му се невъзможно, но между жуженето на меча и цвърченето в градината съществуваше неестествена прилика. След минута-две той установи, че не може да прекрати нито песента на цикадите, нито нахлуването на спомените, затова се измъкна от леглото. С тихо пошляпване по пода се приближи до вратата. Отмести я настрани, влезе в съседната стая и тихо затвори вратата зад себе си. Когато вятърът нахлу през разширилия се процеп, Хисами леко се размърда, но зарови лице във възглавницата си веднага щом той върна вратата на мястото й.

Красивата певица стоеше върху стойката си в нишата. През един от хартиените прозорци проникваше лунен лъч, който очертаваше копринено сияйно квадратче върху оръжието. Песента на острието отекна в съзнанието на Сайто. Той отиде до нишата и взе сабята в ръце.

Не съществуваше толкова идеален баланс. Безшумно извади оръжието от неподходящата му ножница и го размаха във въздуха. Красиво творение. Иназума наистина бе несравним майстор; нямаше друг ковач на мечове, който да постигне такова равновесие между лекота и сила, каквото Сайто усещаше в ръката си. Тъй като бе още гол, той нямаше къде да закачи ножницата, затова я положи настрани и почтително хвана с две ръце обвитата в плътна коприна дръжка. Красивата певица потръпна в хватката му. Той пристъпи напред и назад, заел бойна поза, слял се с острието на Иназума. Безмълвна стъпка встрани и Сайто изпълни показно париране на удар и разсичане. Острието отново запя и наистина, незнайно как, цикадите съумяваха да цвърчат в съзвучие с него. Сякаш Иназума бе успял да улови пулса на самата природа и да вложи ритъма му в изработения меч. Отблясъците, които лунните лъчи хвърляха върху острието, начинът, по който свистенето му хармонизираше с песента на цикадите — резултатът беше неповторим. Сайто никога през живота си не бе познавал по-съвършено човешко творение.

Чувстваше, че прибирайки меча в недостойната ножница, щеше да опозори оръжието. Но не можеше да остави острието голо върху стойката му. Сайто погледна навън и видя, че луната продължава да виси високо в небето. До изгрев-слънце оставаха часове — часове, преди да може да поръча новата ножница. Той погледна нерешително към захвърления на пода предмет. Един от конете се размърда навън. Коне. Разбира се, помисли си той. Не се ли намираше град Секи само на половин ден езда оттук? Не беше ли Секи дом на най-умелите майстори в страната, когато станеше въпрос за мечове? Ковачи, полировачи, мъже, които заплитаха върви за ръкохватките — Секи бе техен дом. Най-добрите оръжия в света се изработваха в Секи, който се намираше само на шест или седем часа оттук. Сайто вдигна ножницата и прибра тачи в нея.

— Съжалявам — прошепна той, — но тази вечер Красивата певица ще трябва да облече непретенциозно кимоно.

След това се облече тихо и се приготви за пътуването.