Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Съдбовните остриета (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Daughter Of The Sword, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране
alex1343 (2014)
Корекция и форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Стив Байн

Заглавие: Дъщерята на меча

Преводач: Мирела Стефанова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Алианс Принт

Излязла от печат: 13 Юни 2014

Отговорен редактор: Наталия Петрова; Мирослав Александров

Редактор: Вихра Манова

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Мила Белчева

ISBN: 978-954-28-1532-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7024

История

  1. — Добавяне

73.

Два, размишляваше Фучида. Старецът често бе говорил за друг, трети меч, но никога не бе разкривал местонахождението му. Как бе разбрала Оширо къде се намира?

— Фучида-сан? — гласът й звучеше тънко и умолително по телефона.

— Лъжете — отсече той.

— Не лъжа — отвърна с въздишка Оширо. — Името му е Планински тигър.

Значи наистина знаеше за меча. Старецът сигурно й беше разкрил местонахождението му, преди да умре. Какво копеле. Години наред бе обучавал Фучида и през цялото време не му беше разкрил нищо друго, освен едно име.

Американецът вече пътуваше насам. Фучида броеше часовете до срещата им. Дори да държеше Славна победа в ръцете си, той не би могъл да твърди, освен на себе си, че притежава два Иназума; беше просто доставчик, който взема меча от Ямада и го предава на американеца. Но трети меч — това вече променяше нещата. Фучида щеше да е първият човек в историята, който е притежавал едновременно три Иназума, и дори след предаването на Славна победа пак щеше да е първият в историята, притежавал две остриета на Иназума.

И въпреки това пускането на майката си беше рисковано. След това щеше да разполага само със сестрата, а тя бе ценна единствено, докато беше жива. Рано или късно трябваше да я убие. Тя не само бе видяла лицето му, но беше видяла и стриптийз клуба, а след като я бе отвел там, беше чула неща, които той не можеше да й позволи да повтори. Имената на танцьорките, на техния пласьор — хора, които полицията можеше да проследи и чрез тях да залови Фучида. Не, сестрата не биваше да остава жива достатъчно дълго, че да проговори. А без сестрата с какво преимущество щеше да разполага?

Но пък, запита се той, за какво му беше преимущество? Вземи меча на Ямада. Убий сестрата. Изчезни. Само това трябваше да направи. Или да забрави за другите Иназума. Просто да изчезне.

Не. Това бяха най-великите мечове, изковани някога. Човек не може просто да ги забрави. А и трябваше да предаде Славна победа на американеца. Един Иназума в ръката му и още два на няколко крачки от него! Дори Ямада не би могъл да се похвали с това.

Пискливият, пронизителен глас не спираше да звучи в главата му. Един беше достатъчен. Неговата Красива певица. Сиянието й надминаваше всички. Останалите два трябваше да бъдат забравени. Просто изчезни. Убий момичето и изчезни.

Не. Твърде рисковано беше. Трябваше да се оправи с американеца, а това означаваше, че трябва да се сдобие поне с меча на Ямада. А щом ще рискува за един меч, защо да не го направи и за два? Откажи се от майката. Вземи Планински тигър. После се оправи с американеца и спечели богатството си.

„И без това си достатъчно богат“ — не спираше да напява гласът. Имаш мен.

Да. Имаш нея. Но още колко много можеш да спечелиш? Три Иназума на една ръка разстояние. Само един човек в историята може да се похвали, че е държал в ръцете си и трите меча, и това беше самият майстор Иназума. „Трябва да го направя“ — помисли си Фучида. Дължа го на себе си. Дължа го на мечовете.

Настоятелният глас изкрещя: „Не и на мен!“

Дължа го на баща си. На семейното име. На всеки Фучида, който е прекарал живота си, изпълнявайки заповедите на Камагучи.

„Остави семейството си да изгори“ — извика настоятелният глас.

Щях да си спечеля място в историята. Все още мога да го направя. Трябват ми само мечовете.

Забрави мястото си в историята. Мястото ти е до мен.

Фучида стисна юмруци; пластмасата на телефона изскърца в ръката му. „Не — помисли си той. — Съдбата ми е в моите ръце. Трябва да ми позволиш да го постигна.“

„Аз ще се погрижа за теб — извика гласът. — Остави съдбата си на мен.“

И точно в този момент пронизителният пеещ глас отиде твърде далеч.

— Майка ви ще живее — заяви Фучида в телефона. — А вие ще ми донесете мечовете до полунощ.

Мълчание. После:

— Утре в полунощ — каза жената Оширо. — Трябва ми време, за да ги взема.

— Вземете ги до утре на обяд. Ще ви се обадя, за да ви дам място на срещата. Ако видя и едно ченге дотогава, сестра ви ще умре бавно.

 

 

Фучида прекъсна връзката и Марико изпусна дъха, който бе задържала досега. Струваше й се, че беше минал цял час. Лицето й бе изтръпнало и тя дишаше накъсано. Искаше да се разплаче, но потисна порива си: опасяваше се, че може напълно да рухне, ако си позволи дори миг слабост. Вместо да заплаче, тя притисна длани към уморените си, парещи очи и облегна лактите си на масата.

— Не мога да се справя с това — изпъшка.

— Разбира се, че можете — успокои я Шоджи. — Каквото и да ни е подготвила съдбата, ние трябва да го понесем, но вие сте силна. Добре се справяте, скъпа.

— Добре? — Марико дори не си направи труда да вдигне глава. — Уговорих един ненормалник да не убива майка ми. И той ще удържи на думата си, как ли пък не. А сестра ми? Загазила е още повече. Единственото добро нещо тук е, че още не е мъртва — но в замяна на това аз обещах два меча, когато всъщност разполагам само с един. И къде е тук доброто справяне?

Шоджи каза нещо, сигурно няколко окуражителни думи, но Марико не я слушаше. Тя още не беше отворила очи, но се бе облегнала назад, за да освободи ръцете си за действие. Когато притисна телефона към ухото си, един от хората в екипа й вече беше вдигнал.

— Сержант?

Марико не си направи труда да пита кой е.

— Веднага изпрати две коли в къщата на майка ми. Вземете я заедно с един куфар дрехи и я откарайте в токийското управление. Не й позволявайте да ви уговаря да вземате повече от един куфар, иначе ще се опита да помъкне целия апартамент със себе си.

— Сержант, можем да я отведем в защитена квартира. Да не би Фучида да я е заплашил?

— Никаква защитена квартира. Нещо не ми се струва наред. Не мога да кажа със сигурност какво… — Марико замълча и се смъмри наум: Много си уморена. Не можеш да гледаш ясно на нещата. — Не знам какво е — продължи тя, — но нещо не е наред. Фучида не трябваше да знае за наблюдението. Известни са му твърде много неща от това, което правим. Просто я оставете в участъка и не й позволявайте да казва на никого къде отива.

Следващото обаждане беше до майка й. То бе също така сбито:

— Събери един куфар с неща, върви при леля Юмико. Моля те, не задавай въпроси, мамо; просто го направи.

После затвори телефона и отново притисна длани към очите си. Мускулите на очните й ябълки я боляха. Гърлото й дращеше като шкурка, усещаше зъбите си като обвити в найлон. Нуждаеше се от горещ душ и двойна доза приспивателни. Последвани от една седмица на Хаваите. След това може би — може би — щеше да се чувства способна да се заеме със задачите си.

Сега вече й беше почти невъзможно дори да се сдобие със Славна победа нетърсена. В момента мечът се наблюдаваше от собствения й екип, който тя вече не можеше да отзове, след като Фучида бе добавил и последното убийство към бъркотията. Острието на Иназума беше единствената примамка за извършителя на кървавото публично убийство, с която разполагаше ТСУП; лейтенант Ко в никакъв случай нямаше да й го даде. Всяка молба за отмяна на наблюдението щеше да мине през неговото бюро и той щеше да започне да задава въпроси, а Марико не му вярваше. Тук не ставаше дума за обичайния му сексизъм. Тя бе твърде изтощена, за да разбере точно какво, но някакво дразнещо усещане я караше да се съмнява в мотивите му.

А дори да успееше да отмени наблюдението, оставаше проблемът с Планински тигър. Ямада бе споменавал за този меч и преди, но това беше като че ли преди сто години, а и той не бе дал никаква следа към местонахождението му.

— И как, по дяволите, ще се сдобия с тези мечове?

Думите прозвучаха толкова тихо, че дори самата Марико не беше сигурна, че ги е изрекла на глас. Тя бе убедена, че Шоджи-сан не може да ги е чула, но след това си спомни: Шоджи притежаваше изострения слух на сляп човек.

— Струва ми се — каза жената, — че трябва просто да ги поискате.

— О, разбира се. Сигурна съм, че това…

Марико се сепна. Тази жена се беше оказала права за твърде много неща, за да пренебрегва просто така думите й. Затова, вместо да завърши мисълта си, попита:

— Откъде знаехте, че като му предложа мечовете, ще го успокоя?

Шоджи сви рамене.

— Това е в природата му. Силите на съдбата вече тътнат. Човек трябва просто да се вслуша по-внимателно, за да ги чуе.

— Аха. — Глътката хладък чай не направи почти нищо, за да прогони сухотата в гърлото на Марико. — Възнамерявах да говоря с Ямада-сенсей за това. Знаете ли, не исках да поема случая му. Исках да разследвам една сделка с кокаин. Исках да зарежа всичко, за да търся изчезналата ми сестра. Сега разбирам, че кокаиновият ми дилър е ученик на Ямада, той е и човекът, който убива с меч, и на всичкото отгоре е отвлякъл сестра ми. Това не може да бъде наречено съвпадение, нали?

— Да, скъпа.

— А вие — вие говорите такива неща, сякаш знаете как ще се развият събитията. Как е възможно това? Не, знаете ли какво? Дори не искам да научавам. Просто ми кажете какво ще стане.

— Виждам, че силите се сбират заедно, както не са го правили от много години. Виждам как тигърът дебне в своята планина, а пеещата жена се завръща на планината. На върха й има замък, а на хоризонта се виждат вихрите на тайфун. Тайфунът е достатъчно силен, за да унищожи замъка и да убие пеещата жена. Дали тигърът може да защитава от тайфуна, не знам. Всичко зависи от начина, по който тайфунът ще връхлети.

Марико я погледна, доволна, че слепите очи на жената не могат да видят изражението на лицето й.

— Твърде съм изморена, за да вникна в думите ви. Достатъчно съм умна, за да разбера, че Планински тигър има нещо общо с тях, както и Красивата певица. Просто не виждам как ще успея да се сдобия и с двата меча. Лейтенант Ко ще ме разкатае, ако разбере, че съм конфискувала Славна победа нетърсена от наблюдаваната къща. А Ямада-сенсей винаги ми е казвал, че Тигърът е на сигурно място. Твърдеше, че никой не може да се добере до него. Как тогава ще успея да го вкарам в уравнението?

— Както вече споменах — пропя Шоджи, — трябва просто да отидем при собственика му и да го попитаме дали можем да го заемем за малко. Но не можем да го направим, преди да настъпи утрото, а и според мен вие имате нужда от сън. Апартаментът ми се намира наблизо. Не е твърде голям, но винаги можем да разпънем един футон за вас, ако желаете.

Наблизо. Чуждо място, където нямаше да може да заспи дълбоко. На Марико това й се стори като рай.