Стив Байн
Дъщерята на меча (81)

Кратък речник на японските думи

Аниме: японски анимационен филм.

Банзай: традиционен боен вик.

Бокен: плътен дървен меч, обикновено изработен от дъбова дървесина, използван при тренировки.

Борьокудан: буквално „упражняваща насилие престъпна организация“; терминът се използва от полицията и в медиите, по нареждане от полицията, за организираните престъпни синдикати в Япония.

Буши: воин; войник.

Бушидо: Пътят на воина.

Вакашу: якудза с нисък ранг.

Вакизаши: придружаващ катаната къс извит меч, който се носи в пояса с острието нагоре.

Ваши: традиционна японска ръчно изработена хартия.

Гайджин: буквално „външно лице“; чужденец.

Гакубацу: продължителни и здрави връзки между съучениците в гимназиите и университетите, свързани с размяната на услуги.

Гейша: професионална артистка, която е придружавала, развличала и в определени случаи е извършвала сексуални услуги на клиентите си.

Гозе: сляпа странстваща жена, обикновено музикантка, за която се смята, че има прорицателски способности.

Гьоза: японски вид кнедли, обикновено пълнени с кайма и накълцано зеле, лук и други зеленчуци.

Даймьо: феодален владетел, едър земевладелец.

Дан: майсторска степен в бойните изкуства, носител на черен колан (например „четвърти дан“ означава „четвърта степен черен колан“)

Ета: кастата на париите в средновековна Япония; към нея са били причислявани хората, които са се занимавали с нечисти (според будистките канони) професии (убиването на животни и т.н.)

Забутон: широка възглавница, използвана за сядане на пода.

Иайдо: изкуството на мълниеносното изваждане и прибиране в ножницата на меча и нападението от място.

Кайчо: президент или основател на компания.

Каппа: обитаващо водите митологично същество, хуманоид с черти на рептилия и с пълна с вода вдлъбнатина отгоре на главата вместо мозък.

Кароши: внезапна смърт на работното място, причинена от умора и преработване.

Катана: леко извит издължен меч; носи се в ножницата си с острието нагоре.

Кендо: спортното изкуство на владеене на меча.

Кенджуцу: бойното изкуство на владеене на меча.

Коку: количеството ориз, необходимо за изхранването на един човек за период от една година; освен това единица за измерване на големината на феодално владение или имение, в зависимост от количеството ориз, което земята му може да произведе.

Кумихимо: плетена връв, понякога използвана за връзването на мечове.

Манга: комикси в японски стил.

Нагината: „дълъг меч“; японско хладно оръжие с дълга ръкохватка и извито едностранно острие; подобно на алебарда.

НАП: Национална агенция на полицията.

Нее — често използвано в края на изреченията междуметие със значение „нали?“.

Нинкьо дантай: „рицари защитници“; терминът, използван от самите престъпници за организираните престъпни синдикати в Япония.

Одачи: голям извит меч.

Ономияки: буквално „печено по желание“; подобно на омлет ястие, което съдържа разнообразни меса и зеленчуци, накъсани на парчета и разбъркани с масло, често приготвяни лично от клиента (в ресторантите ономияки обикновено има тигани за печене на всяка маса).

Онсен: баня с горещ минерален извор.

Оябун: глава на организиран престъпен синдикат.

Пачинко: игрална машина, комбинация от автомат за пинбол и ротативка.

Ри: измервателна единица, равняваща се на около миля и половина.

Рикиши: сумо борец.

Ромаджи: система за предаване на японските думи чрез латиница.

Ронин: буквално „човек вълна“; самурай без господар.

Сарариман: от англ. salaryman — типичният служител в голям офис.

Сашико: традиционна японска бродерия.

Сенсей: наставник; учител, професор или лекар, в зависимост от контекста.

Сепуку: ритуално самоубийство чрез изкормване; наричано още харакири.

Сугегаса: широкопола, наподобяваща чадър шапка.

Тачи: извит дълъг меч, който се носи в ножницата си с острието надолу.

Тайко: голям тъпан в японски стил; съответно изкуството на биенето на подобни тъпани.

Уакару: да разбера.

Хачимаки: шарена кърпа, която традиционно се носи под шлема на самурая; освен това се използва от пилотите камикадзе като символ на готовността им да умрат.

Хакама: широки плисирани панталони, стегнати около кръста и с дължина до глезените.

Цуба: предпазител за ръката, кръгъл или квадратен, който се поставя на мястото, където дръжката на меча се свързва с острието.

Шакухачи: традиционна японска флейта.

Шамисен: традиционна японска лютня.

Шиноби: буквално „магически човек“ или „таен човек“; нинджа.

Шиноги-джи: плоскост между реброто, преминаващо по цялата дължина на острието, и гърба на острието на тачи или катана.

Шиноги-зукури: стил в изработката на мечове, при който острието е леко сплескано; при напречен разрез формата му грубо наподобява куршум.

Шогун: главнокомандващ; в исторически аспект реалният управник на Япония (императорът е представлявал просто най-важният заложник на шогуна).

Шодан: буквално „ранг на начинаещ“; черен колан първа степен.

Шоджи: плъзгаща се рамка с оризова хартия, която се използва едновременно като врата и стена.

Шомен: удар над главата.

Шочу: оризов ликьор.

Шою: соев сос.

Южни варвари: белите хора (смятани за „южни“, защото европейските мореплаватели били допуснати първо на остров Кюшу, който е най-южният от големите острови на Япония).

Якудза: член на организиран престъпен синдикат.