Стив Байн
Дъщерята на меча (69)

69.

— Не е зле — каза генерал Мацумори на следващата сутрин, оглеждайки стаята. Тя се намираше в югоизточния край на сградата, над атриума, високите й прозорци бяха потрошени и през тях подухваше лек бриз. Крушките също бяха счупени, разбира се, но това едва ли имаше някакво значение, тъй като електроснабдяването беше унищожено при бомбардировката. Предишната нощ Кейджи бе измел всички начупени стъкла в коридора, където те продължаваха да стоят на сивкава прашна купчина в очакване някой да ги изхвърли в коша за отпадъци. Наложи се да работи до четири часа сутринта, след което се върна на работа в шест и половина със зачервени очи.

Две малки маслени лампи осветяваха стаята, доколкото можеха. Бяха поставени на голямата стоманена маса, която за момента служеше като бюро на Мацумори. Генералът седеше на бюрото си и поклащаше крака, а шкембето му изпъкваше като корема на бременна жена над колана му. Почти бе разсъблякъл униформата си — куртката и мечът му бяха свалени, но шапката все още се мъдреше на остриганата му глава, а пистолетът висеше на кръста му.

— Щеше да ни свършиш добра работа миналата седмица, Кияма. Ти си човек с усет към детайлите. Каква беше тази глупост с разпределението на Филипините? Трябваше да се обадиш, синко.

— Да, господине.

— И така? Защо не се обади? Глупава работа, да летиш чак до Окинава само за да се върнеш после обратно. Завладяването на Соломоновите острови беше твоя идея, а после изчезваш за повече от седмица. Какво си мислеше?

Очите на Кейджи пареха. Сигурен бе, че са зачервени. Потисна една прозявка и заби нокти в дланите си, за да успее да остане буден. Дали да му кажа истината, мислеше си той, или да си измисля нещо? Твърде изморен си, за да лъжеш, появи се отговорът в съзнанието му. Последван от втори отговор: истината ще те отведе пред военния трибунал. Измисли нещо, глупако.

— Попитах какво си мислеше, лейтенант?

— Простете, господине. — Погледът на Кейджи се отклони към празните рамки от прозорци, после отново се върна на генерала. — Разрешавате ли да бъда откровен?

— Да разреша ли? Смятай го за заповед, по дяволите.

— Господине, помните ли онова сляпо момиче? Което полковник Ивазаки нападна? — После се хвърли с главата напред в историята.

Когато приключи, Мацумори седеше зад бюрото си, сплел пръсти на тила си.

— Кияма — каза генералът, — къде беше, когато бомбардировачите нанесоха удара?

— У дома, господине. В къщата на родителите ми всъщност.

— Как е къщата на вашите? Покривът падна ли? Нещо такова?

— Не, господине.

— И причината е този твой меч?

— Така смятам, господине.

Мацумори запали цигара.

— Лошо. Надявах се да ми кажеш, че някоя греда е паднала и те е ударила по главата. През цялото време се надявах да получа някаква причина — каквато и да е — за да реша, че трябва да те изпратя в болницата, вместо да те хвърля в карцера. Ти ми казваш, че си напуснал поста си — задраскай това: подправил си документи, след това си напуснал поста си — за да преследваш изтъкнат офицер от тази армия и да го убиеш? И всичко това заради някакво си сляпо улично момиче, което ти е разказало някаква приказка?

Кейджи преглътна и сви в юмруци прибраните зад гърба му ръце.

— Е? Отговаряй, лейтенант! Казваш ми, че си изоставил поста си преди десетина дни, защото си смятал, че това проклето сляпо момиче вижда бъдещето?

— Аз… Ами и така може да се каже, господине.

— Нима? Може би ще ми го представиш по друг начин? Така, че да изглежда в положителна светлина? Защото от моя гледна точка ти си или престъпно небрежен, или престъпно луд. Мислех, че те чака светло бъдеще, Кияма. Наставникът ти очевидно е смятал същото — но не мога да си представя, че генерал Ито е знаел, че ти дава магически меч, нали?

— Не, господине.

— Млъкни. Знаеш ли коя е любимата ми част от историята? Че ще се опиташ да убиеш полковник Ивазаки, защото той си върши работата. Той се намира на фронтовата линия в тази война, Кияма, а ти искаш да прелетиш над половината свят, за да го предизвикаш на дуел — на дуел! — за да му попречиш да убива враговете.

— Пленените врагове, господине. Войната си има закони.

— Ти ли ще ми говориш за закони? — Гласът на Мацумори гърмеше в стаята. Той запрати цигарата си по Кейджи, тя отскочи от гърдите на младежа и падна, димейки на пода. — Има закони срещу фалшифицирането, глупав кучи сине, и срещу дезертьорството. Трябва да си щастлив, че няма да те обеся на онова, което е останало от тази сграда. Бих те окачил на някоя греда, за да могат всичките ти приятели и роднини да те видят. По дяволите, ако не се нуждаех от всеки човек, с когото разполагам, бих довел дори твоето малко сляпо момиче, за да може да подуши гниещото ти тяло.

Мацумори се бе доближил на сантиметри от носа на Кейджи, младежът усещаше пръскането на слюнката от устата му.

— Изглежда имаш нещо да кажеш, Кияма. Искаш ли да го кажеш?

— Господине — рече Кейджи, — трябва да защитя невинността си. Направих всичко това заради страната ми. Заради дълга ми, господине.

— Дълг — изръмжа Мацумори. — О, ти си истински самурай, нали, Кияма? Може би ти се иска да си разпориш корема на пода в моя кабинет, нее? Така са заявявали невинността си в миналото. Какво ще кажеш?

— Заявявали са го и като са предизвиквали обвинителите си на дуел, господине.

Мацумори измъкна пистолета от кобура му и тикна дулото му в брадичката на Кейджи.

— Аз съм генерал, Кияма. Не можеш да ме заплашваш с лека ръка. — Лицето му приличаше на муцуната на ръмжащо куче, намръщено и гневно. — Дай ми само една причина да не разпръсна мозъка ти из тази стая.

— Чест — отвърна Кейджи.

Очите на Мацумори се разшириха едва забележимо. Той върна пистолета в кобура. Лицето му все още се намираше близо до лицето на Кейджи и младежът усещаше дъха му.

— Ти наистина вярваш в тия самурайски глупости, нали? Живееш в приказка. Първо спасяваш малкото сляпо момиче, после яхваш бойния си кон и предизвикваш големия лош Мацумори на дуел. Така ли беше? Това ли е бъдещето, което твоето момиче инвалид видя за теб?

Не, щеше да отвърне Кейджи, но в този миг всички парчета от пъзела застанаха по местата си. Мацумори. Името означаваше „борова гора“, но „гора“ не бе единственото значение на мори; написана с различно канджи, тя можеше да означава „пазя“ или „защитавам“. Тогава името Мацумори щеше да означава „защитник на боровете“.

— Вие сте горският дух — прошепна Кейджи, без дори да се усеща, че говори на глас. — Тя ви видя още в началото. Вие сте онзи, който унищожава всичко.

— Какво?

— Нищо, господине.

— Не, кажи ми, Кияма. Целият съм в слух.

— Хаяно ми разказа за вас. Тя каза, че защитникът на дърветата може да унищожи всичките си приятели, заедно с враговете си. Вие сте защитникът на дърветата.

Мацумори дори не удостои Кейджи с отговор. Той му обърна гръб, отиде до бюрото си и седна зад него.

— Дадох ти всички възможности да спасиш кариерата си — заяви. — Знаеш ли какво ще направя сега? Ще изпълня желанието ти. — Генералът свали фуражката си и я хвърли на бюрото. — Искаш да си самурай? Искаш да отлетиш до някакъв проклет остров далеч от малкото сляпо момиче и болната си майка? Добре. Смятай се за разжалван, сержант Кияма. Ще те направя командир на взвод. Отиваш да превземеш Гуадалканал. После ще се прехвърляш на всеки следващ остров и на всеки от тях ще издигаш знамето ми. Ще те науча на значението на думата „дълг“, сержант. Ще те науча какво означават „чест“ и „слава“, и „победа“, дори ако се наложи да използвам американски куршуми за това. Сега се махай от очите ми.