Стив Байн
Дъщерята на меча (30)

30.

Вечерната тишина беше спечелена с труд; трябваше да бъдат свършени толкова много неща. Трябваше да се плати на оплаквачките, които бяха изпратили Тецуро Окума със силна скръб, подобаваща на мъж с неговия статут. На гостите трябваше да бъдат поднесени храна и саке и да им се отдели време да поговорят поотделно с членовете на семейството. Трябваше да извадят костите от пепелта, тя да се пресипе в урна и преди да я запечатат, върху праха да бъде поставена подезичната кост. Игуменът и монасите също искаха заплащане, както и шинтоисткият монах, който бе пристигнал впоследствие, за да провери дали в имението не са се заселили зли призраци или духът на бащата на Дайгоро.

Но най-после бе настъпила тишина и Дайгоро и Ичиро седяха заедно с майка си в голямата стая на къщата. Въглените пропукваха слабо и изпълваха помещението с аромат и топлина. Дайгоро чуваше далечните вълни, които безспир се разбиваха в скалистия бряг.

Накрая той реши да наруши тишината, да сподели част от онова, което му бе разказал господарят Ясуда. Не спомена нищо за пораженията от мускетната сачма, но им каза, че досега убиецът или се е удавил, или е умрял от раните си.

— Телохранителите на баща ми са глупаци — заяви Ичиро. — Трябвало е да изпратят ездачи напред, трябвало е да предвидят засадата.

— Те щяха да претърсят хълмовете, а не крайбрежието — каза Дайгоро. — Убиецът е постъпил глупаво, като не си е осигурил път за бягство. Липсвала му е смелост, щом е използвал оръжие за страхливци. Нашите хора не са можели да предвидят толкова смела, но същевременно толкова мерзка засада.

— Само им търсиш извинения — изсумтя Ичиро. — На сутринта трябва да изпратим вестоносец до Ясуда, за да му кажем да убие тези пазачи.

— Те са умрели преди татко — рече Дайгоро. — Бъди сигурен.

— Говори ли с него за това?

— Не беше нужно. Биха ли постъпили по друг начин? Не се и съмнявам, че тези мъже са си разпорили коремите веднага щом са отвели баща ни на сигурно място. А ако не са го направили, можем да бъдем сигурни, че господарят Ясуда се е погрижил да умрат по най-болезнен начин. Той приема всяка обида срещу баща ни като обида срещу самия себе си.

Ичиро пак изсумтя.

— Тогава трябваше да ни каже.

Не е необходимо, искаше да отвърне Дайгоро, нямаше да спечелят нищо, ако по време на погребението бяха обсъждани нови кръвопролития. Но нямаше да спечелят нищо и ако го произнесеше на глас. Дайгоро предпочете да замълчи.

Но не и Ичиро.

— Нареди ли на Ясуда-сан да извърши сепуку заради провала си?

— Той предложи. Аз отказах.

— Защо?

— Защото баща ни нямаше да го иска.

Ичиро се изсмя.

— Нима духът му вече ти е проговорил? Откъде знаеш какво би искал?

Дайгоро се поклони ниско. Нямаше желание за продължителен спор с по-големия си брат, особено в деня на погребението.

— Помня само какво ни е учил за тактиката. „Онези, които строят дома си в края на полуостров, по-добре да се съюзят със съседите си.“ Ние сме уязвими.

— Уязвими? Кой е по-добър с меча от рода Окума? Нека дойдат! Ще ги победим всичките.

— Ако тръгнат срещу нас, няма да го оспорвам — кимна Дайгоро. — Но силната армия трябва да се изхранва с ориз, а ако настроим срещу нас северните ни съюзници, ще бъдем отрязани от него. Баща ни винаги е предпочитал мира пред войната, особено когато става дума за съседите ни. Господарят Ясуда не ни е обидил. Хората му не успяха да открият един мъртъв убиец, това е всичко.

— Това е всичко! — Ичиро се намръщи. — Един васал се провали и „това е всичко“? Баща ни е мъртъв и „това е всичко“? Би трябвало още сега да изискам меча му от теб!

Дайгоро се поклони, изправи се и тръгна към вратата. Не беше нужно да се обръща, за да долови гнева на брат си. Струваше му се, че усеща топлината от пламналото лице на Ичиро — или може би това бе собствената му кръв, която обагряше шията и ушите му?

— Как смееш да ми обръщаш гръб? — сопна му се Ичиро.

Дайгоро излезе на верандата, обърна се, коленичи и отново се поклони.

— Трябва да уважавам брат си и трябва да уважавам баща си. Когато моят брат твърди, че не уважавам баща си, нямам друг избор, освен да си тръгна. Молейки за извинение, аз ти пожелавам лека нощ.