Стив Байн
Дъщерята на меча (11)

11.

Беше вече късно следобед, когато Хисами разбра, че съпругът й се връща. Един ездач влетя в двора, обвит в облак прах, и докладва, че Сайто се е появил от запад и ще пристигне до един час. Тя наруга вестителя заради некадърността му и късната му поява — което бе необходимост, защото изказването на благодарност към шпионина щеше само да го направи по-небрежен следващия път — и изпрати в града друг слуга, който да доведе ковача.

Хисами нямаше никаква представа къде е ходил съпругът й, нито защо се е измъкнал от къщата посред нощ. Когато се беше събудила, мечът не лежеше на стойката си, но това не означаваше нищо; един самурай не ходеше никъде без оръжието си. За миг се уплаши, че ще намери тялото му проснато в градината, посечен от убиец или крадец през нощта. Знаеше, че в това няма никакъв смисъл — кой би дошъл да го убие, а да остави нея жива? — но цяла сутрин оглежда имението и не намери и следа от него. Нито забеляза някакви признаци за борба или доказателства, че е пристигнал вестоносец на господаря Ашикага, който е отвел съпруга й. Мрежата й от слуги и вестоносци се простираше на двайсет ри във всички посоки, но нито един от тях не можеше да й каже къде се намира съпругът й. Неколцина бяха чули препускането на кон в нощта, но никой от безполезните идиоти не бе разпознал ездача. А това естествено беше той, помисли си тя. Как може да не разпознаят собствения си господар! Хисами достатъчно дълго бе разчитала на малоумни фермери и занаятчии. С новото богатство, което господарят Ашикага беше дарил на дома на Сайто, тя щеше да наеме нощни пазачи, които да бъдат нейните очи и уши.

Оставаше й единствено да си мисли, че съпругът й е отишъл в някоя от къщите за удоволствия. Би могла да го приеме, но това не обясняваше продължителното му отсъствие. Може би предишната нощ не бе успяла да го задоволи. На нея й беше доставило удоволствие, но той изглеждаше някак разсеян. Напълно нормално бе един мъж да отиде в къща за удоволствия, когато съпругата му не можеше да го задоволи, но защо е избрал място, което е толкова далеч от дома му? Сега как ще уреди сметката, ако не знае кой публичен дом го е обслужил?

Когато Сайто най-после пристигна в дома си, тя прикри раздразнението си възможно най-добре. Можеше да види приближаващия се по пътя ковач на мечове, облечен в тъмносинята си роба, и знаеше, че съпругът й ще е доволен мечът му да бъде отнесен за поправка. Но имаше един проблем: Сайто не носеше меча си.

— Богове — възкликна Хисами, докато той слизаше от коня си, — така ме уплаши. Къде отиде нощес?

— Защо една жена ще се интересува къде е решил да отиде съпругът й? — гласът му беше мрачен и под очите му се виждаха торбички от недоспиване.

— Не исках да проявявам любопитство. Просто се притеснявах…

— Престани да ме разпитваш, жено! Ако искаш да се притесняваш за нещо, то погрижи се да получа чай и нещо за ядене. Умирам от глад.

Тя положи усилия да потисне раздразнението си. Сега трябваше да намери предлог да отпрати ковача на мечове. Трябваше да положи големи усилия и да го накара да се върне отново. Как да му обясни, че нейният съпруг самурай е без своя тачи? Как да обясни на съпруга си, че за да защити честта му, е трябвало учтиво да отпрати един уважаван занаятчия?

Но преди да се заеме с това, тя знаеше, че трябва да разсее гнева си. В гласа й се промъкна сладка нотка.

— Разбира се. Колко съм недосетлива. Ето, нека ти помогна да събуеш сандалите си. Харуко! — Името прозвуча от устата й като плясък на камшик. Слугинята веднага се появи. — Чай за господаря! Не виждаш ли, че е изтощен от ездата? Донеси и ориз, и риба! Не виждаш ли, че е гладен?