Стив Байн
Дъщерята на меча (46)

46.

— Името ми е Йошитомо Ода — каза претендентът, когато Ичиро и Дайгоро го посрещнаха на портата. — Дойдох да изпробвам уменията си срещу Окума.

Свитата му се състоеше от само четирима конници: още двама войници и един стар самурай с гъсти вежди, които му придаваха лек вид на бухал. Дайгоро скоро научи, че възрастният мъж е Томоносуке Ода, главата на клана Ода. Йошитомо, шампионът на клана им, имаше очи, които шареха напред-назад като уплашени рибки. Той беше дългурест, малко по-нисък от Ичиро и с почти една глава по-висок от Дайгоро. Облечен бе с избеляла хакама в сиво и черно и дръжката на меча му също беше доста износена.

— С какво ще се биете — попита Ичиро, — с дърво или стомана?

Челото на господаря Ода се сбърчи, а шампионът отговори:

— Господарят Тойотоми обяви, че дуелите могат да се водят само с бокени.

— Ах, да, точно така — отвърна Ичиро. — Щом домът Ода няма собствена воля, предполагам, че ще трябва да изпълним волята на по-могъщия дом.

Всички членове на клана Ода веднага настръхнаха и преди Дайгоро да успее да се намеси, Йошитомо вече бе скочил от коня, сложил ръка на дръжката на меча си.

— Господарю Ода — намеси се Дайгоро, като пристъпи пред брат си, — моля, нека пийнем чай и да обсъдим условията на дуела.

— Не — отсече Йошитомо. — Той ме обиди! Настоявам за удовлетворение.

По-възрастният Ода погледна към шампиона си, после към Ичиро, след това към Дайгоро. Най-накрая заяви:

— Първо ще пием чай.

Преговорите продължиха чак до залез-слънце. Първо Дайгоро представи майка си. Обсъдиха времето и условията по пътя и новините за войната на запад. Дайгоро направи комплимент на господаря Ода за конете му и за способностите и пламенния стремеж на претендента му. Ода разкри, че Йошитомо му е син — четвъртият от шест — и направи комплимент на Дайгоро и майка му за красотата на семейното имение. Накрая се стигна до основния въпрос. Дайгоро настояваше двубоят да се проведе с бокени и искането му най-после беше прието — но само, при условие че ще се бие той.

Дайгоро и Томоносуке Ода излязоха от чайната стая, поклониха се пред гробницата на бащата на Дайгоро и откриха своите шампиони, коленичили в позиция за готовност на две крачки един от друг, да се измерват с гневни погледи.

— Ще се дуелирате с бокени — обяви господарят Ода — и ти ще се изправиш срещу младия господар Дайгоро.

Синът на господаря Ода сви дланите си в юмруци, заби кокалчетата си в пясъка и се поклони вдървено на Ичиро. След това се изправи напрегнато, сякаш Ичиро бе отровна змия, която всеки момент можеше да се хвърли срещу него, и се поклони на Дайгоро. Младежът отбеляза, че поклонът му беше по-нисък, отколкото този към брат му. Радваше се, че Ичиро не го е забелязал, но брат му нямаше как да го види, защото вече гледаше свирепо към Дайгоро.

— Страхливец — промърмори той.

Йошитомо Ода се извърна рязко, изваждайки катаната от ножницата й. Острието й вече се намираше на една ръка разстояние от шията на Ичиро и заплашваше да отреже главата му, когато баща му изкрещя:

— Спри!

— Той ме нарече страхливец! — изкрещя Йошитомо. — Ти го чу!

Дайгоро се опита да се намеси, за да обясни коя е истинската мишена на обидата, но кракът му бе твърде слаб, за да му позволи да стигне навреме до двора. Гласът на Ичиро заглуши неговия.

— Изглежда нашият съперник предпочита двубоя на стомана срещу стомана — каза той. — Дай ми меча, Дайгоро.

— Няма да го направя. Защо постъпваш така?

— Просто му давам онова, което иска. А сега ми дай Славна победа.

Дайгоро вече стоеше между брат си и въоръжения Йошитомо, който бе заел бойна поза и бе насочил върха на острието си към гърлото на Ичиро.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Ще се противопоставиш на волята на самия Тойотоми, мъжа, който може да стане шогун? — Не беше нужно Дайгоро да отговаря. — Махни се от пътя ми, малки братко. — Ичиро изтегли собствения си меч. — Дуелът започва сега.

Дайгоро не помръдна от мястото си и Йошитомо го заобиколи отляво. Ичиро стрелна за последен път брат си с гневен поглед, след което се извъртя, за да пресрещне нападащия Йошитомо. Дайгоро закуцука към стоящия отзад Томоносуке Ода, подготвяйки унизителните си извинения.

Дуелът приключи, преди да успее да стигне до него. Размениха се няколко звънтящи удара, последвани от приглушения вик на Ичиро. Йошитомо отстъпи назад, а Ичиро падна на колене. Гърбът му беше подгизнал от кръв, от основата на врата му се стичаха червени ручейчета. Главата му клюмна напред, прерязана от едната страна. Той падна по лице върху пясъка.

Мечът на Йошитомо описа кървава дъга и преди да го прибере в ножницата си, той го почисти от кръвта. Поклони се пред кървящото тяло на Ичиро, после на Дайгоро, след това на майка им, която стоеше втрещена до господаря Ода. Докато край Ичиро се струпваха слуги и лечители, двамата Ода се отдалечиха.