Стив Байн
Дъщерята на меча (20)

20.

Първият утринен лъч погали върховете на дърветата и оцвети хартиените стени в розово. Всички вече се бяха събрали. Ашикага седеше на широка възглавница, обграден от двайсет въоръжени самураи. Пред тях се издигаше платформата, върху която на миниатюрна масичка лежеше увита в лист оризова хартия кама. Минору Накадай стоеше от лявата страна на подиума, близо до вратата. Зад нея се намираше Сайто, хванат здраво за китките и пазен от двама самураи. Той бе облечен от глава до пети в бяло, цветът на смъртта.

Единият от пазачите му стискаше в ръката си Красивата певица. Нямаше да му позволят да я докосне, за да не се убие преждевременно с нея. Бяха го лишили дори от неговия вакизаши. Предишната нощ бе прекарал в клетка, лишен от всякаква възможност да отнеме живота си. Господарят искаше той да умре само по негова заповед.

И въпреки това дори не помисляше за самоубийство и умът му бе изненадващо бистър. Хисами сигурно щеше да каже, че причината е липсата на обладания му меч, но тази мисъл накара Сайто да се намръщи. Тъкмо предстоящата му смърт го караше да се чувства толкова странно спокоен.

Лежейки цяла нощ на тъмния под на клетката, той бе разполагал с достатъчно време, за да обмисли последните си две желания. Първото бе отмъщение. Някой го бе предал. Първоначално не беше ясно кой, но след дълги размишления заключи, че може да е бил единствено Накадай. Само той би могъл да каже на Хисами за острието на Иназума. Той бе обсебен от проклятието. Накадай би могъл да види висящия на хълбока на Сайто тачи и тайно да докладва на Хисами. Може би дори я бе накарал да препусне до Секи, за да разпитва. Сайто го беше подценил; никога не бе предполагал, че дебелият мъж може да е толкова наблюдателен, толкова смел, такъв предател.

И въпреки това Накадай беше очевидният избор за секундант на Сайто. При сепуку задачата на секунданта бе да обезглави осъдения след извършването на ритуалното изкормване. За да може един самурай да умре с чест, неговият секундант също трябваше да е човек с чест, така че за тази позиция се избираше изключителен довереник. Ако беше жива, самата Хисами щеше да му е секундант. Сега мястото й щяха да заемат или Накадай, или официалният екзекутор на Ашикага. Екзекуторът обикновено се ангажираше с обикновените престъпници, не самураите, а преди предателството на Накадай двамата със Сайто бяха дългогодишни приятели. Освен това, избирайки него, Сайто можеше поне да излее омразата си в думи, след като нямаше възможност да я докаже с действия.

Тъй като отмъщението бе неосъществимо, второто предсмъртно желание на Сайто беше да чуе песента на Красивата певица за последен път. За съжаление това също бе невъзможно. Пазачът, чиито ръце опетняваха ножницата й, бе получил най-строги заповеди да пази меча, докато Сайто не коленичи пред жертвения нож. Беше прието самураят да умира заедно с оръжието си, но мнозина се бяха опитвали да използват това, за да се спасят с бой от смъртното наказание, и по всичко си личеше, че Ашикага се бои Сайто да не постъпи по същия начин. Позорът, че самураят бе смятан за подобен страхливец, носеше допълнително удовлетворение на господаря. Сайто се зачуди каква ли е причината да стане обект на такова презрение. Освен това се чудеше дали ако държеше в ръцете си Красивата певица, щеше да успее да посече достатъчно от заобикалящите го воини, за да се опита да пререже гърлото на самия Ашикага. Може би точно това бе причината да му отнемат меча. Вероятността Ашикага да се страхува от него докара усмивка върху лицето на Сайто.

Но на тези мечти не им бе съдено да се сбъднат. Той щеше да остане без оръжието си, докато не се озовеше пред ножа, с Накадай, застанал зад гърба му, готов да го обезглави в момента, когато извърши последната си саможертва. Сайто щеше да умре без Красивата певица, която щеше да спи в ножницата си, и той никога повече нямаше да чуе нейния пленителен глас.

И сега, застанал на самия праг на стаята, в която щеше да умре, внезапно осъзна нещо. Щом толкова копнееше да чуе гласа й, значи наистина е бил омагьосан. Възможно ли бе Хисами да е била права от самото начало? Нима я бе убил за нищо?

Тази мисъл бе наистина непоносима. Дори да беше вярна, нямаше никакъв начин да поправи стореното. Единственото, което му оставаше, бе да отмъсти за нея. Което означаваше, че с право трябва да загине от собствената си ръка, защото вината за всичко бе негова — но само отчасти. Накадай беше заговорник. Той бе нашепвал слуховете за проклятието в ухото й. Как иначе Хисами щеше да научи за това? Да, точно Накадай я бе тласнал към тази натрапчива мисъл. Дори Сайто да признаеше, че самият той беше обладан, точно Накадай бе причината за сблъсъка на техните фикс идеи.

Копнежът му да чуе за последен път гласа на Красивата певица бе не по-малко силен. Но сега желанието да си отмъсти на Накадай се разгоря по-ярко от всякога.

Сайто се усмихна, и то триумфиращо, защото внезапно се досети как да осъществи и двата си копнежа. Когато вратата пред него се плъзна встрани, той не изпита страх. Щом пазачите му го бутнаха напред, тръгна уверено към центъра на подиума. Там стоеше Накадай, чиито присвити очи бяха изпълнени със съжаление. Сайто гордо му се поклони и коленичи пред ножа.

— Една молба — изрече той със спокоен глас, щом зае мястото си. Гласът му бе толкова тих, че Накадай трябваше да пристъпи напред, за да го чуе. — Ще ми окажеш ли честта да изпълниш дълга си с моя меч? — попита Сайто.

Накацай погледна към тачи и Сайто веднага видя, че го е разпознал. След това едрият мъж се обърна към Ашикага и повтори последното желание на Сайто. Господарят обмисли молбата и даде разрешение с мрачно кимване. Сайто взе прибраната в ножницата сабя от ръката на пазача и внимателно я положи на пода от дясната си страна, откъдето не можеше да бъде извадена лесно. И въпреки това Накадай я приближи предпазливо. Останалите самураи се напрегнаха в очакване на някаква измама. Сайто гледаше как Накадай прикляква до него, хваща ножницата и вдига меча. Един иайдо майстор би могъл да го извади и да нанесе удар дори ако мечът се намира в чужди ръце, но Сайто остана неподвижен. Той затвори очи и отправи своята молитва към Буда.

Ашикага отново кимна и получил разрешението, Сайто взе ножа и го почисти ритуално с оризовата хартия. После свали бялата си роба от раменете си, разголвайки се до кръста. И тогава с абсолютна непоколебимост и невероятен самоконтрол той хвана острието и го заби в корема си.

Всичките му чувства изчезнаха под вълната от болка, която го разтърси. Стаята изведнъж побеля. Тялото му се вдърви, докато ножът проникваше в тялото му, а след това направи напречния разрез надясно. Последното нещо, което Сайто чу, беше безплътната песен, понесла се във въздуха миг преди главата му да се отдели от тялото. Последната му мисъл бе, че той е единственият, който може да я чуе.